Решение № 2514 от 25.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2514 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100501054 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Делото e образувано съгласно решение № 42 от 22.01.2024 г. на ВКС по гр.д № 4241/2022 г., с което са обезсилени решение на СГС по в.гр.д. № 8543/2020 г. по описа на СГС, II-Д състав и потвърденото с него решение на СРС по гр.д. № 32870/2018 г. по описа на СРС, 157 състав, в частта, с която Г. Д. Г. и А. В. Г. са осъдени да заплатят солидарно в полза на „ЕТ Д.-Г.К.“ на основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД сума над 20211,04 лв. до 24000 лв., както и законна лихва за разликата, и е отменено решението на СГС, с което е потвърдено решението на СРС в частта, с която Г. Д. Г. и А. В. Г. са осъдени да заплатят солидарно в полза на „ЕТ Д.-Г.К.“ на основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД сумата 20211,04 лв. и законната лихва върху тази сума, съответно - делото е върнато за ново разглеждане в отменената част за повторна преценка основателността на въведеното възражение за съпричиняване и в частта, в която няма отхвърлителен диспозитив по предявения от ищеца иск за разликата над 20211,04 лв. до 24000 лв.

Първоначално делото пред въззивната инстанция е образувано по въззивни жалби на Г. Д. Г. и А. В. Г. срещу решение № 74888/22.04.2020 г. по гр.д. № 32870/2018 г. по описа на СРС, 157 състав, с което Г. Д. Г. и А. В. Г. са осъдени да заплатят 1 солидарно в полза на ЕТ „Д.-Г.К.“ на основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 24000 лв., предявен като част от вземане в общ размер на 30000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в собствено на ищеца заведение за хранене – кафе – аперитив „Ива“, намиращо се в непосредствена близост до бл. 304 в гр. София, ж.к. „*******“, от пожар, настъпил на 12.09.2016 г. в резултат на поведението на малолетното дете И. А. Г. поради неупражнен от ответниците, в качеството им на нейни родители, надзор върху поведението , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2018 г., до окончателното плащане.

Въззивниците твърдят, че решението е постановено по недопустими искове, тъй като цената на исковете е формирана по неясен начин, не е посочена цената на всяка една от унищожените вещи при пожара. Считат също така, че решението се явява неправилно, тъй като не е установено по делото автор на деянието, в резултат на което е бил причинен пожарът, да е малолетното им дете И. А. Г.. Оспорват размера на дължимото обезщетение, доколкото по делото не са установени настъпилите вреди, както и с оглед наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Ето защо, молят решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноските.

Ответникът по жалбата – „ЕТ Д.-Г.К.“, оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Г.Й.К., действащ като ЕТ „Д.-Г.К.“, с осъдителни искове с правно основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД, предявени срещу Г.

Д. Г. и А. В. Г..

Ищецът – Г.Й.К., действащ като ЕТ „Д.-Г.К.“, твърди, че ответниците са родители на малолетното дете И. А. Г.. Сочи, че на 12.09.2016 г. детето И. Г., заедно с други деца – З.И., Л.М., С.К. и К. Г., са играли в района около заведение за хранене – кафе – аперитив „Ива“, намиращо се в гр. София, ж.к. „Дружба 2“, собственост на ищеца. И. Г. и З.И. са събирали листа и са ги палили с кибрит, като са хвърляли запалените клечки кибрит в процепите на оградата на намиращата се зад заведението пристройка, използвана за склада и съхранение на дърва за огрев. В резултат на посочените действия на детето на ответниците, пристройката се е запалила, заедно с намиращите се в нея дърва и други вещи, като пожарът се е разпространил, унищожил е пристройката и намиращите се в нея вещи, част от покрива на заведението и вентилационната инсталация, както и част от остъкления навес до заведението, заедно с намиращите се в него оборудване и вещи. Сочи, че причините вреди възлизат на сумата в размер на 30000 лв., като отговорни за същите са ответниците, в качеството 2 им на родители на детето, причинило пожара. Ето защо, предявяват искове с правно основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата в размер на 24000 лв. – частичен иск от 30000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от процесното непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2018 г, до погасяването.

С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.

Както беше посочено, с решение № 42 от 22.01.2024 г. на ВКС по гр.д № 4241/2022 г., е обезсилено решение № 74888/22.04.2020 г. по гр.д. № 32870/2018 г. по описа на СРС, 157 състав, в частта, с която Г. Д. Г. и А. В. Г. са осъдени да заплатят солидарно в полза на „ЕТ Д.-Г.К.“ на основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД сума над 20211,04 лв. до 24000 лв., както и законна лихва за разликата. Причина за обезсилване на решението на СРС, съобразно мотивите на ВКС, е фактът, че присъдената сума над 20211,04 лв. е за ремонт на заведението, но в исковата молба ищецът не е поискал присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи в стойността на извършен ремонт, поради което районният съд в тази част се е произнесъл по непредявен иск.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

За основателност на исковете в тежест на ищеца е да докаже: противоправно поведение на малолетното дете – И. А. Г.; претърпяна вреда – унищожавана на имот, собственост на ищеца, ведно с намиращи се в имота движими вещи, вследствие противоправното поведение на малолетното дете, изразяващо се в предизвикването на пожар в имота, пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, какъв е размерът на претърпените имуществени вреди, както и че ответниците са родители на малолетния причинител на увреждането, в което качество същите отговарят за причиненото непозволено увреждане от детето им.

На първо място, следва да се установи дали е налице противоправно поведение от страна на малолетното дете – И. А. Г., за което следва да отговарят родителите й – ответниците Г. Д. Г. и А. В. Г..

