Решение № 5547 от 13.05.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5547

Пловдив, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVI Касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЗДРАВКА ДИЕВА

Членове:

ПЕТЪР КАСАБОВ

ПЛАМЕН ТАНЕВ

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ПЛАМЕН ТАНЕВ канд № 20267180700498 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция “Обслужване” при ТД НАП - [област], чрез процесуален представител, срещу Решение с номер 22/08.01.2026г., постановено по адм. дело с номер 6167/2025г. по описа на Районен съд - [област], с което е отменено Наказателно постановление с номер 852225-[рег. номер]/25.09.2025г., издадено от Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД НАП - [област] срещу Л. П. за нарушение по чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 ЗКПО.

Касаторът излага, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно районният съд е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. Безспорно е доказано, че за 2024г. дружеството е получател на фактури за услуги - 8 броя, които представляват разход, който формира счетоводна и данъчна загуба.

Ответникът не е взел становище в срок, но с молба преди открито съдебно заседание е изложил доводи за неоснователност на касационната жалба.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на Районен съд – [област] е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му. Същото е и правилно.

Обжалваното пред Районен съд - [област] наказателно постановление е било издадено за това, че при извършена проверка на 14.07.2025г. се установило, че Л. П., в качеството си на представляващ “Елепи Трейд” ЕООД, не е подал в ТД НАП - [област] годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО, в срока от 01.03.2025г. до 30.06.2025г. Проверяваният данъчен период е от м.01.2024г. до м.12.2024г. За този период, според органа, имало доставки към дружеството - налични са 8 броя фактури на стойност от 227,68 лв. В НП е посочено, че за периода от м.01.2024г. до м.12.2024г. декларираните към дружеството доставки били 31 броя на обща стойност от 9250,31 лв. Липсвала подадена декларация по чл. 38, ал. 9 ЗСч. За дата на нарушето е приета 01.07.2025г. На Л. П. е била наложена санкция в размер на 200,00 лв.

НП е било издадено въз основа на издаден АУАН от 27.08.2025г.

В съдебно заседание пред районния съд е бил разпитан като свидетел актосъставителят Б. Г.. Същият е изложил, че всички юридически лица, които се облагат с данък, са длъжни да попълнят ГДД. Ако нямат дейност, се подава декларация за липса на дейност по чл. 38 ЗСч. Ако няма подадена декларация по чл. 38 ЗСч. и не е подадена ГДД се извършва справка за дейност, като се проверява дали към дружеството има издадени фактури. Издадени фактури означават, че се извършва дейност. За да се приеме, че е налице липса на дейност, следва дружеството да отговаря на четирите критерия, изброени в т. 30 от ДР на ЗКПО.

В своите мотиви районният съд правилно е приел, че дружеството е търговец по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗСч. В тази връзка правилно е посочил, че в случая е необходимо да се изследва въпросът дали дружеството “Елепи Трейд” ЕООД е извършвало дейност през 2024г. или не. Правилно е посочено, че подаването на декларация за липса на дейност е начин за доказването на този факт, но неподаването на такава декларация не означава изначално, че дейност е била извършвана. Именно затова и органите извършват проверка, в противен случай следваше да се приема, че неподаване на декларация за липса на извършвана дейност се приравнява безспорно на извършване на търговска дейност.

В тази връзка правилно е изследвана разпоредбата на пар. 1, т. 30 ДР на ЗСч., която урежда, че „Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" са предприятия, за които едновременно са налице следните условия: а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон; б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба; г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

Отчетният период в случая е единствено и само 2024г. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че за 2024г. са налице само “ДО и данък на доставки без ДК” - по 20,00 лв. месечно. Т.е. не може да се приеме, че за 2024г. дружеството е извършвало дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба, нито е извършвало дейност с цел получаване на доходи и печалби.

Правилни са изводите на районния съд за допуснато нарушение от административния орган. Не се установява категорично, че за 2024г. е извършвана дейност от дружеството “Елепи Трейд” ЕООД. Не се установи изложеното в НП, че за 2024г. са декларирани към дружеството 31 броя доставки на стойност 9250,31 лв.

Чл. 92, ал. 4 ЗКПО урежда, че годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Годишна данъчна декларация се подава, когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията.

Следователно за санкционираното лице не е съществувало задължение за подаване на ГДД.

Касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

В полза на ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 евро, с оглед приложения договор за правна защита и съдействие, и посоченото, че е заплатена сумата от 300,00 евро в брой.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/08.01.2026г., постановено по АНД № 6167/2025г. по описа на Районен съд – [област].

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Л. П., с идентификационен номер, сл. номер НАП ***, дата на раждане: [дата]., сумата от 300,00 евро - разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: