Решение № 278 от 02.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Пловдив, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20255300502933 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и след. от ГПК.

С Решение № 3 875 от 05.08.2025 г. по гр.д. № 10 178/2023 г. по описа на РС – Пловдив е Признато за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на ответниците С. Т. Ф. и Б. З. Ф. / конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник З.Р. Ф.

/, че ищецът З. Р. Ф. е собственик на лятна кухня със застроена площ от 12,73 кв.м., съставляваща част от сграда с идентификатор **** / включваща казаната лятна кухня и гараж / с площ на цялата сграда от 36 кв.м., построена в ПИ с идентификатор **** по КК на село К., община Родопи, но е Отхвърлен иска за осъждането на ответниците да предадат на ищеца като на собственик владението върху казаната лятна кухня – поради това, че ответниците не са във владение на същата и не са осъществявали такова, съответно лятната кухня е владяна и се владее единствено от ищеца, неин собственик. С оглед този резултат и тъй като ответниците са признали иска в установителната му част, като и преди предявяването му не са оспорвали и смущавали собствеността на ищеца, е прието от съда, че те не са дали повод за завеждане на делото. Поради което на ищецът не са присъдени разноски, а същият е осъден да заплати всички направени от ответниците разноски в размер на 1 800 лева.

Решението се обжалва в отхвърлената осъдителна част от ищеца по спора З. Ф..

Поддържа, че то е постановено при съществени процесуални нарушения и е необосновано.

Съдът тълкувал превратно установените от доказателствата по делото факти и обстоятелства и съответно възприел фактическа обстановка, различна от действителната и формирал правни изводи в нарушение на материалния закон. Настоява, че ответникът е владял и двете помещения в сграда **** / т.е. и лятната кухня на ищеца / до завеждане на делото, а след неговото завеждане изградил стена / втора / между гаража и лятната кухня, с която намалил нейната площ, т.к. посредством тази стена е образувана неизползваема „ 1 кухина „, заемаща част от площта на кухнята. В тази насока се позовава на заключенията на СТЕ и на показанията на свидетелите Б. и С.. Съдът направил изводи, обратни на следващите се такива съобразно установеното от казаните доказателства, като и неправилно не кредитирал показанията на свид. Б. досежно направените от нея през пролетта на 2023 г. / преди завеждането на делото през м. юли същата година / замервания на площта на отделните помещения. Съдът игнорирал и приложените по делото покани до ищеца от ответника преди завеждане на делото, които – според въззивника, установявали, че последният изрично заявявал да има претенции да е собственик на заградената част от процесната постройка по приращение.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска по чл. 108 от ЗС и в осъдителната му част, с присъждане на направените от въззивника разноски и за двете инстанции.

Въззиваемите са депозирали отговор за неоснователност на жалбата. Поддържат, че те, а преди тях и техния наследодател / първоначалния ответник З. / не оспорват и никога не са оспорвали собствеността на ищеца върху процесната лятна кухня и не осъществяват и никога не са осъществявали фактическа власт върху нея. Настояват, че ответниците нямат достъп до лятната кухня, т.к. достъпът до нея се осъществява единствено посредством преминаване през долепената до нея сграда с идентификатор ****, която сграда 3 е незаконна постройка в съсобственото дворно място и ключ за нея има единствено ищецът, т.к. я счита за своя. Именно относно собствеността върху сграда 3 и осъществяваната от ищеца еднолична фактическа власт по отношение на нея е спорът между страните, а не относно лятната кухня в сграда № 4. Отричат да са изграждали твърдяната от ищеца втора стена в тази му лятна кухня и да владеят образувалата се вследствие тази стена „ кухина „, която е неизползваема и до която те нямат достъп от гаража си, т.к. пространството, съставляващо тази „ кухина „ е заключено между две плътни стени – безспорно установено от заключенията и на двете СТЕ, като и според заключението на в.л. Р. Н. процесната лятна кухня и сграда № 3 са оформени отвътре като едно общо помещение, а въпросната втора стена се явява подпорен зид на изградения в това помещение масивен зидан барплот и на стълбището към прокопано под него друго помещение на подземно ниво – „ прокопано високо мазе „ , за което – както и за цялата ползвана само от ищеца сграда 3, не са налични строителни книжа. Поддържа се също, че в хода на първоинстанционното производството е извършено изменение на КККР / Заповед № 18 0 776/18.07.2024 г. /, като ответниците са заснели гаража си като самостоятелен обект в сграда 4 / с идентификатор **** / с площ от 15, 45 кв.м. - тази по титула за собственост, в който обем и контури е съществувал към момента на одобряването на кадастралната карта, но не е заснет в същата като самостоятелен обект. Т.е. няма завземане от тях на лятната кухня на ищеца – частично, а още по малко изцяло.

