Решение № 1661 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1661 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100508081 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20139903/08.05.2025г., постановено по гр.д. № 36591/2019 г. на Софийски районен съд, 151 състав, съдът е осъдил Ф. Ф. Д., с адрес в гр. София, ул.

****, да заплати на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 677,39 лева, представляващи стойност на потребената топлинна енергия за периода 01.06.2016 г. – 30.04.2017 г. в имот, представляващ ап. № 16, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 013466, както и сумата от 8,62 лева, представляващи цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 26.06.2019 г. до окончателното изплащане, които суми представляват 4/8 от общите задължения за имота през процесния период. Със същото решение е отхвърлен искът срещу Ф. Ф. Д. за цената на топлинната енергия за горницата над сумата от 677,39 лева до сумата от 889,84 лева и за периода 01.05.2015 г. – 31.05.2016 г. Отхвърлен е и искът за цена на услугата за дялово разпределение за горницата над сумата от 8,62 лева до сумата от 9 лева и за периода 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г. Освен това изцяло са отхвърлени исковете срещу Ф. Ф. Д. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 241,62 лева, представляващи обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия за периода 15.09.2016 г. – 27.05.2019 г., и за сумата от 2,14 лева, представляващи обезщетение за забава върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2016 г. – 27.05.2019 г.

С горепосоченото решение К. И. П., ЕГН **********, е осъдена да заплати на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 338,70 лева, представляващи стойност на 1 потребената топлинна енергия за периода 01.06.2016 г. – 30.04.2017 г. в имот, представляващ ап. № 16, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 013466, както и сумата от 4,31 лева, представляващи цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 26.06.2019 г. до окончателното изплащане, които суми представляват 2/8 от общите задължения за имота през процесния период. Със същото решение е отхвърлен искът срещу К. И. П. за цената на топлинната енергия за горницата над сумата от 338,70 лева до сумата от 444,92 лева и за периода 01.05.2015 г. – 31.05.2016 г. Отхвърлен е и искът за цена на услугата за дялово разпределение за горницата над сумата от 4,31 лева до сумата от 4,50 лева и за периода 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г.

Освен това изцяло са отхвърлени исковете срещу К. И. П. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 120,81 лева, представляващи обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия за периода 15.09.2016 г. – 27.05.2019 г., и за сумата от 1,07 лева, представляващи обезщетение за забава върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2016 г. – 27.05.2019 г.

С горепосоченото решение съдът е осъдил М. Д. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 222,46 лева, представляващи стойност на потребената топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г. в имот, представляващ ап. № 16, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 013466, както и сумата от 2,25 лева, представляващи цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 26.06.2019 г. до окончателното изплащане, които суми представляват 1/8 от общите задължения за имота през процесния период. Със същото решение са отхвърлени исковете срещу М. Д. К. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 60,41 лева, представляващи обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия за периода 15.09.2016 г. – 27.05.2019 г., и за сумата от 0,54 лева, представляващи обезщетение за забава върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2016 г. – 27.05.2019 г.

С горепосоченото решение съдът е осъдил П. Д. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 222,46 лева, представляващи стойност на потребената топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г. в имот, представляващ ап. № 16, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 013466, както и сумата от 2,25 лева, представляващи цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 26.06.2019 г. до окончателното изплащане, които суми представляват 1/8 от общите задължения за имота през процесния период. Със същото решение са отхвърлени исковете срещу П. Д. К. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 60,41 лева, представляващи обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия за периода 15.09.2016 г. – 27.05.2019 г., и за сумата от 0,54 лева, представляващи обезщетение за забава върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2016 г. – 27.05.2019 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил Ф. Ф. Д., с адрес в гр. София, ул.

****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 372,81 лева, представляващи разноски за първоинстанционното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил К. И. П., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 186,42 лева, представляващи разноски за първоинстанционното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от М. Д. К., ЕГН **********, и П. Д. К., 2

ЕГН **********, е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по 122,12 лева, представляващи разноски за първоинстанционното производство.

Решението е постановено при участието но третото лице помагач на ищеца – „Далсия” ООД, ЕИК 041029500.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Ф. Ф. Д. чрез особения представител адв. З. К.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че погрешно е прието, че след като общите условия на ищцовото дружество са публикувани, същите пораждат облигационни отношения с потребителите на топлинна енергия и писмена форма на договора не е необходима. Твърди се, че по делото не е представен писмен договор и няма писмено потвърждение на общите условия. В тази връзка се твърди, че лихви, неустойки и разноски не се дължат, защото те са обект на договор, какъвто в случая липсва. Твърди се, че не са представени доказателства за това в процесния период Ф.

