Решение № 16 от 04.02.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Ихтиман, 04.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ю.ана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Ю.ана Ив. Толева Гражданско дело № 20221840101176 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземането на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „Йеттел България” ЕАД и ответника Ю. К. М. сключили договор за мобилни услуги от 01.08.2020 година с предпочетен номер * и приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *, както и договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 01.08.2020 г., по силата на които договори ищцовото дружество предоставило на ответника електронни съобщителни услуги. За потребените услуги за периода 01.08.2020 г. - 04.09.2020 г. били издадени фактури на стойност 159,81 лева, които не били заплатени от ответника.

Съгласно Общите условия на ищцовото дружество това довело до едностранно прекратяване от страна на „Йеттел България“ ЕАД на договорите за мобилни услуги с ответника. Съгласно условията на договорите ищцовото дружество начислило неустойки за предсрочното прекратяване в размер на 201,89 лева. Претендират се и разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответника Ю. К. М. дължи сумата от 159,81 лева – главница, представляваща сбор от дължими абонаментни такси и потребление по договори за мобилни услуги, формирана, както следва: 77,49 лeвa, дължими за период 01.08.2020 г. - 04.08.2020 г., от които: по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 01.08.2020 г. - сума в размер на 26,08 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни 1 услуги; по приложение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 01.08.2020 г. сума в размер на 47,50 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 01.08.2020 г. частично непогасено задължение в размер на 3,91 лв., представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги;

82,32 лeвa, дължими за период 05.08.2020 г.-04.09.2020 г., от които: по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 01.08.2020 г. сума в размер на 38,44 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 01.08.2020г. сума в размер на 18,73 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 01.08.2020г. сума в размер на 25,15 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги;, както и сумата от 201,89 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, формирана, както следва: по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 01.08.2020г. сума в размер на 54,37лв, представляваща три месечни такси; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 01.08.2020 г. сума в размер на 93,15 лв., представляваща три месечни такси; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 01.08.2020г. сума в размер на 54,37лв., представляваща три месечни такси, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 796/2022 г. по описа на РС Ихтиман до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което поддържа предявените искове, излага съображения по същество. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът, чрез назначения си особен представител - адвокат, оспорва исковите претенции, като недоказани. Моли за решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетите писмени доказателства по делото ищецът „Йеттел България“ ЕАД и ответникът Ю. К. М. са сключили процесните Договор за мобилни услуги от 01.08.2020г. за мобилен номер +* за срок от две години с абонаментен план „Тотал Плюс“ и месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 16,99 лева; Приложение към договор за мобилни услуги от 01.08.2020г. за мобилен номер +* за срок от 24 месеца с месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 16,99 лева и Договор за мобилни услуги от 01.08.2020г. за мобилен номер +* със срок на действие 24 месеца и месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 22,99 лева.

Видно от уговореното в Договорите за мобилни услуги, с положения в тях подпис ответникът е удостоверил, че желае договорите да влязат в сила 2 незабавно и че е получил СИМ картите за избраните мобилни услуги.

За потребените от ответника услуги за отчетните периоди 01.08.2020 г. 04.08.2020 г. и 05.08.2020 г. - 04.09.2020 г. били издадени две фактури, както следва: фактура № 7308060617/05.08.2020 г. за сумата от 90,77 лева със срок за плащане 20.08.2020 г. и фактура № 7309269079/05.09.2020 г. на стойност 82,32 лева със срок за плащане 20.09.2020 г. или на обща стойност 173,09 лева.

Ответникът не е заплатил стойността на потребените от него мобилни услуги за периода 01.08.2020 г. – 04.09.2020 г.

Предвид неизпълнението на тези задължения от ответника, ищецът е прекратил едностранно сключените договори съгласно чл. 19 б, буква „в“ от Общите условия на мобилния оператор. На длъжника е изпратена покана за доброволно плащане на сумата от 159,81 лева, съгласно която му е предоставен 10 – дневен срок, от датата на поканата, за изпълнение на задълженията.

В приетите по делото договори за мобилни услуги страните са уговорили неустойка, съгласно която при предсрочно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта по отношение, на която е налице прекратяване, неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.

Ето защо в крайна фактура № 7311960552/ 05.11.2020 г. било отразено задължението на ответника да заплати сумата от 159,81 лева – представляваща стойността на абонаментни такси и ползвани мобилни услуги по процесните три договора за периода 01.08.2020 г. - 04.09.2020 г., както и сумата от 201,89 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги.

По заявление на ищеца било образувано ч. гр. д. № 796/2022г. по описа на РС Ихтиман, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 517/29.08.2022 г. срещу ответника за сумата в общ размер на 361,70 лева, както и сумата от 385,00 лева - разноски.

Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземането на ищеца.

Предявените установителни искове са процесуално допустими.

Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му. А при доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже изпълнението на задължението си.

С оглед разпределената доказателствена тежест съдът намира предявените искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми за незаплатени мобилни услуги за основателни и доказани.

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че между 3 страните през процесния период е имало валидно облигационно правоотношение, обективирано в сключени Договор за мобилни услуги от 01.08.2020 г. за мобилен номер +* за срок от две години с абонаментен план „Тотал Плюс“ и месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 16,99 лева; Приложение към договор за мобилни услуги от 01.08.2020г. за мобилен номер +* за срок от 24 месеца с месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 16,99 лева и Договор за мобилни услуги от 01.08.2020г. за мобилен номер +* със срок на действие 24 месеца и месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 22,99 лева.

Не се спори по обстоятелствата, че ответникът е получил СИМ картите за уговорените мобилни услуги, както и че през процесния период 01.08.2020 г. 04.09.2020 г. е ползвал електронни съобщителни услуги, които не е заплатил Не са събрани доказателства по делото ответникът да е заплатил дължимите суми за мобилни услуги, установяването, на който правнорелевантен факт е в тежест на ответника съгласно разпределена доказателствена тежест с доклада по делото. Въпреки изричното указание на съда на основание чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада по делото, че ответникът не сочи доказателства за изпълнение или друг способ за погасяване на задължението си, по делото не се представиха и събраха доказателства за факта на изпълнение на паричното вземане на ищеца.

Предвид основателността на предявените установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД , същите следва да бъдат уважени за сума в общ размер на 159,81 лева, представляваща – главница, представляваща сбор от дължими абонаментни такси и потребление по договори за мобилни услуги, формирана, както следва: 77,49 лeвa, дължими за период 01.08.2020 г. – 04.08.2020 г., от които: по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 01.08.2020 г. - сума в размер на 26,08 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по приложение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 01.08.2020 г. сума в размер на 47,50 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 01.08.2020 г. частично непогасено задължение в размер на 3,91 лв., представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги; 82,32 лeвa, дължими за период 05.08.2020 г. 04.09.2020 г., от които: по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 01.08.2020 г. сума в размер на 38,44 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 01.08.2020г. сума в размер на 18,73 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 01.08.2020 г. сума в размер на 25,15 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги.

Доказан по основание и размер се явява и предявеният иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 201,89 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, поради което следва да бъде уважен изцяло.

Допустимо е уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на 4 присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.