Решение № 7640 от 15.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7640 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100505021 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 3103/25.02.2025, постановено по гр.д. № 55479/2024 г. на СРС, ГО, 180 състав, са отхвърлени предявените от Й. С. Б., ЕГН **********, срещу „Български пощи“ ЕАД, ЕИК 121396123, искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № РД-06-580/30.07.2024 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор пощенски автомобил“ и за заплащане на сумата от 9 365,82 лв. – обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 31.07.2024 г. до 31.01.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 18.09.2024 г. до окончателно изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Й. С. Б., ЕГН **********, срещу „Български пощи“ ЕАД, ЕИК 121396123, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на отпаднало основание, сумата от 1 560,97 лв. - изплатено обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 18.09.2024 г. до окончателно изплащане.

1

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Й. С. Б.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необосновано. Поддържа, че в тежест на работодателя е доказването на извършването на дисциплинарното нарушението от работника, като в случая представените от ищеца писмени документи съставляват частни свидетелстващи документи, които съгласно чл.180 ГПК доказват единствено това, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тях, но не доказват фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставяне, съответно същите не се ползват с материална доказателствена сила. Поддържа се, че дори от тези документи да се приеме, че зареденото в автомобила на „Български пощи“ ЕАД, управляван от ищеца, е по-малко със седем литра от отчетеното по фактура, ответникът не изпълнил задължението си за пълно и главно да докаже, че горивото е било източено именно от ищеца с цел да злоупотреби с доверието на работодателя си – не е установено къде е горивото от 7 литра, щом не се намира в резервоара на автомобила и ищецът е лицето, което е сипвало в туба, която така и не е открита. В отговора се твърди, че не е установен по безспорен начин, че Й. С.

Б. е извършил нарушението, за което му е наложено дисциплинарно наказание. Отделно се сочи, че дисциплинарно – наказващият отговор не е положил усилия да установи фактическата обстановка, вкл. не е установил къде се намират липсващите 7 литра гориво. Навежда се, че в съдебното производство пред СРС ответникът не представил доказателства за твърдените от него нарушения на трудовата дисциплина - уронване на доброто име, злоупотреба с доверие, неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред. в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Въззивникът оспорва приетото от първоинстанционния съд, че поведението му се характеризира с дързост, незачитане на установени морални норми и правила за поведение в обществото, тъй като данни, че се е държал агресивно не са представяни нито в дисциплинарното производство, нито в производството пред СРС, а относно писмото на мениджър „Бизнес развитие в „Петрол АД, се сочи, че това е частен документ и същият няма материална доказателствена сила. Оспорва се спазването на процедурата по налагане на дисципинарно наказание. В жалбата се сочи, че Й. Б. е дългогодишен служител в „Български пощи“ ЕАД, без налагани дисцинлинарни наказания, като за липсващите 7 литра гориво, въпреки, че не е установено дали именно Б. е виновен, същият е понесъл ограничена имуществена отговорност. За предприятието реално не са настъпили никакви вреди, за да се обоснове налагането на най - тежкото предвидено в закона дисциплинарно наказание, нещо повече в обясненията на Б. по повод н образуваното дисциплинарно производство същият сочи, че в края на месец май направил икономия от 1,5 литра гориво, Моли се за отмяна 2 на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Въззиваемият „Български пощи“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба, като излага доводи за неоснователност н необоснованост на същата.

Счита, че заповедта за уволнение съдържа всички необходими реквизити и затова е законосъобразна на формално основание. Сочи, че с отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които безспорно установяват извършеното дисциплинарно нарушение от страна на ищеца.

