Решение № 3042 от 05.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3042 гр. София, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20211110216319 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. А. А., ЕГН **********, против Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 513зз-161 от 03.11.2021 г., издадена от М.К. – служител в сектор 06 ОПКП-СДВР.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта, поради което се иска отмяната ѝ.

В съдебно заседание жалбоподателят – уведомен, не се явява, представлява се от адв.

Е.К., която пледира, че не са били налице предпоставките по чл. 72 от ЗМВР за задържането на А.. Претендира присъждането на разноски в размер на 400.00 лева за адвокатско възнаграждение и 10.00 лева за заплатена държавна такса.

За ответника се явява юрк. И., с пълномощно по делото, като същата излага доводи за неоснователност на жалбата, а заповедта намира за законосъобразна, тъй като към момента на задържане на А. са съществували достатъчно данни за извършено от него престъпление.

Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и представя писмени бележки.

Ответникът – М.К., редовно призован, се явява, поддържа изложеното от процесуалния му представител и моли съда да остави жалбата без уважение.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

На 02.11.2021 г., за времето от 09:00 часа до 16:40 часа от апартамент, находящ се в гр.

С., ул. „О.“ № ... , ет..., ап...., били отнети движими вещи, сред които и лаптоп марка “A.”, модел “M. P.”, със сериен номер C...., от владението на Д. и С. Ч. След извършената кражба, С. Ч. използвала функцията „Find my device“ („Открий устройството ми“) в акаунта си на A., чрез която установила, че лаптопът се намира на кооперативния пазар в ж.к. „Л.“, до спирка „О. Л.“ на бул. „З. С.“, между помещения с номера 6-9, след което го заключила и съобщила за това на разследващите органи по време на разпит, проведен на 02.11.2021 г. На 03.11.2021 г., около 02:00 часа, отново използвала посочената функция и установила, че лаптопът е бил отключен и преименован на „il. M. P.“, като локацията му вече не се виждала.

Било установено, че помещенията се използвали от сервиз за лаптопи и мобилни апарати, стопанисван от И.А., и от заложна къща. От А. били снети сведения за местоположението на лаптопа, като след проведени ОИМ било установено, че изнесената от жалбоподателя информация е невярна, поради което на 03.11.2021 г., от 13:50 часа до 15:10 часа, било извършено претърсване и изземване в жилището му в условията на неотложност, където бил открит и иззет процесният лаптоп.

На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР М.К. издал процесната заповед, с която задържал жалбоподателя на 03.11.2021 г. в 14:00 часа (т.е. след началото на извършеното претърсване и изземване). Според изложеното в заповедта, А. бил задържан в помещение за временно задържане на 03 РУ-СДВР за установяване съпричастността му към извършено престъпление по ДП № 213/2021 г. по описа на СДВР, по чл. 195 от НК.

На 03.11.2021 г., в 16:45 часа, на А. бил извършен обиск, а в 13:00 часа на 04.11.2021 г. същият бил освободен и разпитан в качеството на свидетел.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – преписи от ДП № 513 ЗМК 213/2021 г. по описа на СДВР – съобщение за образуване на досъдебно производство, докладни записки, протокол за оглед на местопроизшествие от 02.11.2021 г., протоколи за претърсване и изземване от 03.11.2021 г., протоколи за разпит на свидетелите Д. Ч., С. Ч., И.А., както и протокол за личен обиск на И.А. от 03.11.2021 г., декларация приложение № 2 към заповед за задържане, удостоверение с Рег. № 513р-40862/05.05.2022 г. на ВП началник на отдел „Човешки ресурси“ – СДВР и други.

Писмените доказателства позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав. Същите са приети по надлежния ред и следва да бъдат кредитирани в цялост, поради което не се налага допълнителен анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

2

Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 от ЗМВР, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 513зз-161 от 03.11.2021 г., издадена от М.К.

– служител в сектор 06 ОПКП-СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложена ПАМ "Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на 03 РПУ – СДВР.

Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено „за установяване съпричастността му към извършено престъпление по ДП № 213/2021г. по описа на СДВР по чл. 195 ал.1 от НК, както и че задържането на лицето е извършено в 14,00 часа на 03.11.2021 г. и освободено в 13,00 часа на 04.11.2021 г.

Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед и му е връчено копие от нея. Ведно с посочената заповед, А. е попълнил декларация (приложение № 2 към чл. 18, ал. 2) на 03.11.2021 г. в която е посочил,че е запознат с правата си при задържането, както и че не желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, няма здравословни проблеми; не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; не желае медицински преглед от лекар; не желае да се уведоми член семейството му.

Към административната преписка е представен протокол за личен обиск на жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са върнати при освобождаването на лицето.

Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, доколкото липсват специални правила относно последното.

Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа реквизитите, посочени в чл.74, ал.2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С декларацията, съставена на 03.11.2021г. е заявено запознаването с правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане.

3

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която разпоредба е приложена като основание за задържането на лицето, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на задържането на А. е имало данни, от които може да се направи извод за обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към извършено престъпление, доколкото е имало информация, че последната локация на една от инкриминираните вещи се намира на кооперативния пазар в ж.к. „Л.“, до спирка „О. Л.“ на бул. „З. С.“, между помещения с номера 6-9, за която е установено, че е адрес, на който се намира заложна къща и сервиз за лаптопи и мобилни апарати, стопанисван от жалбоподателя, като при направена връзка с последния, същия се е опитал да заблуди полицейските органи за местонахождението на инкриминираната вещ, като при извършеното претърсване в дома му, същата е намерена и иззета.

Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като не е необходимо данните за извършено престъпление да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Задържането е, за да се проверят тези данни, както и да се предотврати укриването на лицето. Действително в атакуваната заповед не е посочено подробно фактическото основание, но съдът намира, че това макар и формално да е нарушение с оглед липсата на прецизност, то е изводимо от останалата част на посоченото основание, а именно за съпричастност към извършено престъпление по чл. 195 ал.1 от НК, поради и което тази непрецизност не е основание за отмяна на атакуваната заповед. Както посочи съдът за да постанови задържане на дадено лице за срок до 24 часа, не е необходимо полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило престъпление, съответно, да са налице доказателства за последното. Достатъчно е да са налице данни, при наличието на които да може да се обоснове извод за тази вероятност. Налице е съответствие между посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта. Макар и лаконичен, текстът в достатъчна степен изяснява обстоятелството, мотивирало полицейския орган да приложи мярката, като са били налице основания, които да обосноват подозрение за съпричастност на жалбоподателя към престъплението за което е образувано досъдебното производство.

Не се установяват по делото обстоятелства, от които да е възможен извод, че при прилагането на принудителната мярка не са били в достатъчна степен защитени на правата на задържания, нито е налице индиция за допусната злоупотреба с правомощията на полицейския орган.

При този изход на спора претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение следва да му се присъди на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г.

На основание Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед правната и фактическа сложност на делото, същото следва да е в размер на 100 лв., а претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение.

4

Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 105 състав на основание чл. 172, ал. 2, предл. Последно от АПК

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. А., ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 513зз-161 от 03.11.2021 г., издадена от М.К. – служител в сектор 06 ОПКПСДВР, с която жалбоподателят е задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА И. А. А., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокат и деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5