Решение № 135 от 20.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Велико Търново, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500113 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 431/21.11.2023 г. по гр.д. № 641/2022 г. Русенският окръжен съд е осъдил на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД ЗАД „Лев Инс“ АД, гр. София, ЕИК 121130788 да заплати на А. В. Й. с посочени ЕГН и адрес в гр. Русе обезщетение в размер на 15 000 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 03.07.2022 г. в гр. Русе, в качеството на пътник в самокастрофирал лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № Р08****, управляван от В. Ц. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2022 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над 15 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв., ведно със претендираната законна лихва върху тази разлика като неоснователен и недоказан.

С решението си ОС Русе е присъдил разноски по делото, както следва:

В полза на ЗАД „Лев Инс“ АД, гр. София в размер на 2 751 лв. за направени по делото разноски, платими от А. В. Й. съобразно отхвърлената част от иска;

В полза на адвокат Я. Д. от САК на основание чл. 38 от ЗАдв. в размер н а 1 700 лв. с ДДС за оказана безплатна помощ на ищеца, платими от ЗАД „Лев Инс“ АД, гр. София;

1

В полза на Окръжен съд Русе държавна такса в размер на 600 лв. и в размер на 250 лв. за разноски по делото.

Недоволен от постановеното решение, в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 15 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв., ведно със законната сума върху тази развика е останал ищецът А. В. Й., който чрез пълномощника си адвокат Я. Д. от САК го обжалва пред ВтАС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано в обжалвана част. Във въззивната жалба се излагат подробни доводи относно неправилна преценка на справедливия размер на определеното обезщетение при условията на чл. 52 от ЗЗД, относно обстоятелствата, на които следва да се основава преценката по чл. 52 от ЗЗД и се позовава на цитирана практика на ВКС в тази насока. В жалбата се обсъждат подробно събраните по делото в първата инстанция доказателства и се извежда извод, че въззивникът е претърпял в пряка причинна връзка с ПТП счупване на гръбначен прешлен Th12, луксация на дясна акроме клавикуларна става, разкъсно – контузна рана вляво темпорално, разкъсно – контузна рана на дясна мишница и справедливият размер на обезщетението за тези вреди с оглед всички обстоятелства по делото, включително липсата на пълно възстановяване е в размер на претендираната сума от 40 000 лв..

Акцентира се върху обстоятелствата, че за известен период след ПТП въззивникът се е нуждаел от пълно обгрижване от страна на жена си, тъй като бил неподвижен на легло, не можел да се храни и облича самостоятелно, променил се коренно начина му на живот, тъй като до този момент бил активен спортист – боксьор, но болките в раменете и кръста са пречка да продължи да тренира, въпреки изминалия период от време не може да стои дълго време прав, затруднява си до вдига дори дъщеричката си на ръце, при промяна на времето често изпитва силни болки в областта на кръста. Моли се въззивният съд да уважи въззивната жалба и да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ЗАД „Лев Инс“ Ад, гр. София чрез пълномощника й адвокат Т. П. от САК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Счита се, че присъденото обезщетение е в справедлив размер и отчита релевантните за определяне на размера му обстоятелства и се 2 поддържа, че претендираното обезщение за разликата над 15 000 лв. е прекомерно. Позовава се на обстоятелството доказано по делото, че пострадалият е отказал хоспитализация и болнично лечение и към датата на ПТП не е имал съществени оплаквания и се прави извод, че състоянието му не е било толкова тежко след ПТП. Иска се от въззивния съд да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.

В о.с.з. въззивникът не се явява и не се представлява. С постъпилото по делото от пълномощника му адвокат Я. Д. от САК писмено становище се поддържа въззивната жалба по изложените доводи в същата и се оспорва отговора на застрахователното дружество. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Я. Д. от САК по реда на чл. 38 от ЗАдв. и се прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представя се списък на разноските и договор за безплатна правна помощ по делото.

В о.с.з. въззиваемата страна ЗАД „Лев Инс“ АД, гр. София не се представлява.

Третото лице – помагач на въззиваемата страна - Община Русе не се представява по делото и не изразява становище по жалбата.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивният съд приема, че следва да осъществи контрол върху валидността, допустимостта и правилността на решението на Окръжен съд Русе в обжалваната част, като приеме, че същото е влязло в законна сила като необжалвано в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2022 г. до окончателното й заплащане.

Въззивният съд приема, че в обжалваната част решението на Окръжен съд Русе е валидно, допустимо, но частично неправилно като краен резултат по следните съображения:

С ИМ ищецът А. В. Й. е предявил против ЗАД „Лев Инс“ АД, гр.

София иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за 3 физически и емоционални болки и страдания в резултат на увреждане на здравето му, изразяващо се в счупване на гръбначен прешлен, разкъсноконтузна рана вляво темпорално и на дясна предмишница, настъпило на 03.07.2022 г. при ПТП в гр. Русе при самокастрофа на лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № Р08****, управляван от В. Ц. Д., в който ищецът е имал качеството на пътник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2022 г. - датата на изтичане на тримесечения срок на сезиране на застрахователя до окончателното й заплащане. С ИМ се прави искане за освобождаване на ищеца от такси и разноски по делото по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК.

