Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 216 от 29.07.2026, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Гражданско дело 621/2022
Вид
Решение № 216
Подписан
29.07.2026
Състав
Адриана Атанасова Велева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ № 168

№ 216 гр. С., 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Гражданско дело № 20221870100621 по описа за 2022 година

С.ският районен съд е сезиран с искова молба подадена от Й. М. Я. и В.

И. Я. срещу „С. С. Г. **“ ЕООД и „С. Л.“ ЕООД, която първоначално е предявена като насрещен иск в производството по гр.д. № 844/2021 г. по описа на съда, образувано по иск на „С. С. Г. **“ с правно основание чл. 64 ЗС.

С определение от 24.06.2022 г. предявеният насрещен иск е отделен за разглеждане в отделно производство, като е образувано настоящото дело.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищците са кредитори на „С. Л.“ ЕООД за сумата от 110 000,00 лева, ведно със законната лихва от 17.11.2011 г., представляваща обезщетение за нанесените им неимуществени вреди вследствие смъртта на техния син, причинена от трудова злополука в посоченото дружество. Посочено е, че вземането е установено с влязло в сила решение по гр. д. №244/2014 г. по описа на РС – С., както и че поради липсата на доброволно изпълнение е образувано изпълнително дело № 479/2019 г. при ЧСИ Н. Д., което е висящо.

Ищците твърдят, че на 28.08.2013 г. (т.е. след злополуката) дружеството „С. Л.“ ЕООД продава на другия ответник по делото - „С. С. Г. **“ ЕООД, 1 единствения си недвижим имот, а именно – незастроен поземлен имот, находящ се в землището на с. Д., местност „Ч.“, с идентификатор № 2****.7.273 по КККР, с площ от 1111 кв.м. и с предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – нeзастроен имот за производствен складов обект. Твърди се още, че в имота се намират две масивни сгради – 1./ сграда „дъскорезница с обслужващи помещения, 5 категория, съгл. Чл. 137 от ЗУТ“, с идентификатор № 2****.7.273.1 по КККР и 2./сграда „работилница за вторична обработка на дървен материал – допълващо застрояване, 5 категория съгласно чл. 137 ЗУТ“, с идентификатор 2****.7.273.2 по КККР на с. Д..

В производството по гр. д. № 283/2017 г. по описа на РС – С. ищците са атакували продажбата по реда на чл. 135 ЗЗД, като предмет на претенцията им била както земята, така и построените в нея сгради, тъй като считали, че са прехвърлени на „С. С. Г. **“ ЕООД заедно със земята като приращение. С постановеното Решение № 60/16.04.2019 г. продажбата била обявена за относително недействителна спрямо ищците, като увреждаща ги сделка, но само по отношение на земята, като в мотивите е прието, че сградите са построени от „С. С. Г. **“ ЕООД след продажбата. Поради това съдебният изпълнител не насочил изпълнение върху тях, а само върху поземления имот, който ищците придобили в режим на СИО на публична продан.

Ищците считат, че продажба на поземления имот от „С. Л.“ ЕООД на „С.

С. Г. **“ ЕООД е не само относително недействителна спрямо тях, а нищожна, като абсолютно симулативна, като противоречаща на закона, накърняваща добрите нрави и сключена без основание. В подкрепа на твърденията си излагат подробни съображения, в т.ч. че дружеството купувач „С. С. Г. **“ ЕООД е създадено три месеца след злополуката, а негов собственик и управител е В. Г. – майка на управителя (по време на продажбата) на „С. Л.“ ЕООД – Р. С., която от своя страна е и с функциите на търговски пълномощник на „С. С. Г. **“ ЕООД; че двете дружества са с идентичен предмет на дейност; че разрешенията за строеж на процесните сгради са издадени на името на „С. Л.“ ЕООД, а в последствие, след продажбата са презаверени на купувача „С. С. Г. **“ ЕООД; че стоежът е извършен със средства на „С. Л.“ ЕООД от ипотечен кредит; че продажбата е извършена при цена от 1600,00 лева, т.е. по-ниска от данъчната оценка, която към онзи момент е в размер на 1955,40 лева; че целта на продажбата е единствено увреждането на ищците, което е призната с решението по Павловия иск, както 2 и на другите кредитори на „С. Л.“ ЕООД.

Според ищците дружеството „С. С. Г. **“ ЕООД играе ролята на сламен човек, като привидно именно това дружество е собственик на имот, в който е построил собствени сгради, но всъщност собственик както на имота, така и на сградите е „С. Л.“ ЕООД, като целта на продажбата не е прехвърляне на собственост срещу заплащане на цена, а увреждане на кредиторите и намаляване имуществото на длъжника.

На следващо място ищците твърдят, че поради нищожността на сключената покупко-продажба, сделката не е породила правния си ефект, поради което построените от „С. С. Г. **“ ЕООД сгради в чужд имот, представляват подобрения и принадлежат на „С. Л.“ ЕООД по силата на чл. 92 ЗС и върху тях може да се насочи принудително изпълнение.

Изложени са и съображения, че спрямо ищците, посочените сгради принадлежат на ответника „С. Л.“ ЕООД, предвид успешно проведеното производство по чл. 135 ЗЗД. Според ищците след като продажбата е обявена за нищожна спрямо тях, то спрямо тях собственик на сградите е именно дружеството „С. Л.“ ЕООД, а не недобросъвестния купувачът - „С. С. Г. **“ ЕООД, поради което считат, че не е налице пречка принудителното изпълнение да бъде насочено и върху сградите.

