Решение № 116 от 01.07.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Варна, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20263000500111 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивни жалби на ответниците в първоинстанционното производство, насочени срещу решение № 260016/18.06.24г., постановено по гр. д. № 481/17г. по описа на ВОС. След влизане в сила (поради необжалването му) в прекратителните части на определение № 195/31.03.26г., постановено по настоящото дело, предмет на въззивното производство са:

А. Въззивна жалба вх. рег. № 263050/23.08.24г., уточнена с молба от 24.09.24г., подадена от М. Б. П. от гр. Варна, въззивна жалба вх. рег. № 263954/18.11.24г., уточнена с молба от 14.11.25г., подадена от З. А. П. от гр.

Варна, двамата представлявани от адв. Г. В. от АК-Варна, насочени срещу решението, с което е постановено следното:

І. Отнема на осн. чл. 153 ЗОНПИ в полза на Държавата по предявения от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), гр.

София от М. Б. П. и З. А. П., следното имущество:

1. недвижим имот, намиращ се в гр. Варна, местност „Баба Алино“, представляващ ПИ с идентификатор *****, с площ 1 548 кв.м., при граници:

ПИ с идентификатори ***, ***, ***,

***,

***,

***,

*** и

***;

1

2. лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с peг. № ****, рама № W0L0SDL***, двигател № Z13DTH1607695, дата на първа регистрация 14.12.2006г.;

3 . лек автомобил марка „Крайслер“, модел „Чероки“, с peг. № ****, рама №4J4FJN8B8PL548355, двигател № J8SC890F070738, дата на първа регистрация 02.03.1993г.

ІІ. Осъжда на осн. чл. 151 ЗОНПИ М. Б. П. и З. А. П. ДА ЗАПЛАТЯТ на КОНПИ, гр. София:

1. сумата от 193 468 лв., представляваща парична равностойност по пазарна цена на недвижим имот, намиращ се в гр. Варна, бул. „Княз Борис I“, № ****, съставляващ ПИ с идентификатор ****, номер по предходен план ****, с площ 1 530 кв.м., при граници: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***.

2. сумата от 10 432 лв., представляваща парична равностойност по пазарна цена на недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, к.к.

„Златни пясъци“, местност „Златни пясъци“, представляващ ПИ с идентификатор ****, с площ 2 259 кв.м., трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор ***, при съседи: имоти № ***,*** и ***, и въззивниците са осъдени наред с другите ответници да заплатят на КОНПИ, гр. София сумата от 4 326.97 лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Б. Въззивна жалба вх. рег. № 263953/15.11.24г., уточнена с молба от 14.11.25г., от „ТЕРА 4“ ЕООД, представлявано от М. П., чрез адв. Г. В. от АКВарна, срещу решението, с което е постановено следното:

-отнема на осн. чл. 145, ал. 1 ЗОНПИ в полза на Държавата по предявения от КОНПИ, гр. София срещу „ТЕРА 4” ЕООД, гр. Варна, представлявано от М. П., иск, 1067/1667 ид. ч. от недвижим имот, намиращ се в гр. Варна, местност „Акчелар“, представляващ ПИ с идентификатор № **** по КК на гр. Варна, целия с площ 1 667 кв.м. (получен при обединяването на ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***), при граници: ПИ с идентификатори ***, ***,

***, *** и ***, което проверяваното лице

М. П. е внесло като непарична вноска в капитала на „ТЕРА 4“ ЕООД, и въззивникът е осъден наред с другите ответници да заплати на КОНПИ, гр. София сумата от 4 326.97 лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

В. Въззивна жалба вх. рег. № 263955/18.11.24г., подадена от А. Х. К. и въззивна жалба вх. рег. № 263956/18.11.24г., подадена от Т. К. К., представлявани от адв. Г. В. от АК-Варна, срещу посочено по-горе решение в частите му, с които от двамата въззивници се отнема на осн. чл. 144 ЗОНПИ в 2 полза на Държавата по предявения от КОНПИ, гр. София иск, следното имущество: УПИ № ****, в квартал 6, с площ 497 кв.м. по плана на с.