С отговора на ИМ ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София е оспорил основателността на иска за неимуществени вреди, като е оспорил наличието на деликт, механизма на ПТП, изложил е твърдения за причиняване на вредоносносния резултат и в резултат на противоправно поведение на служители на Община Русе поради лошо състояние на пътния участък, в който се е осъществило ПТП, оспорил е причинно-следственана връзка между ПТП и вредите и техния обем. С отговора ответникът е изложил твърдения за съпричиняване от страна на пострадалия поради липса на поставен обезопасителен колан и се позовава на виновно противоправно поведение на самия пострадал, тъй като същият е отказал хоспитализация и болнично лечение. По отношение на обема на вредите ответникът е изложил твърдения, че състоянието на ищеца не е било тежко след ПТП, не е имал съществени оплаквания, не е губил съзнание, бил е адекватен и контактен. С отговора на ИМ е поискано привличане по делото на Община Русе като трето лица – помагач на ответника. Ответникът претендира направените по делото разноски.

С определение от 16.12.2022 г. по делото Окръжен съд Русе е освободил ищеца на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК от заплащане на такси и разноски по делото.

С определение от 21.02.2023 г. по делото Окръжен съд Русе е допуснал привличане от страна на ответника на трето лице – помагач на Община Русе.

С писмено становище, депозирано пред първоинстанционният съд чрез пълномощника й ст. юрисконсулт В. Н. третото лице – помагач Община Русе е оспорило основателността на възраженията на ответника за наличие на основания за ангажиране на отговорността й за осъщественото ПТП, като е поддържала, че вина за ПТП носи само водачът на автомобила, а ищецът е допринесъл за вредите, тъй като се е возел без поставен обезопасителен колан.

За да уважи частично предявения иск за неимуществени вреди и да го отхвърли за разликата до предявения размер, Окръжен съд Русе е приел, че искът е допустим и частично доказан по основание и размер. Съдът е приел, че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за 4 застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и ответното застрахователно дружество /ЗД/ към момента на увреждането и ищецът е изпълнил процедурата по чл. 380 от КЗ, отправяйки до застрахователя писмена застрахователна претенция, но ЗД не му е изплатило обезщетение. Приел, че са доказани всички елементи от състава на непозволеното увреждане съгласно чл. 45 от ЗЗД и наличието на причинноследствена връзка между противоправното деяние на деликвента и настъпилите в резултат на ПТП телесни увреждания на ищеца, изразяващи се в счупване на гръбначен прешлен, разкъсно-контузна рана вляво темпорално и на дясна мишница, като е намерил за недоказани възраженията на ответника за съпричиняване на вредите. При съобразяване на заключенията на вещите лица по приетите съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ и компексна съдебно-автотехническа и пътно-строителна експертиза /КСАТПСЕ/, съдът е приел, че механизмът на настъпване на ПТП е ясен и е налице причиняване на ПТП по вина на водача на застрахования лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № Р08**** - В. Ц. Д. като липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца като пътник в автомобила, тъй като възражението е останало недоказано от страна на застрахователя, които носи доказателствена тежест в тази насока. Съдът е приел, че вина за ПТП има само водачът на лекия автомобил и Община Русе не носи отговорност поради липса на положена грижа за стопанисване на пътя, тъй като от доказателствата по делото в тяхната съвкупност категорично се установява, че пътното платно в участъка на ПТП е било добро и сухо, без коловози, препятствия, камъни и кал, без разливане на течности, които да са пречели на нормалното движение на леките автомобили.

За да определи при условията на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди на ищеца в размер на сумата от 15 000 лв. първоинстанционният съд е съобразил от една страна уврежданията на здравето му, интензитета на болките и страданията и липсата на възстановяване, както и необходимостта за възстановяване на ищеца и то само частично да бъде проведено с оперативно лечение, но също така е приел, че възстановяването на ищеца се е осуетило и поради това, че същият не провел необходимото му лечение, тъй като не бил здравно осигурен и с поведението си доприсъл за състоянието си.

Великотърновският апелативен съд приема от фактическа и 5 правна страна следното:

Установява се от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства – заверени преписи от документи по ДП № 217/2022 г. по описа на ОД на МВР Русе – протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.2022 г. с фотоалбум и констативен протокол за ПТП с пострадали и план-схема, от показанията на разпитаните свидетели А. Н. Д., Н. Г. М. и Д.

С. В., както и от заключението на приетата в първата инстанция САТПСЕ, изготвена от вещите лица инж. С. К. и инж. Н. Н., което не е оспорено от страните, че вина за осъщественото на 03.07.2022 г. около 12,05 ч. на бул.