По така изложените доводи се иска потвърждаване на решението. Претендират се разноските за въззивното производство.

Съдът установи следното:

Иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищецът З. Р. Ф. твърди, че година преди завеждане на иска / заведен на 11.07.2023 г. / ответникът З. Р. Ф. завладял притежаваната от ищеца лятна кухня със застр. площ от 12,73 кв.м., находяща се – ведно с гаража на ответника, в Сграда с идентификатор ***** по КККР на село К., построена в съсобственият им ПИ с идентификатор ***, като се настанил в нея, сменил бравата на вратата и отказвал да го допусне в същата. След завеждането на иска / в откритите с.з. на 24.09.2024 г. и на 15.11.2024 г. / възвежда твърдения да е допуснат в лятната си кухня, при което констатирал, че междувременно ответникът е изместил общата вътрешна между своя гараж и лятната кухня на ищеца, при което намалил площта й като 2 владее разликата и понастоящем.

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска. Признава, че ищецът е собственик на процесната лятна кухня от 12,73 кв.м., а той е собственик на долепения до нея гараж от 15,45 кв.м.. Поддържа, че владее само гаража си, оспорва да я завладявал лятната кухня на ищеца когато и да било – изцяло или частично. Никога не е местил общата им вътрешна страна, не е изграждал друга такава. Поддържа, че споровете между тях са възникнали във с друга постройка в съсобствения ПИ – тази с идентификатор ***, която счита да е съсобствена между тях, но която се владее единствено от ищеца, който неправомерно я е приобщил към лятната си кухня.

По делото е безспорно установено, че с договор за доброволна делба от 29.10.2015 г. / н.а. № 126 от 29.10.2015 г., том IV, рег. № 4958, н.д. № 652/2015 г. на нотариус Е. А. - А., рег.

№ 401 / е ликвидирана съсобствеността между двамата братя З. и З. Р. Ф.и и техния баща Р. досежно поземлен имот и построени в него сгради в село К.. Така ищецът З. Ф. е собственик на самостоятелно жилище, заемащо целия втори жилищен етаж в двуетажна жилищна сграда, построена в южната част на ПИ с идентификатор **** по КККР на село К., Община Родопи, Област Пловдив, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и ¼ ид.ч. от дворното място, както и на построената в същия поземлен имот лятна кухня със застр. площ от 12,73 кв.м., находяща се на югоизток от жилищната сграда, а ответникът З. Ф. е собственик на самостоятелно жилище, заемащо целия първи жилищен етаж от същата двуетажна жилищна сграда, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и ¼ ид.ч. от дворното място, както и на построения в поземления имот гараж с площ от 15,45 кв.м., находящ се на юг от жилищната сграда.

Безспорно установено е, че казаните лятна кухня и гараж съставляват отделни обекти от заснета в поземления имот една Сграда с идентификатор *** с обща вътрешна стена между тях, като всеки от обектите е имал отделен вход. Лятната кухня заема източната част на сграда № 4, гаража – западната й част. За сградата с предназначение „ Гараж с лятна кухня „ е налице разрешение и одобрен проект от 1988 г. на ОбНКС „Родопи“./ л. 79 и 12 от делото /.