С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства – че ответниците са родители на детето И. Г., че на 12.09.2016 г. в заведение за хранене – кафе – аперитив „Ива“, намиращо се в непосредствена близост до бл. 304 в гр. София, ж.к. „Дружба 2“, представляващо част от трафопост, заедно с покрита зала за хранене към него и пристройка зад заведението, е възникнал пожар, че на същата дата детето И. Г. е играла с други деца в околоблоковото пространство на ж.к. „Дружба 2“.

3

Както е констатирано и в мотивите на решение № 42 от 22.01.2024 г. на ВКС по гр.д № 4241/2022 г., с което делото е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция, не са събрани преки доказателства, но е налице система от косвени такива, от които се установява, че поведението на детето И. Г. е причина за настъпване на пожара на 12.09.2016 г. в заведението, собственост на ищеца. На първо място, съгласно показанията на свидетеля Х.В.В., разпитан по искане на ответниците, ответникът Г. Д.

Г. е споделила пред свидетеля В., че И. е казала, че при игра с други деца с кибрит и огън е запалила „някакъв навес“. Свидетелят В. сочи, че Г. е споделила пред него, че знае от детето си, че И. си е играела с кибрит, а също така е имало други деца със запалки. Когато е възникнал пожарът, И. се е намирала на покрива на навеса, който се е запалил.

Фактът, че И. Г. и други деца са играли в близост до запаленото заведение на ищеца, се доказва и от показанията на свидетеля Г.С., съсед на ответниците, която сочи, че малко преди да настъпи пожарът се е прибрала вкъщи, като е забелязала И. с други деца да играят около блока, в близост до който се намира запаленото заведение.

Сочи, че след възникване на пожара И. е била в прегръдките на майка си и е била изплашена, като е заявила, че може би тя е запалила заведението.

По делото е разпитано детето З.И., който сочи, че заедно с И. и други деца са играли в близост до запалилото се заведение, като са бутали някакви листа до самото заведение и са правили купчинки. Свидетелят не си спомня за причината за възникването на пожара, но съобразно експертното становище по делото това е обяснимо с оглед уплахата от случилото се.

Съгласно показанията на свидетеля Я.Р. – зет на ищеца, когато е отишъл на място пожарът все още не е бил изгасен, като полицаите са казали, че пожарът е възникнал при игра на деца, които са установени и са в районното управление. Пред входа на районното управление свидетелят Р. се е срещнат с децата и родителите им, включително и с И., като всички са изразили съжаление за случилото се, децата са се извинили, като родителите са поели ангажимент да съдействат във връзка с възстановяване на последиците от пожара.

Съгласно приетата по делото съдебно-пожаротехническа експертиза, неоспорена от страните, причината за настъпване на пожара е „детска игра с огън“.

Следователно, във връзка с събраните гласни доказателства чрез разпит на посочените свидетели, както и при съобразяване заключението на съдебнопожаротехническа експертиза, макар и по косвен път, следва еднозначен извод, че причина за настъпване на процесния пожар е поведението на детето И. Г.. Същото е играело с други деца в близост до запаленото заведение с кибрит, правили са купчинки от сухи листа и са ги палили, като при запалване на листата е възникнал пожарът, който се е разпространил и върху заведението.

4

Въззивният съд споделя извода, формиран в обжалваното решение, че едно от децата, поведението на които е било причина за пожара, е И. Г., от което следва, че ответниците, в качеството им на нейни родители, носят солидарна отговорност за причинени в резултат на пожара вреди – чл. 48, ал. 1, вр. чл. 53 ЗЗД.

Както е посочено и в решение № 42 от 22.01.2024 г. на ВКС по гр.д № 4241/2022 г., размерът на установените вреди от пожара, предмет на исковата молба, е на стойност 20211,04 лв. В тази връзка следва да бъде кредитирано заключението на комплексната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещите лица В.П. и Б.Т.. Съгласно същото, урежданията, вследствие на пожара, са следните - изгоряла покривна дървена конструкция – 2,80 куб.м.; изгорели стрехи и дъсчена обшивка – 65 кв. м.; изгоряла дървена ламперия – 60 кв.м.; битумни керемиди – 60 кв.м.; изгоряла битумна мушама – 60 кв.м.; унищожен ПВЦ улук – 6 л.м.; изгоряла топлоизолация (каменна вата) - 60 кв.м.; унищожена изходяща вентилационна система с двигател – 13 л.м.; унищожена входяща вентилационна система с двигател – 10 л.м.; изгорял двигател на вентилационна система – 2 бр.; изгорял вентилатор на вентилационна система – 2 бр.; изгорели датчици на охранителна система СОТ; счупено стъкло ПВЦ дограма 1,50/1,80 - 1 бр.; счупена врата тип пистолет ПВЦ - 1,90, 1 бр.; унищожена хидроизолация – 35 кв.м.; повреден климатик марка „Мидеа“ – 1 бр.; изгорял телевизор марка „Тошиба“ – 1 бр., изгоряла и почернена латексова боя - 230 кв.м. Стойността на щетите възлиза на сумата в общ размер на 20211,04 лв., като щетите в имота са на стойност 11211,04 лв., а цената на увредените движими вещи е в общ размер на 9000 лв. В тази връзка, правилно първоинстанционният съд е определил стойността на увредените движими вещи, като е взел предвид новата възстановителна стойност на същите, съгласно експертизата, а не амортизационната възстановителна стойност. Съобразно трайната практика на ВКС, цитирана и в обжалваното решение, при деликт обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, срещу която увреденият може да придобие вещи от същия вид, количество и качество, без овехтяване, тъй като имущественото състояние на увредения следва да бъде възстановено в състоянието преди увреждането.