Решение № 96 от 20.08.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Царево, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Янч. Николов при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Гражданско дело № 20262180100400 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. Е. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Л.“ № **, бл. **, против „И. А.

М.“ ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управлението гр. С. бул. „Дж. Н.“ № **, ет. **, ап. *** и „Ф. Б.“ ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управлението гр. С., ж.к. „Л.**“, бул. „Дж. Н.“ № **, ет.**, с която са предявени иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за установяване недействителността на Договор за паричен заем № ****/****., и иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 или 3 от ЗЗД за установяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ***/****г.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № ***/****., сключен с първия ответник „И. А. М.“ ***. Съгласно договора, ищецът е получил заемната сума от 400.00 лева, като общо дължимата сума с лихва възлизала на 442.08 лева, при ГПР- 60.40% и ГЛП- 49.50%, срок на кредита - 4 вноски.

Във връзка с чл. 4 от процесния договора за паричен заем, ищецът сключил с втория ответник „Ф. Б.“ ***Договор за предоставяне на гаранция № ***/***г., с който да бъде обезпечен сключеният договор за заем.

Възнаграждението, което следвало да заплати за поръчител възлизало на 193.92 лева или 48.48 лева за всяка вноска.

Според ищецът, Договор за паричен заем № ****/****. бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК. Освен това и Договора за предоставяне на гаранция № ****/****г. също бил нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, вр. чл.19 1 ал.4 ЗПК и чл.143 от ЗЗП както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. чл.19 ал.4 ЗПК и чл.143 от ЗЗП, евентуално на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4, вр. чл.19 ал.4 ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

В подкрепа на тези доводи, са изложени подробни съображения, въз основа на които се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прието, че Договор за паричен заем № ***/***., сключен с „И. А. М.“ ***, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК, както и че Договор за предоставяне на гаранция № ***/***г., сключен с „Ф. Б.“ ****е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 ЗПК и чл.143 от ЗЗП както и на основание чл. 26, ал. 1, пр.

2, вр. чл.19 ал.4 ЗПК и чл.143 от ЗЗП, евентуално на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4, вр. чл.19 ал.4 ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Претендират се направените съдебни разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК са депозирани писмени отговори на исковата молба от страна на двамата ответници по ел. поща под формата на електронно изявление, които считат исковете за допустими, но неоснователни.

В тази връзка и доколкото ищецът не е заявил желание за получаване на електронни изявления по делото, отговорите и приложенията към тях следва да бъдат възпроизведени на хартиен носител за връчването им на ищеца, за което на основание чл. 102з ал.3 ГПК ответниците ще следва да заплатят съответната държавна такса на брой страници, определена съобразно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Ответникът „И. А. М.“ **поддържа, че твърдените нарушения на ЗПК не били налице. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът за паричен заем е недействителен, поради неточно посочен годишен процент на разходите.

Твърди, че договорът за паричен заем бил валиден и е сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК. Сочи, че годишният процент на разходите бил изчислен коректно и включвал всички разходи по кредита, които са изискуеми съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т.

10 ЗПК в процесния договор са посочени годишният процент на разходите и общата сума дължима от потребителя, взетите предвид допускания. Сочи, че годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразявал общите разходи по кредита за потребителя, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит. Релевира се, че ГПР, посочен в договора за паричен заем, бил изчислен към момента на сключване на договора за потребителски кредит по определения в Приложение **към ЗПК начин, като били използвани договорените с потребителя условия, които били отразени и в договора - размер на усвоената сума, броя на усвояванията, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима сума. Излага, че заемодателят, към момента на сключване на договора за кредит, е нямал задължение да предвижда и допуска възможни и условни разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в зависимост от вида на договора за паричен заем се използвали предвидените в точка 3 от Приложение № **към чл. 19, ал. 2 от ЗПК допускания. В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а“ на Приложение № **. Сочим, че с оглед 2 посочените в Договора за заем допускания разходи за обезпечаване на вземането били изключени, тъй като те нито били известни на Заемодателя към момента на сключване на договора за заем, нито били определени към момента на сключването, нито били неизбежен разход, тъй като можело да бъде предоставено и безвъзмездно поръчителство.

Релевира, че възнаграждението, дължимо по договора за предоставяне на гаранция, не представлявало разход по кредита по смисъла на ЗПК и не следвало да бъде включвано при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен заем. Договорът за предоставяне на гаранция бил самостоятелна сделка за услуга, предоставяна от трето лице „Ф. Б.“ ***, което гарантирало изпълнението на задълженията на заемателя.

Тази услуга била отделна от договора за заем и не била пряко свързана с предоставянето на кредита, а с неговото обезпечаването. Оспорва като неоснователни твърденията за заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Изискването за обезпечение било стандартна практика при отпускане на кредити и цели намаляване на кредитния риск за заемодателя.

