Определение № 16113 от 27.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16113 гр. София, 27.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507831 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Д. Д. срещу определение № 18140 от 22.04.2024 г., гр.д.

№ 48534/2024 г., СРС, 26 с-в, с което се оставя без уважение неговото искане за изменение на решение № 2434 14.02.2025 г. по същото дело в частта за разноските, на основание чл.

248, ал. 1 ГПК.

Релевират се оплаквания, че възложените му разноски за възнаграждение на вещи лица е прекомерен спрямо цената на уважените искове.

Ответникът по молбата – ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва същата.

Молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Д. Д. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 159 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно главници за предоставена топлинна енергия и дялово разпределение и съответни мораторни лихви.

С решение № 2434 14.02.2025 г., районният съд уважава исковете за стойност на топлинна енергия до размер на 161.37 лв.; отхвърля за разликата до пълния претендиран размер от 244.08 лв.; за мораторна лихва върху тази главница до размер на 52.87 лв., отхвърля за разликата до 54.95 лв.; за стойност на дялово разпределение върху същата главница до пълния предявен размер от 1 057 лв., отхвърля изцяло иска за мораторна лихва върху тази главница до пълния предявен размер от 2,83 лв., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК осъжда ответника Е. Д. Д. да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД 53,87 лв. – разноски за заповедно производство и 1 957 лв. – разноски за исково производство.

1

В мотивите е прието, че ищецът установява разходи в исковото производство за 25 лв. – д.т., 1 000 лв. - депозити за СТЕ, 1 000 лв. – депозит за ССЕ, 200 лв. – депозит за Експертиза по давността, 400 лв. – възнаграждение за особен представител на ответника и отделно има право на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, или общо 2 725 лв. По реда на чл. 78, ал.

1 ГПК съразмерно уважената част от исковете определя дължимата сума от 1 957 лв. – разноски за исково производство.

Въззивният съд намира, че отклонение от трайно установената съдебна практика по множеството сходни дела, заведени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу длъжници за стойност на топлинна енергия и мораторни лихви, по които се определят депозити от по 200300 лв. за експертиза, първоинстанционният съд определя съществено завишени депозити от по 1 000 лв. за ССЕ и за СТЕ.

Допуснато е нарушение и на изискванията на чл. 23, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнаграждениения на вещите лица. Разпоредбата предвижда при определяне на възнагражденията органът, възложил експертизата, съобразява и преценява: 1. сложността и спецификата на поставените задачи; 2. компетентността и степента на квалификация на вещото лице; 3. времето, необходимо за извършване на експертизата; 4. обема на извършената работа; 5. необходимите разходи за извършването на експертизата, като употреба на материали, консумативи, използвани пособия, съоръжения и други и 6. други условия, оказващи влияние върху заплащането за извършената работа, в т.ч. срочност на изпълнението, работа в почивни дни и национални празници. Според следващата ал. 2, обстоятелствата по ал. 1 се установяват от органа, назначил експертизата, въз основа на справка-декларация от вещото лице съгласно приложение № 3.

В случая, определените депозити от по 1 000 лв. за всяка от допуснатите СТЕ и ССЕ, не съответстват на никое от посочените нормативни предпоставки. Делото се отличава с ниска фактическа и правна сложност, поради което поставените задачи за брой монтирани отоплителни уреди и съответна цена на предоставена топлинна енергия, също не се отличават със сложност и специфика, нито изискват много време за труд, употреба на консумативи и съоръжения, които да влияят за определяне на висок размер на възнагражденията. Не са представени съответни справки декларации от вещите лица по чл.

23, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от Наредбата, които да обосновават извод за повече необходими часове за изготвяне на заключенията. Не се установява никое от обстоятелствата по чл. 25, ал. 1 – ал. 3 от Наредбата за особено сложни и специфични експертизи, извършени от висококвалифицирани вещи лица или при работа в почивни дни и официални празници, служещи за основание да се завиши възнаграждението до 100-200 %. В този смисъл, всеки от двата депозита за СТЕ и ССЕ следва да бъде намален за разликата над 200 лв. до пълния определен размер от 1 000 лв.

Наред с всичко първоинстанционният съд допуска нарушение на чл. 195, ал. 1 ГПК, който ясно регламентира, че вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из 2 областта на науката, изкуството, занаятите и други, както и вещи лица, когато това се налага с оглед на обстоятелствата по делото. В случая, служебно назначената „Експертиза по давността“, при депозит от 200 лв., е напълно ненужна за правилния изход на спора.

Преценката за основателност на обичайно правеното възражение от длъжника за погасяване на исковете по давност, не изисква специални знания, с които съдът да не разполага, а изисква единствено правни знания във връзка с приложението на чл. 111 ЗЗД и извършване на елементарни математически изчисления, включително с помощта на он лайн калкулатор.

Допуснатите процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водят не само до събиране на доказателства, които не са необходими – „Еспертиза по давността“, но и ненужно натоварва ищеца с ивършените плащания на прекомерни депозити, респ. ответника по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед частичното уважаване на исковете. Допуснато е отклонение от смисъла и целта, вложени в чл. 78 ГПК, а именно за възвездяване на спечелилата делото страна с направените деловодни разноски, имщит принос за реализация на правото. В тази връзка, както е прието с определение № 765 от 26.11.2013 г., гр.д. № 420/2012 г., ВКС, ІV Г.О., страната не може да бъде санкционирана за процесуалния пропуск на съда.

След съобразяване на чл. 78, ал. 1 ГПК и пропорционално на уважената част от исковете, подлежащите на възстановяване необходими разноски от 25 лв. – д.т., 200 лв. - депозит за СТЕ, 200 лв. – депозит за ССЕ и 400 лв. – възнаграждение за особен представител, както и с оглед дължимото при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 НЗПП юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., ищецът има право на 648 лв. – разноски за исково производство.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.

Обжаваното определение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като същото се отмени над размера от 648 лв. до пълния присъден размер от 1 957 лв. – разноски за исково производство.

Ответникът по жалбата не претендира и не установява направени разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 18140 от 22.04.2024 г., гр.д. № 48534/2024 г., СРС, 26 с-в, с което се оставя без уважение искането на Е. Д. Д. за изменение на решение № 2434 14.02.2025 г. по същото дело в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 2434 14.02.2025 3 г., гр.д. № 48534/2024 г., СРС, 26 с-в в частта за разноските, както следва:

ОТМЕНЯ решение № 2434 14.02.2025 г., гр.д. № 48534/2024 г., СРС, 26 с-в, в частта, с която се осъжда Е. Д. Д. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сума над размера от 648 лв. до пълния присъден размер от 1 957 лв. – разноски за исково производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4