Разделна, община Белослав, област Варна, заедно с построеното в същия имот жилище, при граници: XVII-101, **** и от две страни улици; УПИ № XVII101, в квартал 6, с площ 458 кв.м. по плана на с. Разделна, община Белослав, област Варна, заедно с построения в същия имот навес, при граници: XIV, ****,1-101 и улица; и същите са осъдени на осн. чл. 144 ЗОНПИ да заплатят на КОНПИ, сумата от 19 247 лв., представляваща парична равностойност по пазарна цена на недвижим имот, представляващ УПИ № **** от квартал 6, с площ 545 кв.м. по плана на с. Разделна, община Белослав, област Варна, при граници: 1-101, XVII-101, XIV и 11-101, придобит с договор за замяна от 22.12.2011г., инкорпориран в НА № 176, том LXXXIII, дело № 18009 от 2011г. към датата на неговото отчуждаване - 11.10.2016г. Излага се, че относно отнемането на посочените два поземлени имота, решението е незаконосъобразно, тъй като собствеността върху същите е била придобита от въззивниците на 22.12.11г., което предхожда образуването на досъдебното производство против М. П. през 2014г. Освен това и срещу последния липсва влязла в сила осъдителна присъда, защото наказателното производство е било прекратено. Относно присъждането на пазарната равностойност на недвижимия имот, представляващ УПИ № **** от квартал 6, с площ 545 кв.м. по плана на с. Разделна, въззивниците сочат, че собствеността им е била прехвърлена на 11.10.16г. на третото лице А.Й.А., което е станало преди налагането на възбрана по искане на КОНПИ, което е станало на 09.12.16г.

Цитирани са указанията по тълкуване на процесуалния и материалния закон, дадени съответно с т. 2 от ТР № 1/09.12.13г. по т. д. № 1/13г. на ОСГТК на ВКС и с ТР № 4/18.05.23г. по т. д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на тези искове, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. Към въззивната жалба са приложени справка от 14.11.24г. от АВ, касаеща вписванията, отбелязванията и заличаванията за периода от 01.01.91г. до 14.11.24г. по партидата на въззивника К., както и копия на НА № 176/09.05.06г. на нотариус В. П., рег. № 205 на НК и на НА № 198/22.12.11г. на нотариус Н. Д., рег. № 484 на НК. Няма искане за тяхното приобщаване, а и нотариалните актове вече са приложени към доказателствени материал по делото чрез приобщаването на приложенията към исковата молба от бялата папка.

Във всяка от въззивните жалби е изложено, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неспазване на материалните и процесуалните правила и се претендира неговата отмяна, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. Сочи се, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е стигнал до необосновани изводи относно произхода на средствата, с които са закупени имотите. Не са били ценени показанията на свидетелите за наличието на доходи у проверявания, като съдът не е съобразил, че тези показания не са били оборени от други доказателства по делото. Подробно са изложени основните положения по 3 изразените становища в съдебната практика на ВКС по приложението на ЗОНПИ, уеднаквени и с ТР № 4/18.05.23г. по т. д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, включително и относно съдържанието на понятията, въведени с посочения материален закон. Изтъкнато е, че по отношение на проверяваното лице М. П. не е налице влязла в сила осъдителна присъда на наказателния съд и наказателното производство против същия е било прекратено. Поддържа се, че установеното значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице не е достатъчно за отнемането на имущество, тъй като съдът дължи проверка за пропорционалност. Позовава се на решение № 50104/23.01.2024 г. по гр. д. № 4647/2021 г., III г. о, ВКС, в което е прието, че доколкото се касае до намеса в правото на мирно ползване на собствеността, съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, съдът дължи и проверка за пропорционалност.

Освен това през 2023г. ЕСПЧ е постановил няколко осъдителни решения, в които е констатирал нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ и е върнал делата за възобновяване на националното производство и повторно разглеждане, защото националните органи „не са установили престъпната дейност да е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество“ (§138 от Дело Й. и други срещу България от 23.09.2023г. по жалби № 265/17 и 26473/18). В това дело, както и в цитираното в него „дело Т. и други“, както и в другите постановени решения, ЕСПЧ след като е приел, че намесата в правото на собственост чрез отнемане на имущество може да е законосъобразна (защото е въз основа на законова норма) и да преследва легитимна цел (да предотврати незаконно придобито имущество чрез престъпна дейност), изисква националният съд да извърши преценка и дали намесата е пропорционална на преследваната цел. Поради това е било прието, че за да е постигнат изискуемият се справедлив баланс, следва „националният съд, постановяващ отнемането, да предостави някои подробности относно престъпното поведение, от които се твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде облага от това поведение“ (така § 122 от Дело И. и др. срещу България). Жалбоподателят цитира и Решение № 50098 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1074/2022 г., III г. о., в което е прието, че извод за неоснователността на претенцията, предмет на делото, произтича и от липсата на събрани доказателства за връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, повдигането на обвинение в извършването на която е послужило като основание за проверката пред комисията и за производството пред съда по отнемане. Касае се за пропорционалност на мярката по конфискация на имущество. Съгласно постановените решения на ЕСПЧ по делото „Т. и други срещу България“, „И. и други срещу България“ всяка намеса в мирното ползване на притежанията, съгласно § 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ следва да преследва легитимна цел.

