Решение № 113 от 20.06.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Бургас, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско дело № 20222000500154 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на К. Г. К. чрез пълномощника й - адв. П. Д. Д. срещу решение № 371 от 13 декември 2021 година, постановено по гр. д. № 2501 от 2020 година по описа на Бургаски окръжен съд, в частта с която предявените от въззивницата искове на основание чл. 432 КЗ са отхвърлени над размера на присъдената главница от 20 000 лв., заедно с дължимата законна лихва за забавата върху този размер.

Поддържа се, че преценката на първоинстанционния съд относно размера на присъденото обезщетение е неправилна във връзка с нормата на чл. 52 ЗЗД. При правилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът необосновано е присъдил занижен размер на обезщетението. Подчертава се вида и характера на причинените травми счупване на 9 и 12 гръдни и първи лумбален прешлен, което е затруднило трайно движенията на снагата на въззивницата за период от една година. Със силни болки и дискомфорт било свързано и проведеното лечение в периода от 28 септември 2018 до 5 октомври 2018г. и от 6 ноември 2018 до 9 ноември 2018 година в отделение по неврология на УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД град София, където е извършена оперативна интервенция и инжектиран костен 1 цимент в гръбначния стълб. Въпреки изминалият период от време на оздравителния процес въззивницата продължава да изпитва болки и страдания. Направено е подробно изложение на свидетелските показания относно претърпените страдания и съпътстващи грижи, както и последвалата след инцидента психическа травма, свързана с повишен страх и настъпилите промени в социалния й живот, както и страх да шофира собствения си автомобил. Твърди се, че посочените в исковата молба и допълнителната искова молба болки и страдания са доказани по делото, като съдът макар и позовавайки се на ППВС № 4 от 1968 г. е определил обезщетение в занижен размер, което според ищцата е несправедливо.

При определянето му съдът не съобразил конкретните икономически условия и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховките Гражданска отговорност към момента на увреждането на пострадалата, в която връзка е цитирана практика на ВКС по чл. 290 ГПК.

Обстоятелствата били съобразени от първоинстанционния съд само формално и не са намерили отражение в решаващия мотив при определяне размера на дължимото обезщетение от 20 000 лв. след заплащането в хода на процеса на сумата от 10 000 лв. като част от общо дължимото според първоинстанционния съд обезщетение в размер на 30 000 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответното ЗАД „О. - З.“ АД, в който въззивната жалба се преценява като бланкетна и се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че по делото не е доказана невъзможността на въззивницата за придвижване вследствие на претърпените травми, като според събраните и цитирани в отговора гласни доказателства същата към настоящия момент нямала здравословни проблеми.

Акцентира се върху родствената връзка между въззивницата и разпитаните свидетели. Оспорва се твърдението относно претърпените болки и страдания като некореспондиращи със събраните по делото доказателства, а присъденото обезщетение се коментира като съобразено с реалните неимуществени вреди и принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Поддържа се становище, че претенцията от 60 000 лв. е завишена спрямо съдебната практика при аналогични случаи. Иска се решението на първоинстанционния съд в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендират се деловодни разноски.

2

В с. з. за въззивницата се явява пълномощника – адв. Д., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. Претендира деловодни разноски.

За въззиваемия - ЗАД „О. - З.“ АД, не се явява представител.

Бургаски апелативен съд с определение № 177 от 21-ви април 2022 г. прецени, че въззивната жалба е допустима и внесе същата за разглеждане в с. з. като по основателността й съобразява следното:

Във въззивната жалба не са наведени доводи за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, като при извършената съобразно правомощията на въззивния съд проверка в такава насока, не се установяват пороци, представляващи основание за постановяване на решение по чл. 270, ал. 1 или ал. 3 ГПК.

По поставените от страните въпроси във въззивното производство по правилността на решението, Бургаски апелативен съд намира следното:

Предмет на делото са предявените от въззивницата К. Г. К. против ЗАД „О. - З.“ АД иск за заплащане на сумата 60 000лв., като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в ПТП на 10.08.2018 год. възникнало по вина на водача на моторно превозно средство – т. а. «Мерцедес», с рег. № *******, за което е имало сключена застраховка «Гражданска отговорност» по издадена от въззиваемото дружество полица. Претендирана ехи законна лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане, както и сумата от 417.40лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от същото ПТП.

Поддържаните от застрахователя възражения, инвоикирани и пред настоящата инстанция, са за завишен размер на претенцията според установените в ППВС № 4/1968 г. критерии относно принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, предвид реално претърпените болки и страдания в следствие на ПТП и здравословното състояние на пострадалата след инцидента и проведеното лечение, за което принос имала и пострадалата.

По спорните пред настоящата инстанция въпроси, отнасящи се изцяло и само до правилното определяне на дължимия размер на обезщетението, БАС приема следното:

3

Обжалваното решение № 371 от 13 декември 2021 година, постановено по гр. д. № 2501 от 2020 година по описа на Бургаски окръжен съд е влязло в сила относно задължението на застрахователя да заплати на К. Г. К. обезщетение в размер на 20 000 лв. по предявения иск на основание чл. 432, ал. 1 КЗ за претърпени о нея неимуществени вред в ПТП, причинено от водача на «Мерцедес», с рег. № ******* – застрахован при въззиваемото дружество, като няма спор и е видно от представените по делото доказателства, че след предявяване на исковата молба, застрахователят е изплатил сумата от 10 417.40 лв., от която 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 417.40 лв. – имуществени вреди.

