Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 374 от 28.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 725/2025
Вид
Решение № 374
Подписан
28.11.2025
В сила
28.11.2025
Състав
Татяна Андонова, Петър Пандев, Вили Дацов

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Закон за горите
  • чл. 235 · Закон за горите
  • чл. 20 · Наказателен кодекс
  • чл. 20 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 235 ал.1 пр. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 26 ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.301 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.335, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.335, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 336 ал. 1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Благоевград, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

П. Пандев

Вили Дацов при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора А. Ст. А. и като разгледа докладваното от П. Пандев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200600725 по описа за 2025 година

Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпил протест от РП – гр.Благоевград, ТО- гр.Разлог, срещу Присъда №500393/13.12.2024 г., постановена по НОХД №910/2017 г. по описа на РС гр.Разлог.

Сочи се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен.

Изложени са съображения в насока, че от събраните по делото доказателства - обяснения на подс. А.; показания на свидетелите Г. и Л., прочетени по реда на чл. 281 от НПК; показанията на горските служители; протокол за оглед на местопроизшествие; заключение на съдебнолесотехническа експертиза, безспорно се установявало, че на посочените в Обвинителния акт време и място, подс. А. е извършил сеч на дървета, вкл. и това, че тези дървета не са били маркирани преди сечта с контролна горска марка, така, както изисква Законът за горите.

Установявало се също, че за посочените отдели от горския фонд, който е стопанисван от Община Белица, не са издавани позволителни за сеч. От обясненията на подс. А. се установявало, че с него е говорил първоначално 1 подс. Т. и му казал, че иска да извърши сеч на дървета срещу възнаграждение.

От приложените документи и от обясненията на подс. А. се установявало, че той е имал правоспособност да извършва сеч в горите, т.е. той е знаел предпоставките, предвидени в нормативната база за извършване на законна сеч в горите.

От всички гласни доказателства се установявало, че подс. Т. се занимавал с дърводобив и дървопреработка, т.е. същият познавал регламента във връзка с изискванията за наличието на условия за извършване на законна сеч, а именно- маркиране на дърветата, определени за сеч в основата на дънерите им, с контролни горски марки, както и издаване на позволително за сеч, в което ясно и точно да са посочени време, място- отдели, количества и видове дървесина, подлежащи на сеч.

В случая от показанията на свид. Л. и от обясненията на подс. А. се установявало, че подс. Т. е знаел къде се намира мястото, видял е, че дърветата не са маркирани, както и не е разполагал с позволително за сеч.

Настоява се, че при анализа на обясненията на подс. А. и показанията на свид. Л., а след това и за извода, дали подсъдимият А. и подсъдимият Т. са имали формирани субективни представи, че се касае за незаконен добив на дървесина, е било необходимо да бъде взета предвид нормативната уредба, която преди всичко била регламентирана в Закона за горите и в Наредба за сечите в горите, издадена на основание чл.101 ал.З от ЗГ, и която те са познавали:

Съгласно Закона за горите (редакция от 15.03.2013 г.):

Чл. 204: „Определените за сеч дървета, когато това се изисква по наредбата по чл.101, ал.3, както и дървесината преди нейното транспортиране от временен склад, се маркират с контролна горска марка при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 148, ал. 11."

Чл. 104, ал.1: „Забранява се:...т.4. сечта на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3“.

Чл.108,ал.1: „Сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от:1. директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство или оправомощени от него длъжностни лица с виеше лесовъдско образование - за горските територии - 2 държавна собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор; 2. оправомощено от кмета на съответната община лице с виеше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика - за горските територии - общинска собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор..."

Съгласно Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 64 от 19.08.2011 г., (редакция от 19.08.2011 г.):

Чл. 45 ал.1: „Сечите в горите се провеждат съгласно предвижданията на горскостопанските планове и програми, ловностопанските планове и плановете за дейности по опазване от пожари"; ал.2: „За извършване на сечта е необходимо:т. 1. насаждението да е маркирано";т.2. да е издадено позволително за сеч"; ал.З: „Без наличие на условията по ал. 1 и 2 е допустимо отсичане на дървета с цел предотвратяване или своевременно потушаване на пожари, както и отсичане на единични дървета с цел предотвратяване на аварийни ситуации, създаващи опасност за живота и здравето на хората." Чл. 47, ал.1: „При провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да:т.1. секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч;т.2. пазят от повреди немаркираните дървета, подраста и младиняка;т.6. спазват одобрения технологичен план за добив на дървесина."И ал.2: „Дърветата се секат ниско до земята. Височината на пъна, мерена от горната му страна, не трябва да надвишава .5 см - за пънове с диаметър до 2 0 см, и една чет-върт от диаметъра му - за пънове с диаметър над 20 см.

Чл. 49 ал.1 : „Маркирането на насажденията за сеч включва дейностите по определяне и отбелязване на дърветата за сей.“

Чл. 50 ал.1: Маркирането се извършва от лица, вписани в публичния регистър по чл. 235 от Закона за горите за дейността "маркиране на насаждения, предвидени за сеч".“, ал.2 : „Определените за сеч дървета се отбелязват на височина 130 см с видим знак, неувреждащ кората им.“; ал.З: „ Освен по начина, посочен в ал. 2, определените за сеч дървета с диаметър 18 см и по-голям от 18 см, измерен на височина 130 см, се отбелязват и с 3 контролна горска марка, когато насаждението е на възраст повече от 40 години или когато в насаждението е предвидена'възобновителна сеч.(4) Контролната горска марка по ал. 3 се поставя в основата на стъблото от долната страна на склона или на някои от повърхностните корени, така че след отсичане на дървото марката да остане и да е видима.(5) Забранява се сеч на немаркирани дървета с изключение на случаите, когато: 1. е разрешено цялостно отсичане на дървостоя върху ограничена площ;2. сечта се извършва за предотвратяване или своевременно потушаване на пожари;3. се извършва сеч на единични дървета с цел предотвратяване на аварийни ситуации, създаващи опасност за живота и здравето на хората.“

В Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите са регламентирани основанията за издаване на позволителните за сеч, карнет-описите и технологичните планове. Добивът на дървени материали следва да бъде извършен на базата на технологичните планове, с които безспорно следва да бъде запознато лицето, в чиято полза е позволителното за сеч и лицето, което следва да извърши сечта. Приемането на обекта и контрола върху извършването на сечта следва да бъде извършено от лице, което е регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 от Закона за горите.

