Решение № 186 от 18.09.2024, Районен съд - Мездра
- Съд
- Районен съд - Мездра
- Дело
- Гражданско дело 461/2023
- Вид
- Решение № 186
- Подписан
- 18.09.2024
- В сила
- 22.10.2024
- Състав
- Иван Борисов Вътков
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 186 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Валя Г. Пенова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20231450100461 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:
„А1 България“ ЕАД с ЕИК: 131468980 и адрес: гр. София, ул. Кукуш (Кирил Пчелински) 1, общ. Столична, обл. София, е предявило иск против Г.
М. А. с ЕГН: ********** и адрес: .................................................................., с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело №142/2023 г. на МзРС, Заповед № 72/15.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумата от 2 475,53 лева (двe хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и 53 стотинки), представляваща незаплатени суми по фактури за предоставени електронни услуги, неплатени месечни вноски за устройство на изплащане, неустойки за период от 12.02.2020 г. до 03.08.2020 г., ведно със законна лихва за период от 08.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 655,51 лева (шестстотин петдесет и пет лева и 51 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 09.03.2020 г. до 07.02.2023 г. Претендират се разноски по заповедното и разноски по настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника не оспорва твърдението, че между страните налице договор за далекосъобщителни услуги, но оспорва всички други твърдения в исковата 1 молба.
Правната квалификация на претендираните права е чл. 124 ГПК вр. с чл.
415 ГПК.
В исковата молба се твърди и не се оспорва от страните че между ищеца и ответницата е сключен договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане с № 505446850 от 18.12.2018 г. Към договора са сключени и съответните приложения № 1 с които са уговорени услуги с тарифен план – за мобилна услуга, мобилен интернет и пакет от услуга – телевизия. Към договора са закупени и следните устройства на изплащане: апарат Samsung с договор от 06.03.2019 г. на изплащане с първоначална вноска в размер на 28.50 лв. и 23 последващи равни месечни вноски в същия размер, съгласно погасителен план; апарат МОТ с договор от 19.12.2019 г. на изплащане с първоначална вноска в размер на 13.98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски в същия размер, съгласно погасителен план; и апарат Nokia с договор от 16.09.2019 г. на изплащане с първоначална вноска в размер на 10.50 лв. и 23 последващи равни месечни вноски в същия размер, съгласно погасителен план. Твърди се още, че ищеца е изпълнил задълженията си по договора, а ответника не е заплатил възникналите си задължения и са натрупани просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане за периода от 09.01.2020 г. до 08.06.2020 г.
Поради това на 19.06.2020 г. договора между страните е прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена неустойка в размер на 904.39 лв. Освен това се сочи, че ответника дължи сумата от 722.08 лв. неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, сумата от 849.06 лв. неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане. Върху горните суми общо в размер на 2475.53 лв. е начислена и мораторна лихва общо в размер на 655.51 лв. Посочено е още, че неустойката в размер на 904.39 лв. е формирана като отстъпка от цената на устройствата, отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, цена за невърнато оборудване, и неустойка в размер на три стандартни месечни такси при прекратяване на договора.
Копие от процесния договор, съответните приложения № 1 и договорите за продажба на изплащане ведно с приемо-предавателни протоколи са приложени по делото. Същите не се оспорват от ответницата. Оспорва се 2 размера на дължимите суми.
Предвид горното съдът достигна до извода, че страните са били във валидно правоотношение, възникнало въз основа на сключените между тях договори, допълнения, приложения към договори и пр. за ползване на мобилни услуги, мобилен интернет и телевизия и за ползване на закупени устройства, с произтичащите от тях права и задължения както за ищеца, така и за ответницата. Предвид наличието на валидни договорни отношения между ответницата и „А1 България“ ЕАД, абонатът дължи заплащане на договорените месечни абонаментни такси по сключения общ рамков договор, както и договорените месечни вноски по договорите за продажба на изплащане, независимо от потреблението на услуги през съответния период, и независимо о т ползването на самите устройства, тъй като същите са предадени на абоната със сключването на договорите за продажба на изплащане /видно от представените приемо-предавателни протоколи/ и тъй като породилия действие Рамков договор вменява задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно избраните от него абонаментни планове. Ищцовото дружество е изпълнило своето задължение, като е предоставило на ответницата заявените услуги и устройства. Като насрещно свое задължение абонатът дължи заплащане стойността на предоставените услуги и устройства, а именно процесните суми от общо 2475.43 лева задължения възникнали въз основа на Рамков договор идентифициран с негов уникален номер № 505446850/18.12.2018 г., сключените към него приложения и договори, както и общите условия на мобилния оператор (722.08 лв. неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 849.06 лв. неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, и 904.39 лева - неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ).