От анализа на относимите доказателства към твърденията за причинените травми и претърпените от въззивницата болки и страдания се установява следното:

В ПТП на 10 август 2018 г., в следствие на блъсък отзад от «Мерцедес», с рег. № ******* на автомобила, в който пострадалата К. Г. К. се е возила като пътник на предна дясна седалка, същата е получила фрактура на гръдни и един лумбален прешлени от притискането на гръдната част в предпазния колан, като от удара тялото й е било изхвърлено напред. Непосредствено след инцидента пострадалата изпитвала болки в гръдния кош, но е потърсила медицинска помощ след като болката се е засилила и е започнала да усеща болки и в гръбначния стълб, които се разпространявали към левия крак. При проведения преглед при невролог освен тези болки били установени като съпътстващи хипертонична болест и остеопороза. Проведена е консултация с кардиолог на 16.08.2018 г. и след необходимото образно изследване са били установени счупвания на 9-ти и 12-ти гръдни и 1-ви лумбален прешлен, на фона на дегенеративни и остеопоротични промени на прешлените. След прием в УМБАЛСМ “Пирогов” на 03.10.2018 г. на въззивницата е било проведено опреративно лечение под обща анастезиия - вертебопластика (въвеждане с троакарни игли) с костен цимент на 9-ти и 12-ти гръдни прешлени, с установена дегенеративно ставна и дискова болест, най-изразена в 4-5 лумбални прешлени. На 16.11.2018 г. е извършено ново оперативно лечение – вертебопластика с костен цимент на 1-ви поясен прешлен.

Хоспитализацията е осъществена на два етапа – съответно по 7 и 3 дни, като след изписването въззивницата е претърпяла дълъг период на възстановяване, с трайно – за срок от една година, затруднено движение на снагата. Експертът 4

– д-р Т., е пояснил в обясненията си, че уврежданията са способствани и от протичащите порадии възрастта дегенеративни изменения.

От показанията на показанията на разпитаните по делото двама свидетели – Б. К. - съпруг и М. П. - дъщерята на пострадалата, безпротиворечиво помежду им и допълващо се с данните от приложената по делото медицинска документация и заключението на вещото лице – д-р Св. Т. по назначената СМЕ се установява, че болките от причинените травми са били с нарастващ интензитет, което е наложило консултирането на по-късен етап с различни специалисти. Едва след провеждане на образна диагностика със скенер са установени фрактурите на двата гръдни и на кръстния прешлени, изискващи оперативно лечение. Въззивницата е изпитвала за продължителен период силни болки. Не е можела да върви и около година е използвала проходилка, като грижи за нея са полагали и дъщерите й. Поради невъзможността да се изправи се налагало да бъде почиствана чрез обтриване с мокри кърпи. Травматичните преживявания са довели до емоционален срив, проявен чрез силен страх и несигурност при пътуване и излизане навън, което, наред с търпените болки, значително е намалило нейната физическа активност и социално общуване. Пътуванията за лечение до гр. София са били съпроводени с много стрес и болки, като придвижването й до различните кабинети в „Пирогов“ е било възможно само с количка. Всичко това причинило отслабване на пострадалата, пролежаване и невъзможност да се обслужва сама. На по-късен етап се изправяла се много трудно. Не настъпило облекчаване и от поставения колан, като след втората операция не е имала сили да се изправи. Около месец след втората операция семейството ангажирали рехабилитатор и с предписаните упражнения успяла да се изправя сама след около 4-5 месеца. През цялото време приемала обезболяващи медикаменти. Била лесно уморяема и макар да е настъпило физическо оздравяване и подобрение, травматичните преживявания променили личността на въззивницата, която станала затворена, преустановила поддържаните до инцидента контакти с приятелки и пътувания на плаж, на луга и разходки.

Възражението на въззиваемия, че твърденията на въззивницата относно търпените болки и страдания не се доказват от показанията на свидетелите, е неоснователно. Предвид родството им с К. Г. К. показанията им подлежат на 5 преценка за достоверност в аспекта на изискванията по чл. 172 ГПК, която обаче налага да бъдат кредитирани. На първо място следва да се посочи, че понесените болки и свързаните с тях страдания и дискомфорт, както и положените грижи са от такова естество, че възприемането им обичайно е възможно от кръга на най – близките. На следващо място – данните в показанията съответстват и допълват тези в представената по делото и неоспорена медицинска документация. Съществен в тази насока е и извършения анализ и в заключението на вещото лице по назначената СМЕ, от което се потвърждава етиологията на причинените травми, естеството на проведеното лечение, периода на възстановяване и съпътстващата го рехабилитация.

Установено е по делото, че въззивницата отправила искане до застрахователя по чл. 380 КЗ на 22.04.2020 г., който от своя страна изискал допълнителни доказателства - представени на 31.07.2020г. Въз основа на тях, въззивницата е била уведомена от застрахователя на 19.08.2020 г. за определеното от него обезщетение в размер на 10 000 лв.

Въз основа на така установеното настоящият състав на Бургаски апелативен съд намира, че въззивната жалба е основателна частично – за размера на претендираното от възиззивницата обезщетение от допълнително 20 000 лв., която сума представлява разликата над присъденото с обжалваното решение обезщетение в размер на 20 000 лв., наред с изплатената от застрахователя сума на обезщетението от 10 000 лв. за неимуществени вреди.