В случая законът от 2012г. има за цел да предотврати незаконното придобиване на имущество чрез криминални или административни 4 нарушения, от които се твърди, че то произтича. Все така в мотивите към цитираното ТР № 4 от 18.05.2023г. на ВКС по т. д. № 4/2021г. на ОСГК също е налице позоваване на цитираната съдебна практика на СЕС - че намесата в правото на мирно ползване на притежанията, защитено в чл. 1 Протокол № 1 ЕКЗПЧОС, следва да е законна (т. е. в съответствие с относимите национални разпоредби, които същевременно трябва да отговарят на принципите на правовата държава - да са достатъчно точни и предвидими и да съдържат гаранции срещу произвол), в обществен интерес и да отговаря на критерия за справедлив баланс между нуждите на общия интерес и правата на индивида.

Поради това и конфискацията на имущество следва да е пропорционална на преследваната от закона легитимна цел, а засегнатите лица трябва да имат възможност за ефективна защита и не следва да понасят прекомерна тежест.

Заключенията на националните съдилища не могат да са основани единствено на презумпцията за незаконен произход на имуществото при липса на доказан източник на приходи; трябва да се търси и причинна връзка с престъпна дейност. Поради това и след като по делото липсват данни за придобиване на доходи от престъпна дейност от страна на ответника П., се поддържа, че липсва справедлив баланс между нуждите на общия интерес и правото на проверявания на мирно ползване на собствеността и тежестта, която той би понесъл с налагане на санкцията по отнемане на имуществото му, което в конкретния казус би било прекомерно. Липсата на пропорционалност води до неоснователност на иска на КОНПИ по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ. Поради изложеното се претендира отхвърляне на предявените искове.

В предвидения срок са депозирани отговори на всяка от въззивните жалби от насрещната страна КОНПИ, с които същите са оспорени като неоснователни. Счита се, че в жалбите липсват конкретни доводи за допуснати процесуални нарушения, както и такива срещу правилността на изводите на окръжния съд. Изцяло се споделя приетото в решението, че е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците, а предвид недоказване на придобиването на имуществото със средства от законни източници, е налице законово основание за отнемането им в полза държавата. Съдът е съобразил решението си със задължителната практика на ВКС, инкорпорирана в цитираното ТР. Поддържа се, че самото установяване наличието на значително несъответствие между имуществото и нетния доход води до засягане на значими обществени интереси, поради което и намесата в правото на собственост е пропорционална на преследваната легитимна цел. Значителното несъответствие създава презумпция за извършени нерегламентирани действия, които могат да породят неблагоприятни последици, изразяващи се в ощетяване на държавата и в състояние да предизвикат значителни вреди на функционирането на финансовата, данъчната и осигурителните системи, както и на икономиката в цялост. Освен това има достатъчно гаранции за осигуряване на законосъобразното приложение на закона, включително и в рамките на провеждането на състезателен процес пред съда. Поради това се поддържа, че 5 общите принципи по приложението на чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКЗПЧОС, касаещи защитата на собствеността, са намерили място в ЗОНПИ, който служи на легитимна цел в обществен интерес. В тази връзка се позовава на приетото от СЕС в решение от 19.03.20г. по дело № С-234/18г. и решение от 28.10.21г. по дело С-319/19г., в които е приета допустимостта на гражданската конфискация, установено чрез ЗОНПИ. Последният има за предмет имуществото, за което се твърди, че е придобито незаконно и производството се провежда независимо от наказателното такова и от изхода му, и поспециално от евентуална осъдителна присъда на извършителя. Поддържа се, че връзката между престъпната дейност и процесното имущество може да се установи и чрез основателно предположение – липсата на доказан от ответника законен източник на придобиването. В случая по делото е било установено, че придобитото имущество през проверявания период е на обща стойност от 393 847.72 лв., а нетният доход на ответниците е в отрицателен размер. Независимо от прекратяването на наказателното производство против ответника П., то в мотивите на прекратителното постановление от 27.05.22г. е било прието, че е бил събран значителен доказателствен материал, изясняващ според КОНПИ „механизма на работата на групата и извършените от нея престъпления, свързани с неправомерно придобиване и продажба на имоти в района на гр. Варна и вилните зони около града“. В отговора се цитират показания от протоколи за разпит на ответника П. в качеството му на обвиняем по досъдебното производство, снети на 16.09.14г. и на 04.12.14г.; показанията от протокол за разпит на друг обвиняем от 28.10.14г. Цитираните протоколи не са част от доказателствения материал по настоящото дело. Въз основа на същите и от изявленията на процесуалния представител на ответниците адв. Ташев в настоящото производство относно придобитите недвижими имоти, се поддържа, че ответникът П. е извършвал престъпна дейност, от която е извличал финансова облага и то в периодите, в които са били придобити и процесните имущества. Поради това се счита, че по делото е установено чрез логическо съждение наличието на връзка между престъпленията и придобитото имущество, за което ответникът не е разполагал със законен източник на средства. Поради това се претендира решението да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските по делото.