С тези аргументи ищците обосновават правния си интерес от предявяване на два иска – главен, за прогласяване нищожността на сключения между „С. Л.“ ЕООД и „С. С. Г. **“ ЕООД договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 199, том 7, дело № 624 от 28.08.2013 г., и евентуален за установяване правото на собственост върху процесните сгради на „С. Л.“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „С. С. Г. **“ ЕООД, в която на първо място исковете се оспорват като недопустимо поради липсата на правен интерес и предвид забраната за пререшаване на вече решен съдебен спор. На следващо място исковете се оспорват и по своето основание, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е и възражение за придобиване на процесните сгради по давност.

От ответника „С. Л.“ ЕООД не е подаден отговор на исковата молба.

В проведеното последно открито съдебно заседание ищците поддържат 3 предявените претенции. Представена е писмена защита, в която подробно са изложени основанията, на които се твърди нищожността на сключената покупко-продажба. Изразява се становище за неоснователност на възражението за придобиване правото на собственост на процесните сгради по давност от „С. С. Г. **“ ЕООД. Претендират се разноски в производството.

Ответното дружество „С. С. Г. **“ ЕООД, чрез процесуалния си представител – адв. Е., оспорва исковете като недопустими, евентуално неоснователни и поддържа възражението за придобиване на сградите по давност. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищците. Представена е и писмена защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

РС – С. е сезиран с обективно кумулативно съединени главни искове за прогласяване нищожността на сключения между двете ответни дружества договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.03.2013 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 и чл. 26, ал. 2, предл. 4 и 5 ЗЗД, съединени в условията на евентуалност с положителен установителен иск за признаване правото на собственост на „С. Л.“ ЕООД върху построените в имота сгради.

Предявените искове са допустими, противно на поддържаното от ответника възражение в тази връзка. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това.

Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора.

Съгласно т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, тоест за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба.

Интерес от искова защита е налице, когато между насрещните страни има правен спор, а такъв е налице при неоснователното отричане на 4 субективно материално право, което съществува или неоснователно претендиране на субективно материално право, което не съществува, чрез спор относно фактите и/или правото (тяхното възникване, съдържание или съществуване).

Предвид обстоятелството, че между ищците и ответното дружество „С.

С. Г. **“ ЕООД е налице висящо производство по реда на чл. 64 ЗС, във връзка с правото на ползване на процесния недвижим имот и построените в него сгради, съдът намира, че в случая ищците имат правен интерес от прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на имота, съответно като последица – установяване правото на собственост върху сградите по приращение в полза на„С. Л.“ ЕООД. Също така ищците обосновават правния си интерес от воденето на настоящото производство и с възможността в тяхна полза да се реализира правото на принудително изпълнение върху процесните сгради.

Обстоятелството, че между същите страни има влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, също не е пречка и не влияе на допустимостта на настоящото производство. С решението по Павловия иск е формирана сила на пресъдено нещо, която обхваща изводът на съда, че сделката е относително недействителна по отношение на кредитора, в случая ищците по делото, като последицата е недействителност единствено спрямо кредитора на действията, с които длъжникът го уврежда, а не абсолютна нищожност спрямо всички, включително и между съконтрахентите по сделката. Следователно, след като няма сформирана СПН по въпроса за нищожността на сделката, според настоящия състав, не е налице пречка по чл.

299 ГПК за разглеждане на иска по чл. 26 ЗЗД.

В допълнение следва да се посочи, че предявеният иск по чл. 135 ЗЗД не изключва правния интерес и възможността на кредитора да предяви иск за абсолютна нищожност на сделката, която го уврежда, като последиците от двата иска са различни. В принципен план подобна хипотеза е възможна при съединяване на исковете като главен по чл. 26 ЗЗД и евентуален по чл. 135 ЗЗД, доколкото Павловият иск се явява специална форма на недействителност и брани единствено увредения кредитор, не и третите лица. Въпреки това и независимо от обстоятелството, че в случая вече има влязло в сила решение по предходно предявен иск по чл. 135 ЗЗД между същите страни, то това не е 5 пречка за разглеждане на иска по чл. 26 ЗЗД, но безспорно влияе на неговата основателност.

В конкретния случай ищците и двете ответни дружества са били страни в редица съдебни производства, в това число граждански и административни и наказателни дела, всичките имплицитно свързани със собствеността на процесния недвижим имот и сградите, както и с построяването им. Част от тези дела и редица строителни документи свързани със сградите са приобщени в настоящото производство.

От относимите към настоящия спор писмени доказателства се установяват следните обстоятелства, които предвид твърденията на страните не са и спорни между тях:

Ищците Й. и В. Я.и са родители на починалия М. М., загинал при трудова злополука на 17.11.2011 г., който към момента на инцидента бил работник в дружеството ответник „С. Л.“ ЕООД.

Във връзка с търпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на сина си, същите завели срещу „С. Л.“ ЕООД гражданско дело за заплащане на обезщетение по реда на чл. 200 КТ. С Решение № 102/16.06.2016 г. по гр. д. № 244/2014 г. по описа на РС - С., влязло в сила на 18.11.2026 г. дружеството „С.

Л.“ ЕООД е осъдено да заплати на всеки един от ищците сумата от 55 000,00 лева (общо 110 000,00 лева), ведно със законната лихва от 17.11.2011 година.