Следователно, основните предпоставки за извършване на сеч били наличие на маркирани дървета, съобразно посочената наредба и издадено позволително за сеч. Наред с тях е следвало да има издаден технологичен план за добив. Ако възприятията на съответното лице, в случая на подсъдимите, са свързани с обстоятелствата, че липсват марки на дърветата и/или липсва позволително за сеч и технологичен план, то това обосновава наличието на субективни представи в съзнанията им, че ще проведат незаконна сеч.

Сочи се, че доколкото едрата строителна дървесина, която включвала първи и втори клас на сортиментност / с диаметър 18 см. и над 18 см., измерен на височина 130 см./, не била маркирана според чл. 50, ал.1 от наредбата с контролна горска марка и подс. А. е имал възприятия за това, а от друга страна, не му е представено позволително за сеч, не се е запознал с технологичен план, нито едно оправомощено лице не му е показало отдела или отделите, в които да извърши сечта, самият подсъдим имал 4 правоспособност за извършване на сеч в горите, не е видял ограничения на отдела, в който да извърши сечта, се налагал безспорен извод, че той е знаел, че извършва незаконна сеч на едрата строителна дървесина. След като той е знаел за тези обстоятелства, той е бил наясно и за обстоятелството, че средната и дребна строителна дървесина също не е следвало да бъдат отсичани, макар за същите наредбата да предвижда друг начин на маркиране.

В тази връзка следвало да се вземе предвид, че маркирането на средната и дребната дървесина в практиката се извършвало според вещото лице с брадва или с маркер, но според наредбата, посочена по- горе, маркирането се извършвало с видим знак, който не уврежда кората на дървото. За разлика от това, според подс. А. и свид. Л. дърветата, определени за сеч са били дялани, т.е. посоченото обстоятелство не могло да бъде възприето като маркиране по смисъла на наредбата, тъй като дялането засягало при всички случаи кората на дърветата от една страна, а от друга - само по себе си дялането не могло да бъде възприето като достатъчен белег, оставен от горски служител, обозначаващ, че дадени дървета подлежат на сеч. В този смисъл били показанията на свид. М..

Отбелязано е и това, че дори и да бъде прието, че субективните представи на подс. А. за извършване на незаконна сеч се отнасяли само за немаркирането на едрата строителна дървесина / 18 см. и над 18 см. в основата /, доколкото, съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 50 от наредбата към датата на деянието изискването е било за поставяне на контролна горска марка само на такава дървесина, а останалата е подлежала на маркиране чрез поставяне на белег върху кората на дърветата, то в случая същият е отсякъл според експертизата 2.15 куб. м. едра строителна дървесина,втори клас на сортиментност, без наличието на законови предпоставки за това - редовно писмено позволително за сеч и маркиране с контролна горска марка. В този случай бил осъществен основният състав на престъплението, за което било повдигнато обвинение, предвид времето и начина на извършване на деянието, стойността на дървесината и наличието на съучастие.

За наличието на субективни представи в съзнанието на подс. А. за това, че е извършвал незаконна сеч на всички дървета, били събрани доказателства за последващото му поведение и последващите му възприятия. Според неговите обяснения и с оглед показанията на свидетелите Г. и К., и протокола 5 за оглед на местопроизшествие, той и свид. Д. избягали веднага, щом видели автомобила на горските служители. При наличието на съзнание, че е извършвал законна сеч, бягането и криенето от горските служители, не се явявала логична и естествена реакция. В противен случай липсвало логическо обяснение на поведението на подс. А. и на свид. Д. да избягат, след като видели преминаващите горски служители, а и за признанието на подс. А., че е избягал, за да осуети задържането на моторния му трион, който може да бъде задържан на законово основание - съставяне на акт за установяване на административно нарушение на Закона за горите- незаконна сеч на дървета.

Сочи се в протеста, че по отношение на поведението на другия горски служител- В.Д., който бил разпитан в настоящето производство като свидетел, следвало да се има предвид, че на първо място били налице противоречиви показания за неговото поведение и най- вече, по отношение на поведението му във връзка с отбелязването на дърветата за сеч. По отношение на това обстоятелство били налице противоречиви показания между този свидетел и свид. Л., а по отношение на транспортирането на добития дървен материали били налице противоречия между обясненията на подс.А. и показанията на този свидетел, като следвало да се вземе предвид, че за маркиране на дървените материали, които подлежали на транспортиране, подс. А. не е имал преки възприятия. Други доказателствени източници не били установени в рамките на съдебното следствие. С оглед това и с оглед обстоятелството, че горският фонд, в който са отсечени дърветата е собственост на Община Белица, както и липсата на компетентност на горски служители от ТП „ДГС Елешница“ да маркират в тези отдели дървета и да издават позволителни за сеч, а след това и за превоз на материали, то липсвали категорични доказателства, от които могло да бъде направен извод, че горският служител е подпомогнал извършването на сечта и на транспортирането.