Ф. Д. да е използвал имота. Излагат се съображения, че таванското жилище в случая е построено върху обща част от подпокривното пространство. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение.

Преди първото съдебно заседание пред въззивната инстанция е постъпила молба от 13.02.2026 г. от К. И. П. и П. Д. К., с която двамата по същество са изразили желанието си да се присъединят на основание чл. 265 ГПК към жалбата на Ф. Ф. Д., като са поискали отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете.

Претендират разноски.

В установения за това срок е постъпил отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба. Моли се да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Третото лице помагач на ищеца – „Далсия” ООД, не взима становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в установените за това срокове, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Предмет на въззивна проверка са кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ. Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По доводите за неправилност съдът приема следното:

По делото е представен Нотариален акт № 2, том XXIII, дело № 3972/21.08.1971 г. на Първи нотариус при СРС, от който е видно, че В.И.П. и Ф. Ф. Д. са придобили собствеността върху апартамент на тавански етаж, находящ се в сграда в имот, представляващ парцел I-555 от кв. 319, м. „Буката“ по плана на гр. София. В нотариалния акт не са индивидуализирани квотите в съсобствеността на всеки от приобретателите, поради което при липсва на други данни следва да се приеме, че всеки от В.И.П. и Ф. Ф. Д. е придобил по 1/2 ид.ч. от описания имот.

По делото е представена от „Топлофикация София” ЕАД неоспорена от 3 ответниците справка, от която се установява, че гореописаният имот е идентичен с ап.

№ 16, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 13466. В подкрепа на този извод е и протокол от общото събрание от 16.09.2002 г. на етажните собственици от жилищна сграда на ул. ****. В посочения протокол като собственик на ап. № 16 се е подписала В.И.П., като протоколът не е оспорван по реда на чл. 193 ГПК от ответниците.

По делото е представено удостоверение за наследници на В.И.П., починала на 21.02.2015 г. Установява се, че В.И.П. е имала сестра – Н. И. П., която е починала на 13.05.2017 г. Наследници по закон на В.И.П. и Н. И. П. са дъщерите на Н. И. П. – К. И.

П. и А. И. П..

По делото е представено удостоверение за наследници на А. И. П., починала на 22.05.2021 г., от което е видно, че същата е оставила за свои наследници по закон сина си П. Д. К. и дъщеря си М. Д. К..

По арг. от чл. 48, изр. 2 ЗН приемането на наследството има обратно действие и произвежда действие от деня на откриване на наследството, т.е. от деня, в който е настъпила смъртта на наследодателя. Наследникът придобива както правата, така и задълженията, включени в наследствената маса.

От съвкупния анализ на горепосочените писмени доказателства се установява, че Ф. Ф. Д. е притежавал 1/2 ид.ч., К. И. П. е притежавала 1/4 ид.ч., а П. Д. К. е притежавал 1/8 ид.ч. от процесния ап. № 16, находящ се в гр. София, ул. ****, вх. 1, ет.

6, през исковия период. По делото не се твърди и не се доказва К. И. П. и П. Д. К. да са извършвали откази от наследство. Не се твърди и не се установява въззивниците Ф.

Ф. Д., К. И. П. или П. Д. К. да са се разпоредили с правото на собственост върху процесния имот преди исковия период. Не се твърди и не се установява трето за спора лице да е сключило договор за покупко-продажба на топлинна енергия за процесния имот през исковия период.

Несъмнено се установява от приетата по делото техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда, която е топлоснабдена. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и протоколът от проведено общо събрание от 16.09.2002 г. на етажната собственост, на което е избран топлинен счетоводител за жилищна сграда на адрес в гр. София, ул. ****. В този протокол наследодателката В.И.П. с подписа си е удостоверила, че в ап. № 16 са поставени 2 бр. разпределители и 2 бр. вентили. Както се посочи, обсъжданият протокол от общо събрание не е оспорван от ответниците по реда на чл. 193 ГПК.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Тоест през исковия период въззивниците Ф. Ф. Д., К. И. П. и П. Д. К. са имали качеството на битови клиенти на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. В подкрепа на този извод е и Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС, в което върховните съдии са разяснили, че облигационното отношение по покупко-продажба на топлинна енергия възниква съгласно чл. 150 ЗЕ между потребителя и топлопреносното предприятие при публично известни общи условия по силата на закона, без да е необходимо общите условия да бъдат изрично писмено приемани от потребителя на топлинната енергия.