Определение № 1043 от 12.04.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1043 гр. Бургас, 12.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500597 по описа за 2023 година съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 10947/20.03.2023г. на БРС от "Ай тръст" ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.София, район "Триадица", бул. "Витоша" № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от И.Шаламанова, чрез ю.к.

В.Маркова, против разпореждане №

2582/02.03.23г. по ч.гр.д.№ 1274/23г. по описа на БРС , с което съдът е отхвърлил заявлението на "Ай тръст" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против длъжника Т. П. П. , ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. **, ет. *, ап. *, за следните парични задължения по договор за предоставяне на поръчителство от 18.04.2022г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо” ЕАД за обезпечаване на задълженията на длъжника по договор за заем от 18.04.2022г., сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437, както следва: за сумата от 65.56лв. - административни разноски, сумата от 103.00лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство , сумата от 709.51лв. - договорна лихва за периода от 18.04.2022г. до 16.02.2023г., сумата от 80.12лв. – лихва за забава за периода 21.05.2022 г. до 16.02.2023 г. , сумата от 9.27лв. – лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода 21.05.2022г. – 16.02.2023г. , както 1 и за присъждане на разноски за заповедното производство в пълен размер.

Твърди, че вземанията са дължими по договор за потребителски кредит № 2555259/18.04.2022г. между „Кредисимо“ ЕАД и Т.П. с избрано от кредитополучателя обезпечение: „банкова гаранция“ или поръчителство.

Твърди сключен договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, както и сключен договор с потребителя Т. П. П.. Излага подробни аргументи.

Обосновава доводи за уважаване на заявлението изцяло. Моли за присъждане на разноски.

Препис от жалбата не е връчван на Т. П. П. по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Производството по ч.гр.д.№ 1274/23г. по описа на БРС е образувано по заявление от "Ай тръст" ЕООД, представлявано от пълномощника ю.к.

В.Маркова, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Т. П.

П., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. **, ет.

*, ап. *, за вземанията, дължими по договор за потребителски кредит № 2555259/18.04.2022г. между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437, обезпечен със сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника договор за поръчителство от 18.04.2022г., възлизащи на общ размер от 3 741.60лв ., от които сумата от 2 774.14лв. – главница по договора за кредит, сумата от 65.56лв.

- административни разноски, сумата от 103.00лв.

– възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство , сумата от 709.51лв. - договорна лихва за периода от 18.04.2022г. до 16.02.2023г. , сумата от 80.12лв. – лихва за забава за периода 21.05.2022 г. до 16.02.2023 г., сумата от 9.27лв. – лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода 21.05.2022г. – 16.02.2023г. , както и за присъждане на разноски за заповедното производство в пълен размер.

Прилага договор за потребителски кредит № 2555259/18.04.2022г. между „Кредисимо“ ЕАД и Т.П. с избрано от кредитополучателя обезпечение: „банкова гаранция“ или поръчителство с Приложение № 1 към него, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, договор за поръчителство между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД от 18.04.2022г. и договор от 18.04.2022г. между „Ай 2 тръст“ ЕООД и Т. П. П. . Твърди се неизпълнение по последния договор и дължимост на описаните по-горе суми. Ангажира доказателства.

С атакуваното разпореждане № 2582/02.03.23г. по ч.гр.д.№ 1274/23г. по описа на БРС районният съд е приел, че е налице договор за кредит, който се подчинява на разпоредбите на ЗПК. Ето защо следва да е съобразен по реквизити и съдържание с цитирания нормативен акт. Приел е, че поръчителството е сключено с избрано от кредитодателя лице, което нарушава равновесието в отношенията кредитодател – кредитополучател, ето защо е налице неравноправна клауза. Също така е приел, че сключвайки договора за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, на практика кредитодателят нарушава правилото за ненадвишаване на максималния ГПР, понеже сумите по договора за поръчителство се заплащат на „Ай Тръст“ ЕООД – дружество, собствено на кредитодателя. На изложените основания е постановил обжалвания акт, като е счел сключеният договор за изначално недействителен, по който потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита – респективно – на неиздължения остатък от главницата, ведно със законната лихва и съответните разноски – така, както е описано по издадената по делото заповед по чл.410 ГПК.

Настоящият съд, след като подробно се запозна с приложените по преписката на ч.гр.д.№ 1274/2023г. по описа на БРС писмен доказателства, изцяло споделя изводите на районния съд по изложените мотиви. Освен това приема следното: В разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е предвидено:

„Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“.

Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за 3 да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не може да надвишава 50%.

Видно от стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, ГПР по настоящия договор за кредит е 48.21% и е в рамките на допустимата граница. Въпреки това, от приложения по делото договор за предоставяне на поръчителство между частния жалбоподател и Т.П. се установява, че уговореното за предоставената услуга възнаграждение възлиза на сума в размер на 2 677.21лв., която е приблизително равна на главницата по получения от П. кредит от „Кредисимо“ ЕАД от 2 774.14лв. или общо дължимата сума по договора за поръчителство от страна на П. ще бъде увеличена почти двойно. При описаното настоящият състав приема извод, аналогичен на този на районния съд. Аргумент в тази насока е неразривната и функционална връзка между договора за кредит и втория договор за поръчителство. Прочита на договора за кредит води до заключение, че вторият договор за поръчителство е негова функция и двата следва да се тълкуват в тяхната съвкупност, което води до несъмнения извод за възлагане на допълнителни финансови тежести за потребителя, ерго, до заобикаляне на разпоредбите, уреждащи размера на ГПР по ЗПК и надвишаването му почти двойно. Според настоящия състав, при тълкуване на клаузите на трите договора в тяхната съвкупност, е налице обоснована вероятност да се установи поставяне на потребителя в неравноправно положение.

По изложените причини обжалваното разпореждане се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2582/02.03.23г. по ч.гр.д.№ 1274/23г. по описа на БРС.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5