Сграда **** е била заснета в КК с площ от 36 кв.м. и с предназначение Гараж. Преди предявяването на ИМ ответникът е стартирал процедура по изменение на КККР за отстраняване непълноти и грешки в същата досежно казаната сграда 4 и в хода на производството по делото е издадена Заповед № 18 – 7766/18.07.2024 г. на Началника на СГКК – Пловдив, с което е одобрено изменението, като е нанесен нов самостоятелен обект Гараж с площ 15,45 кв.м. и с идентификатор ****.

При огледа на място е установено – от заключенията и на двете СТЕ, че съществуващата в поземления имот друга Сграда с идентификатор *** / за която не са налични строителни книжа /, която е до източната част / лятната кухня на ищеца / на казаната Сграда № 4, е приобщена изцяло към лятната кухня, като вътрешната стена между тях е съборена. Фактически двете съставляват едно общо помещение помещение понастоящем, достъпа до което се осъществява единствено от вход, намиращ се в североизточната част на сграда № 3. Според заключението на СТЕ с в.л. Р. И. – Н., в лятната кухня по титула за собственост, заемащата източната част на сградата № 4 е изграден масивен зидан бар плот със стълби към прокопано подземно ниво под тази лятна кухня и под сграда № 3 - за което няма издадени строителни книжа. Поради това – според вещото лице, се е стигнало до изграждане на плътна стена в лятната кухня / източната част от сграда № 4 /, т.к. тази стена е с предназначение на подпорен зид към прокопаното подземно ниво / високо мазе /, който носи стълбището към него - вж обясненията на експерта при приемане на заключението в съдебното заседание на 15.11.2024 г.. Така между гаража и казаната лятна кухня се е образувало заградено пространство - „ кухина „, която е неизползваема, т.к. не може да се достъпи от нито един от двата обекта, като след измервания на място в.лице е 3 установило, че „ кухината „ е с площ от 9,12 кв.м., при което застроената площ на лятната кухня / източната част на сграда № 4 / е останала в размер на 8,61 кв.м., гаража е с площ от 17, 19 кв.м., цялата Сграда № 4 е 34, 92 кв.м., а Сграда № 3 е 23 кв.м. - онагледено на скицата към заключението. По скицата заснетия през 2024 г. в КККР самостоятелен обект – гаража на ответника, с идентификатор *****. е с площ от 15,45 кв.м..

Представени са нотариални покани, изпращани през 2023 г. от ответника до ищеца, касаещи сградата № 3, като ответникът желае да му бъде осигурен достъп до същата, тъй като я счита да е съсобствена по приращение към съсобственото дворно място, съответно че ищецът неправомерно осъществява еднолична фактическа власт върху нея.

Ищцовата свидетелка Т. А. Б. депозира показания, че познава двамата братя от 30 години, познава и постройка № 4. В нея З. имал гараж, а З. – лятна кухня. Освен лятната кухня в тази постройка З. ползвал и постройката № 3, за която свидетелката – по молба на З., съдействала да се издаде удостоверение за търпимост. Братята така се били разбрали преди двадесет и повече години – постройка 3 да се ползва от З., а З. да ползва по голямата част от постройка № 4. Според свидетелката З. ползвал 30 кв.м. от сграда 4, а З. останалите плюс цялата сграда 3 от 29 кв.м.. Споровете между братята започнали през пролетта на 2023 г. заради постройка № 3, когато върху нея З. направил тераса с навес, а З. претендирал тя да е само негова, т.к. я ползва от години. Понастоящем З. ползвал частта от сграда 4 като гараж, но преди двадесет и повече години я ползвал като телевизионен сервиз. Свидетелката носила там телевизори за ремонт, това било преди 20 години, оттогава не е влизала в гаража на З..

Имало разлика в помещението, което тя е посещавала тогава спрямо сега. Сега помещението било наполовина по малко – „ не може да влезнат две коли „, като то било намалено поради изградена в него тухлена стена, която свидетелката установила на място, посещавайки лятната кухня на ищеца, но не е очевидец на изграждането й. Според свидетелката изграждането е станало през пролетта на 2023 г., като дотогава З. ползвал 30 кв.м. от сграда 4.

Разпечатката съдържа 29 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a7f62dc-1c50-4480-b0a8-48e9c4dc952f