Навежда, че поведението на Й. Б. се характеризира с дързост и незачитане на установени морални норми и правила, липса на критично отношение към извършеното незаконосъобразно действие. В жалбата се поддържа, че ищецът е пряко отговорен за нанесената вреда на „Български пощи“ ЕАД в размер на 7 литра гориво. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Й. С. Б., извършено със заповед № РД-06-580/30.07.2024 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 365,82 лв. – обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 31.07.2024 г. до 31.01.2025 г., както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 560,97 лв. изплатено от ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 18.09.2024 г. до окончателно изплащане. Ищецът поддържа, че със заповед № РД-063 580/30.07.2024 г. му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено. Сочи, че според дисциплинарно наказващия орган във връзка с изпълнение на заповед № РД-08123/24.04.2012 г. за оптимизиране организацията на оперативната дейност и повишаване ефективността от контрол върху опазване имуществото на „Български пощи“ ЕАД, с протокол № 49/02.07.2024 г. на работна група от „Български пощи“ ЕАД е дадено становище за наличие на незаредено гориво от 7 литра в резервоара на автомобил Ситроен Джъмпер, с рег. № ******** на 22.05.2024 г., като по този начин била нанесена вреда на ответника, представляваща стойността на липсващото гориво в резервоара на служебния автомобил. Според твърденията на дисциплинарно наказващия орган с писмо вх. № 95-П-38/29.05.2024 г. Д.Н. – мениджър „Бизнес развитие“ в „Петрол“ АД, информирал главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, че на 22.05.2024 г., около 16:10 ч. негов колега, установил, че шофьорът освен в автомобила, зареждал гориво и в туба. Ищецът сочи, че в процесната заповед е отразено, че след проведени телефонни разговори, на място отишъл П.Г. от дирекция „Оперативна дейност“ в „Български пощи“ ЕАД, като съвместно с представител на „Петрол“ АД, установили, че в автомобила няма туба. Излага, че въз основа на справка от „Вем Технолоджи“ ЕООД, дисциплинарно наказващият орган навеждал твърдения, че на 22.05.2024 г. за превозно средство Ситроен Джъмпер, с рег. № ********, било установено, че подаденото зареждане с гориво по фактура на 22.05.2024 г. в 17:06 часа в размер на 67 литра, не е реално постъпило в резервоара на превозното средство. Данните от фабричния датчик на „Вем Технолоджи“ ЕООД в резервоара на автомобила показвали, че на посочената дата и час е направено зареждане с гориво, но отчетеното от GPS системата количество на гориво, се разминавало със седем литра с количеството гориво, платено по отчетената фактура. При тази фактическа обстановка, ответникът, направил извод, че с поведението си ищецът е уронил доброто име на дружеството, нарушил Етичния кодекс за поведение на работниците и служителите в „Български пощи“ ЕАД, както и заповед № РД-08- 123/24.04.2012 г. Поведението му било квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо налагането на най-тежкото наказание. Ищецът сочи, че изводите на дисциплинарно наказващия орган са неправилни, както и че не са подкрепени от доказателства. Счита, че наказващият орган не е обосновал точно и ясно какво е нарушил работникът и на какво основание следва да понесе найтежкото наказание. Твърди, че заповедта не е мотивирана, т.к. не било описано достатъчно ясно извършеното нарушение, в частност кои правила/норми са нарушени. Сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията си да изясни фактите и обстоятелствата по случая, не били изискани обяснения от лицето, което първоначално подало сигнал, не били разпитани лицата, които на място проверили автомобила, не били проверени и камерите в обекта на „Петрол“ АД. Счита, че ответникът не е доказал по безспорен начин, че липсващите 7 л. гориво са умишлено източени от работник във фирмата. Излага, че 4 наложеното наказание е несъразмерно. Твърди, че за незаредените 7 литра гориво е понесъл и ограничена имуществена отговорност. Излага, че не е спазена и процедурата по чл. 193 КТ, тъй като не били изискани обяснения за всички описани в оспорената заповед нарушения.

Съгласно чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

На първо място следва да се посочи, че необходимо съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите признаци на нарушението - кога и от кого е извършено то и в какво се изразява. Задължението по посочения законов текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за ефективна защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание.

Следователно достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да е нужно удостоверяване на връчването на документите/ - същественото е работникът или служителят да узнае за фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред като не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат описвани конкретно всички действия на работника или служителя по извършване на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички направените от него твърдения в буквалния им смисъл. Достатъчно е в заповедта да са описани извършените от работника или служителя нарушения, такива каквито са според оценката на работодателя. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в този смисъл Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о., ГК, Решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК/.