Решение № 332 от 05.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Пловдив, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20245330200025 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от С. С. Е. с ЕГН ********** от **, против Наказателно постановление № 23-1030-002601/25.05.2023 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба от 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят с жалбата си и в съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адв. Б., излага искането си за отмяна на наказателното постановление, като сочи съображения в насока на това, че в случая не е установено наличие на виновно поведение на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемата страна не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела устно и непосредствено становище по жалбата. С изпращане на жалбата в съда е представена молба-становище с искане за оставяне на жабата без уважение, но изходяща от Началник Сектор „Пътна полиция“, който не е надлежната страна по делото, доколкото наказателното постановление е издадено от Началник група в посочения сектор, който е и бил надлежно призован като въззиваема страна.

Жалбата е подадена в срок, срещу предвиден за обжалване в чл.58д от ЗАНН акт и от лицето, адресат на наказателното постановление, поради което и е процесуално допустима.

От фактическа страна по делото се установява следното: На 09.01.2023 г. с нотариално заверен договор за покупко – продажба на МПС свидетелят 1

Й.И. придобил лек автомобил „Мерцедес“ модел С-500 4 Матик с рег. № ** от продавача И.П.. Съгласно разпоредбата чл.4, ал.1 вр. с чл.3, ал.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, новият собственик Й.И. следвало да заяви настъпилата промяна относно собствеността на МПС и да представи превозното средство ведно с документите за това в едномесечен срок от придобиване на собствеността на автомобила за извършване на промяна в регистрацията му. До изтичане на предвидения срок на 09.02.2023 г. това не било сторено от страна на свидетеля, поради което и съобразно изискването на чл.143, ал.15 от ЗДвП, която сочи, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, на 13.03.2023 г. в 18,13 часа било отбелязано в информационната система прекратяване на регистрацията на въпросния автомобил с рег. № ** по чл.143, ал.15 от ЗДвП с посочено основание непререгистрирано ПС. На 10.04.2023 г. свидетелят Й.И., който бил племенник на жалбоподателя Е., предоставил на последния автомобила „Мерцедес“ с рег. № ** за управление, като в жабката на автомобила били поставени и документи за същия, сред които и договорът за покупко-продажба на МПС. Около 21,30 часа жалбоподателят Е. управлявал въпросния автомобил по бул. „Цар Борис Трети- Обединител“, където бил спрян за проверка от автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ Пловдив свидетелят Р.Ж.. При осъществена проверка по регистрационния номер на автомобила с техническото средство, с което бил снабден свидетеля Ж. и справка с ОДЧ на Сектор „Пътна полиция“, станало ясно, че автомобилът е с прекратена служебно регистрация и поради това и поставените регистрационни номера на автомобила вече били невалидни. В тази връзка и свидетелят Ж. съставил акт за установяване на административно нарушение от 10.04.2023 г., в който посочил, че е нарушен чл.140, ал.1 от ЗДвП, като констатирал, че е налице прекратена регистрация на МПС по чл.143, ал.15 от ЗДвП от 13.03.2023 г. Със същия акт било констатирано и че водачът не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява и контролен талон към свидетелството за управление. С мотивирана резолюция от 11.04.2023 г. административнонаказателното производство в частта му по отношение на констатираното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН поради констатирани признаци на престъпление по чл.345, ал.2 от НК и материалите били изпратени в РП Пловдив. С постановление от 18.05.2023 г. на прокурор при РП Пловдив по образуваната по случая преписка с № 5591/2023 г. било отказано образуването на досъдебно производство, като в тази връзка било отчетено, че не е налице престъпление по чл.345, ал.2 от НК, което е умишлено такова, 2 предвид липсата на умишлено виновно поведение у жалбоподателя Е., понеже същият не знаел, че управляваният от него автомобил не е предоставен в срок за пререгистрация и е с прекратена регистрация към момента на управлението му. В постановлението изрично била коментирана и разпоредбата на чл.14, ал.2 от НК, като в тази връзка било прието, че незнанието на факта, че управляваният от Е. автомобил не е бил регистриран по надлежния ред се дължи на проявена от негова страна непредпазливост под формата на небрежност, доколкото Е. е бил правоспособен водач, който е следвало преди да предприеме управлението на МПС да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това. В тази насока и с постановлението на РП Пловдив било разпоредено извършването на преценка от административнонаказващия орган за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Е. за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на постановлението и съобразно чл.36, ал.2 от ЗАНН спрямо жалбоподателя Е. било издадено и обжалваното сега наказателно постановление от 25.05.2023 г., в което било посочено, че същият е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвПуправлява МПС, което не е регистрирано, тъй като на 10.04.2023 г., около 21,30 часа в гр. Пловдив, по бул. „Цар Борис Трети –Обединител“ до № 96 е управлявал лек автомобил „Мерцедес С 500“ с рег. № **, който не е бил регистриран по надлежния ред съгласно Наредба № I-45/24.03.2000 г., тъй като регистрацията на автомобила е била прекратена на 13.03.2023 г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, понеже собственикът Й.И. в двумесечен срок от придобиването му не е изпълнил задължението си да го пререгистрира. В наказателното постановление издателят му посочил, че при индивидуализацията на наказанията се съобразява чл.27, ал.2 от ЗАНН, а като основание за налагане на административните наказания глоба и лишаване от право да се управлява МПС посочил разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Така описаната фактическа обстановка съдът възприема на базата на всички събрани по делото писмени доказателства, както и показанията на двамата разпитани свидетели Ж. и Идриз, които съдът кредитира като логични и дадени добросъвестно под страх от наказателна отговорност.