Ответникът оспорва и твърдението за неравноправност на клаузата за предоставяне на обезпечение. Сочи, че ищецът е имал реална възможност да избере друго обезпечение или да сключи договор за кредит с друг кредитор.

Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът „Ф. Б.“ ***счита, че процесният договор за поръчителство е действителен, а твърденията на ищеца били несъстоятелни. Престациите не били нееквивалентни, нито били нарушени добрите нрави. По тези и по други, подробно изложени в отговора съображения, също моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като писмено доказателство Договор за паричен заем № ****от ***г., сключен между „И. А. М.“ **като заемодател и ищеца като заемател. В чл. 2 е отразено предоставянето на потребителски заем в размер на 400.00 лева, който следва да бъде погасен на 4 месечни вноски по 110.52 лева с падежи от ***г. до ***г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент 49.50 %, обща сума, дължима от заемателя, 442.08 лева и ГПР в размер на 60.40 %.

С подписването на договора заемателят удостоверява получаването на заемната сума.

Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни да представи едно от следните обезпечения: две физически лица -поръчители, всяко от които трябва да представи служебна бележка за доход, да получава нетно възнаграждение над 1 500.00 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор с кредитора, да няма неплатени осигуровки за последните две години и да няма просрочени задължения към други банкови и финансови институции; банкова гаранция в полза на заемодателя за цялата сума от 442.08 лева със срок на валидност 30 дни след крайния падеж; или одобрено от заемодателя дружество-гарант, 3 което предоставя гаранционни сделки.

Като доказателство по делото е приет Договор за предоставяне на гаранция № ***от ***г., сключен между „Ф. Б.“ ***, действащо чрез „И. А.

М.“ *** и В. К.. В договора е посочено, че потребителят е одобрен за заем и е отправил искане до гаранта да издаде гаранция в полза на заемодателя.

Гаранцията обхваща главницата, възнаградителната лихва, законната лихва при забава и разноските по събиране на вземането. В чл. 1, ал. 2 от Договора за гаранция е предвидено тя да влезе в сила, ако в тридневния срок по договора за заем не бъде представено поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

По силата на чл. 3, ал. 1 от Договора за гаранция потребителят дължи възнаграждение в размер на 193.92 лева, разсрочено на 4 вноски по 48.48 лева на падежите на кредита. Заемодателят „И. А. М.“ **е овластено по силата на чл. 3, ал. 3 да приема вместо гаранта плащанията по това възнаграждение, а когато една внесена сума не е достатъчна да погаси едновременно задълженията към кредитора и към гаранта, договорът предвижда с приоритет да се погасяват задълженията към гаранта. Ако гарантът плати на кредитора, потребителят е длъжен да му възстанови платеното, заедно със законната лихва и направените разноски. Възнаграждението се дължи за периода на действие на договора независимо дали гаранцията реално ще бъде задействана.

Приетият погасителен план съдържа общо 4 месечни плащания по 159.00 лева, всяко от които е формирано от 110.52 лева вноска по кредита и 48.48 лева възнаграждение за гаранцията. Падежите по двата договора съвпадат напълно. Така още при оформянето на кредитната документация е предвидено общо плащане в размер на 636.00 лева, състоящо се от 442.08 лева по заема и 193.92 лева за гаранцията.

В исковата молба се твърди, но по делото не са представени доказателства, че ищецът е заплатил сумата от 400.00 лева, представляваща стойността на главницата по кредита.

От приетите по делото доказателства съдът приема за установено, че двата договора са подписани на една и съща дата, носят един и същи номер и са изпълнявани чрез един общ погасителен механизъм. Предоставянето на обезпечение е било договорно задължение на заемателя. Ако в краткия тридневен срок не бъдат представени двете алтернативни обезпечения, предварително подписаният договор с „Ф. Б.“ ***влиза в сила и към всяка кредитна вноска се добавят 48.48 лева. Гаранционният разход е бил определен по вид, размер, срок и падежи още при сключването на кредита и е бил известен на заемодателя.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Исковата молба е редовна, а предявените искове са допустими.

Възраженията на ответниците за липса на правен интерес от установителните искове са неоснователни. Твърденията на ответниците, че не били пасивно легитимирани да отговарят по предявените установителни искове, поради прехвърляне на вземането им на „А. с. в.“ ***по реда на чл. 99 от ЗЗД остана недоказано, защото по делото не се представиха никакви доказателства за 4 извършената цесия. Установяването със сила на пресъдено нещо на недействителността на договорите преустановява тази правна неопределеност и разрешава спора относно бъдещото действие на правоотношенията.

Установителното решение не представлява второ изпълнително основание за сумите, предмет на осъдителните искове.

С определение № ***от ****г. съдът е обявил за безспорно сключването на двата договора и е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ответниците да докажат, че договорите отговарят на изискванията на ЗПК и ЗЗП, както и да докажат наведените в отговорите на исковата молба твърдения и възражения.