Решение № 378 от 19.09.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Плевен, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500468 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1523/30.10.2023г., постановено по гр. дело № 2658/2022 г. по описа на Пл.РС ,на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, чл.52 от ЗЗД чл.86 ал.1 от ЗЗД, ЗК „***“ АД, ЕИК ***, гр. София, район „***", бул.

„***" № ***, представлявано от Изпълнителните директори П.В.Д. и С.Н.А. ,е осъдено да заплати на А. Х. П., ЕГН **********, с. ***,обл. Плевен, ул. „***" № 18, сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени и търпени понастоящем от него неимуществени вреди - болки и страдания ,в резултат на ПТП от 06.11.2021 г., причинено от виновния водач С.Г.С., ЕГН **********, при управление на ППС - влекач марка „***", модел ***, с peг. № ***, който риск е покрит със застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***" АД, ЕИК ***, която е издала застрахователна полица № BG/22/***, валидна от 07.01.2021 г. до 06.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.12.2021 г. - датата на изтичане на 15-дневния срок от предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението и 1 сумата от 50,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски.

Със същото решение Пл.РС е осъдил на основание чл.78 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“ АД, ЕИК ***, гр. София да заплати на А. Х. П., ЕГН **********, с. ***,Пл.обл., направените деловодни разноски в размер на 150,00 лв. възнаграждение на вещо лице и държавна такса в размер на 122,00 лв.

Осъдил е на основание чл.38 ал.2 от ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“ АД, ЕИК *** да заплати на адв. Ж. Д. Д., с адрес за призоваване: гр. Велико Търново, ул. *** № 3, ет.1, сумата от 1000,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ЗК „***“ АД - София, ЕИК ***, чрез процесуалния представител юрк. И.Г. против горепосоченото решение в частта му, с която са уважени предявените искове от А. Х. П. с правно основание чл.432 от КЗ за сумата над 1050,00 лв. до претендираните 3050,00 лв., като в жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в тази му част. Въззивникът оспорва постановеният от Пл.РС съдебен акт като неправилен и противоречащ на материалния закон, като счита, че постановеното решение не е съобразено с доказателствата, нормативната уредба и съдебната практика. Посочва, че, уважавайки претенцията в размер на 3050,00 лв., първоинстанционният съд е достигнал до погрешни изводи и е постановил един незаконосъобразен, немотивиран и неправилен съдебен акт.Определената сума е изключително завишена и прекомерна, с оглед установения характер на травмите, настъпили за ищеца. С оглед обективните критерии, определящи приложението на принципа за справедливост, тази сума е несправедливо завишена и определена без оглед на настъпилите вреди, като същевременно е в колизия с икономическия критерий, който самостоятелно следва да се съблюдава при приложението на чл. 52 от ЗЗД.

Въззивникът счита първоинстанционното решение за неправилно, тъй като не са ангажирани доказателства, които да обосновават присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в такъв размер. При постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е съобразил установеното относно телесните травми на ищеца, начина на тяхното настъпване и доказаното 2 относно настъпване на неимуществени вреди. Посочва, че според заключението на съдебно-медицинската експертиза възстановяването при подобен тип травми протича в рамките на около 7-10 дни, като възстановяването е пълно, без трайни последици за здравето на пострадалия.

По делото няма приложена медицинска документация, в която да са отразени усложнения от страна на травмата след проведеното лечение, няма данни ищецът да търпи болки след завършване на оздравителния период, няма и допълнително влошаване на здравето, като същият се е възстановил в обичайния за подобни травми срок. Въззивникът счита, че в обжалваната му част първоинстанционното решение е постановено при неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като РС не е взел предвид доказаното за естеството и степента на засягане на нематериалната сфера от права на ищеца от травмите, настъпили при транспортния инцидент, което е от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението. Счита, че съдът не е формирал правни изводи относно обема, в който е прието да е възникнало неблагоприятно засягане на права на ищеца, тъй като не е обсъдил и посочил във връзка с какви установени по делото обстоятелства и по повод на кои твърдения в исковата молба е приел за налични нематериални вреди, които да обосновават присъждане на обезщетение в размер на 3050,00 лв.