В сключените с ответника договори и приложенията към тях е изрично уговорено, че при прекратяване на договорите по вина на абоната, той ще дължи неустойка, която не може да надвиши трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочния абонамент по техния стандартен размер (без отстъпка). Също така се дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове/ценови пакети и от пазарните цени на крайните устройства (закупени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок за ползване на съответния абонамент.
3
Освен това операторът има право да получи от абоната и обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащ ценоразпис (при невърнато оборудване или върнато, но в неизправно състояние). Всички тези отговорности за абоната ответник са известни, съдържат се в сключените от него договори и/или приложения към тях и той е удостоверил с подписа си тяхното приемане и съгласие със същите. Освен това претендираните неустойки са съобразени със спогодбата, сключена с КЗП, както и с актуалната съдебна практика на съдилищата в страната, поради което не противоречат на добрите нрави или на Закона за защита на потребителите като неравноправни. Служебно е известно на съда за наличие на спогодба, сключена на 21.06.2016 г. по гр.дело № 12268/2014 г. по описа на СГС между „Мобилтел“ ЕАД, чийто правоприемник е „А1 България“ ЕАД и Комисията за защита на потребителите, с която по същество максималният размер на неустойката по договори за електронни съобщителни услуги предлагани от ищеца, за абонат физическо лице, имащо качество на потребител по ЗЗП, не може да надвишава трикратният размер на месечните абонаментни такси.
Безспорно се установи, че сключените с ответницата договори са едностранно прекратени от ищцовото дружество, съгласно чл. 54.12 от ОУ, поради допусната от нейна страна забавата на плащането на дължимите суми в продължение на повече от 124 (сто двадесет и четири) дни. В този смисъл следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД не е императивна, а диспозитивна, което произтича от свободата на договаряне, предвидена в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. В настоящия случай, прекратяването на договора е предвидено в ОУ, където е посочено, че договорът се счита за автоматично прекратен при просрочие на задължения, което е продължило повече от 124 дни. Ответникът е удостоверил с подписа си, че е запознат с приложимите към договорите ОУ и в тази връзка е наясно, с уговореното прекратително условие, което се е сбъднало в резултат на неизпълнение в срок на поетите от ответника задължения към оператора на мобилни услуги - „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.02.2023 г. ответницата безспорно дължи на ищеца сумите, посочени в заповедта по чл. 410 ГПК, които се претендират и с предявения установителен иск, в размерите, посочени по-горе.
4
Иска следва да бъде уважен, така, като е предявен.
При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 86.60 лв., за внесена държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 25 ал.1 от НЗПП съдът определя такова възнаграждение на представителя на ищеца в размер на 100.00 лв., или общо в размер на 186.60 лв., и в заповедното производство в размер на 62.62 лв. държавна такса, и 80 лв. юрисконсултско възнаграждение, или в общ размер на 142.62 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. М. А. с ЕГН:
**********, че същата дължи изпълнение на „А1 България“ ЕАД с ЕИК:
131468980 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш (Кирил Пчелински) 1, общ. Столична, обл. София, по издадената по ч. гр. дело №142/2023 г. на МзРС, Заповед № 72/15.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумата от 2 475,53 лева (двe хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и 53 стотинки), представляваща незаплатени суми по фактури за предоставени електронни услуги, неплатени месечни вноски за устройство на изплащане, неустойки за период от 12.02.2020 г. до 03.08.2020 г., ведно със законна лихва за период от 08.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 655,51 лева (шестстотин петдесет и пет лева и 51 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 09.03.2020 г. до 07.02.2023 г.
ОСЪЖДА Г. М. А. с ЕГН: **********, да заплати на „А1 България“ ЕАД с ЕИК: 131468980, разноски по настоящото производство в общ размер на 186.60 лв., както и направените разноски в производството по ч. гр. д. № №142/2023 г. по описа на МзРС в общ размер на 142.62 лв.
Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________ 5