Решение № 5598 от 16.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5598 гр. Пловдив, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330112842 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК.

Ищецът Х. К. Х., ЕГН: **********, от град П., бул. „**********“ № ***, чрез пълномощник адв. С. Н., е предявил против „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: град Х., бул. „*********” № ****, представлявано от управителя В. М. И., иск за прогласяване като нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие и нарушаваща предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК, клаузата на чл. 1 т. 1.5, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 400 лева от сключения между страните договор за потребителски паричен заем № ********* от 21.01.2025 г.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски паричен заем № ******** от 21.01.2025 г., по който на ищеца била предоставена сумата от 400 лева, при ГПР- 48, 992 % и месечен лихвен процент- 2, 50 %.

Според чл. 1 т. 1.5 от договора и погасителния план заемателят дължал и такса за експресно разглеждане в размер на 400 лева. Кредитът бил усвоен, но въпросната такса не била дължима. Тя заобикаляла закона и накърнявала правата на другата страна, като липсвала каквато и да е еквивалентност между нея и услугата. Твърди се, че в предложението за сключване на договор не бил посочен точният й размер, поради което потребителят не бил запознат предварително. Оттук- тя се явявала нищожна на основание чл. 144 т. 9 от ЗЗП.

1

Отделно, същата не била уговорена индивидуално, а предварително изготвена, като потребителят не можел да влияе върху съдържанието й. Тази такса представлявала скрит разход по кредита и с нея реално се целяло заобиколяне на нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Тя следвало да е включена като разход в ГПР, но не била и така размерът на ГПР не отговарял на законовото ограничение по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Същото представлявало заблуждаваща търговска практика, а неверният размер на ГПР водел до недействителност на основание чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Отделно, бил нарушен и чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, защото потребителят и тук бил заблуден относно действителния му размер, в разрез с изискванията на добросъвестността. Предявява се иск за прогласяване на нищожността на клаузата за такса за експресно разглеждане. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява, но пълномощникът й в писмено становище поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът се оспорва. Твърди се, че договорът за кредит бил сключен по реда на ЗПФУР, чрез онлайн кандидатстване, като на лицето бил изпратен по имейл СЕФ относно преддоговорната информация съдържаща и условията относно услугата по таксата за експресно разглеждане, по която при избор от клиента се дължало и съответно възнаграждение. Заявката веднага била одобрена и лицето още на същата дата се отпуснал заема, поради което услугата реално била предоставена. Въпросната клауза не била нищожна и не противоречала на закона, защото тя не била задължително условие за сключване на договора, а се начислявала само при избор на клиента, който пожелал в рамките на 1 час да се разгледа заявката му за кредит. Тези условия били посочени в преддоговорната информация и ищецът ги приел. Това представлявало допълнителна услуга, която не била свързана с усвояването на кредита и затова не противоречала на нормата на чл. 10а от ЗПК. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски, като моли да не се присъждат разноски на ищеца по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА и прави възражение за прекомерност. В с.з. страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за паричен заем № ********** от 21.01.2025 г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 400 лева, при следните условия: срок- 3 месеца, при фиксиран месечен лихвен процент- 2, 50 % и годишен процент на разходите- 48, 992 %, при общ размер на всички плащания- 426, 93 лева. Предвидена е още и такса за експресно разглеждане в размер на 332, 07 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска.

Като писмено доказателство е представено копие от договора за паричен заем и погасителен план към него.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по 2 договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за експресно разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително същата е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В отговора се признава обстоятелството (макар и да не се представят писмени доказателства в тази връзка- СЕФ, ОУ), че при избор на приоритетно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, финансовата институция ще се произнесе в рамките на 1 работен час. Не става какъв е срокът за становище на ответника при обикновена заявка. Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер- 332, 07 лева (според погасителния план) или над ¾ от стойността на кредита от 400 лева. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.

На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или 3 неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи начисляването на подобна такса, а именно- че кредиторът е разгледал заявката на заемателя в срок до 1 час. Липсват доказателства за часа, в който е подадено заявлението и часът, в който е сключен договорът между страните. Липсват и данни от заемодателя да е представено становище по искането за заем в посочения срок от подаване на предложението за сключване на договора за паричен заем, поради което не са налице предпоставките за начисляване на такса за експресно разглеждане документите.

На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за бързо разглеждане на кредита- налице е клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК, поради което и следва да се приеме, че въпросната клауза се явява нищожна.

Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират и за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева, която сума следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от решението.

Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото тя не е заплатила хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че тя се представлява безплатно от адв. С.

Н., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде съобразено с цената на иска, вече трайно установената съдебна практика по потребителските спорове, липсата на фактическа и правна сложност на делото и решение на СЕС по дело С-438/ 22, както и с нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, използвана в случая като ориентир, предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева. Тази сума следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила разноски, за да й се възстановяват на нея.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Креди Йес” ООД, ЕИК:

200688545, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Лозарска” № 12, представлявано от управителя В. М. И., от една страна и Х. К. Х., ЕГН: **********, от град П., бул. „***********“ № ***, от друга, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие и нарушаваща предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК, клаузата на чл. 1 т. 1.5, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от сключения между страните договор за потребителски паричен заем № ************ от 21.01.2025 г.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Лозарска” № 12, представлявано от управителя В. М. И., да заплати на Х.

К. Х., ЕГН: **********, от град П., бул. „***********“ № ***, направените разноски по делото- внесена държавна такса в размер на 50 лева (петдесет лева).

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Лозарска” № 12, представлявано от управителя В. М. И., да заплати на адвокат С. К. Н., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „************“ № ***, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Х. К. Х., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400 лева (четиристотин лева), определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Разпечатката съдържа 34 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a7fbe47-f123-4ea1-b048-15b2a2cfc937