На базата на установеното от фактическа страна, от правна такава, съдът намира, че жалбата е само частично основателна. В тази насока и съдът намира, на първо място, че на базата на събраните доказателства е налице категорично установено управлението от страна на жалбоподателя Е. на датата и на мястото указани в наказателното постановление, на автомобила, собствен на свидетеля Идриз, който е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Впрочем, самият жалбоподателя и не оспорва посочените обективни факти. Спорът е относно това дали е налице осъществено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП от субективна страна, като в тази насока, както се каза, от страна на жалбоподателя, чрез пълномощника му, се възразява именно за това, че 3 нарушението не е извършено виновно. В тази връзка се изтъква, че жалбоподателят не е знаел, че автомобилът не е пререгистриран в установения законов срок и не е бил уведомен за това от собственика, който не бил наясно, че автомобилът следва да се предостави за пререгистрация в законовия срок след придобиването му, като водачът се е доверил, че автомобилът, който му е бил предоставен да управлява, е изряден.

В конкретния случай следва да се има предвид, че се касае до служебно прекратяване на регистрацията на МПС, която се извършва по силата на закона при неизпълнението на законовото задължение за представяне на автомобил за пререгистрация, съгласно предвиденото в чл.143, ал.15 от ЗДвП.

За разлика от служебното прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 от ЗДвП, при която е предвидено изричното уведомяване на собственика за дерегистрацията и това е условие за съставомерност на деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП, извършено както от собственик, така и от водач на МПС /според изричното разрешение на въпроса, дадено в ТП № 2/2023 г. на ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС/, за случаите по чл.143, ал.15 от ЗДвП не е налице подобно законово изискване. Следва да се има предвид в тази насока, че всеки водач, особено когато не е собственик на автомобила, който управлява, има задължението да се убеди преди привеждане в движение на МПС относно това дали не съществуват някакви законови пречки за управлението на автомобила. В тази връзка и доколкото е налице законово изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат само регистрирани по надлежния ред превозни средства, то едно от основните задължения на водача е да се увери преди да приведе в движение ППС, че същото е надлежно регистрирано. В тази насока и обстоятелството, че автомобилът има поставени регистрационни табели не е единственото такова, което навежда на извод за налична регистрация, доколкото, автомобилът би могъл и да е с прекратена служебно регистрация, както е било и в процесния случай, предвид липсата на извършена пререгистрация в срок след придобиването на автомобила от собственика му. Незнанието на закона от собственика или водача на автомобила не е извинително обстоятелство. В тази насока и предвид изрично предвиденото по ЗДвП служебно прекратяване на регистрацията в случаите по чл.143, ал.15 от ЗДвП, следвало е водачът да познава законовите последици на пропускането на срока за пререгистрация и като вземе предвид и документите на автомобила, с което е разполагал, да прецени дали е налице законоустановена пречка за управление на автомобила. В случая се установява и от разпита на собственика на автомобила свидетеля Идриз, че договорът за покупкопродажба се е намирал в самия автомобил, поради което и не е била налице пречка да се установи датата на неговото придобиване, а водачът е могъл да се уведоми надлежно от собственика, който му е предоставил управлението, дали автомобилът е бил надлежно пререгистриран в срока след придобиването му. Като не е сторил това в конкретния случай, водачът Е. е проявил небрежност, като сам се е поставил в положение да управлява 4 автомобил с прекратена регистрация. Поради това и според съда в случая е налице осъществяване на нарушението, което е вменено на жалбоподателя и от субективна страна при форма на вината непредпазливост, защото макар да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на нарушението, то с оглед на общите си задължения по ЗДвП като водач, жалбоподателят Е. е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и ако не бе проявил небрежност не би допуснал и нарушението, за което му е издадено наказателното постановление. Дали собственикът знае, или не знае закона, като се има предвид посоченото, че незнанието на закона не е извинително, е без значение, доколкото разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не прави разграничение между водач и собственик и предвижда административни наказания именно за водач, който управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС. Впрочем, от доказателствата по делото се установява, че в случая, на датата на установяване на нарушението, освен това, водачът не е носил СРМПС – част втора, което обстоятелство сочи също на непредпазливото му поведение, свързано с това водачът на МПС, макар да е бил длъжен, да не се убеди преди да приведе в движение автомобила относно неговата надлежна и валидна регистрация. В конкретния случай се навежда от страна на жалбоподателя като основен довод незнанието на водача относно липсата на редовна регистрация на автомобила, но следва да се има предвид, както впрочем е акцентирано и в постановлението на РП - Пловдив, приложено по делото, че макар и съгласно нормата на чл.14, ал.1 от НК, към която препраща и чл.11 от ЗАНН доколкото се касае до въпросите за вината, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението да изключва умисъла относно това престъпление, тази норма не се отнася за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В случая, както се каза, водачът Е. е започнал да управлява предоставения му автомобил, без да знае за прекратената му регистрация. Това негово незнание, обаче, се дължи единствено на проявената от негова страна непредпазливост под формата на небрежност именно в насока на това да не се уведоми и убеди в наличието на редовна регистрация на управлявания от него автомобил преди да го приведе в движение.