Моли окръжния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част за сумата над 1050,00 лв. и да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция на ищеца в обжалваната част, като неоснователна, недоказана и недължима, ведно със всички законни последици от това. Претендира направените съдебно-деловодни разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия А. Х. П..

В открито съдебно заседание въззивникът ЗК „***“ АД – София не се представлява. В постъпило на 02.09.2024 г. становище, процесуалният представител – юрк. И.Г. поддържа депозираната въззивна жалба, като оспорва направените възражения във въззивната жалба, като неоснователни и недоказани. Моли съда, да отмени обжалваното решение за сумата над 1050,00 лв. и да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция в обжалваната част, като неоснователна, недоказана и недължима, ведно със 3 законни последици от това.Претендира направените съдебно-деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на другата страна, в случай, че същото надвишава минимално предвидения размер, съгласно НМРАВ.

В открито съдебно заседание, въззиваемият А. Х. П. се представлява от защитника си адв. Ж. Д. от АК-Хасково, която оспорва въззивната жалба, като излага доводи по същество и моли съда, да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира направените деловодни разноски за въззивната инстанция, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е частично основателна.

Пред Пл.РС са предявени обективно съединени осъдителни преки искове от А. Х. П. против застрахователя -ЗК „***“ АД ,гр. София с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, чл.52 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД ,с обща цена 3050,00 лв., от които сумата от 3000,00лв.,претендирано обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди и сумата от 50,00 лв. –претендирано обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на ПТП,настъпило на 06.11.2021 г. ,ведно със законната лихва, считано от 24.12.2021г. до окончателното изплащане на сумите.

По делото е безспорно установено, че на 06.11.2021г. около 10:45 часа на кръстовището между пътища II-13 и III-1304 /гр. Бяла Слатина и гр. Червен бряг/, С.Г.С. от гр. София при управление на ППС - влекач марка „*** , модел „***“, с peг. № ***, неспазвайки регулирано с пътните знаци кръстовище е отнел предимството на ППС - марка „***", модел „***“ с peг. № ***, управлявано от А. Х. П., като го е ударил, при което е реализирано ПТП.

Не е спорно, че към датата на процесното ПТП – 06.11.2021 г. за ППС влекач марка „***", модел „***“, с peг. № *** е налице валидно сключена застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ЗК „***“ АД № BG/22/***, валидна от 07.01.2021 г. до 06.01.2022 г.

Със сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на 4 автомобилистите за ППС - влекач марка „***", модел „***“, с peг. № ***, ответното дружество е покрило при условията на чл.493 от КЗ отговорността на застрахованото лице по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ и в този смисъл, ищецът А. Х. П. има качеството на увредено лице по смисъла на чл.477 ал.3 от КЗ.

Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

От представената по делото Застрахователна претенция от ищеца А. Х.

П., получена от застрахователното дружество на 08.12.2021г. е видно, че същият е предявил пред ответното застрахователно дружество писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000,00 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 50,00 лв., претърпени вследствие на произшествието и тъй като в срока по чл.496 ал.1 от КЗ ответникът не е отговорил на претенцията, то искът, предмет на настоящото производство е допустим.

В производството по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи противоправно поведение от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина /която се презюмира/, наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпване на застрахователно събитие, като юридически факт, пораждаш отговорността на застрахователя.

Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от 5 отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди при същите условия, при които отговаря самия причинител на вредите. По делото не е спорно наличието към датата на процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

За възникналото ПТП е съставен АУАН, въз основа на който е издадено Наказателно постановление № 21-0248-***, с което на виновния водач С.Г.С. е наложена глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП и глоба в размер на 10,00 лв. за нарушение на чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.

За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с механизма на настъпване на процесното ПТП пред първоинстанционния съд е назначена и изслушана съдебна автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява следния механизъм на настъпване на ПТП, а именно при навлизане в кръстовище от път без предимство на товарна композиция влекач „*** ***" с рег. № *** и полуремарке "***" с peг. № ***, извършвайки маневра завой наляво и автомобил "*** ***" с рег. № ***, движещ се по път с предимство, пътуващ в посоката, в която е завила товарната композиция се е получил страничен кос удар при сблъскване и движение на двете МПС след удара до окончателното им установяване в състояние на покой на местата, на които са намерени.