Определение № 3629 от 13.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3629 гр. Варна, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501292 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба вх. № 33640/28.04.2026г., подадена от Й.

А. Н. срещу определение № 5210/03.04.2026г., постановено по гр.д. № 9721/2025г. по описа на РС-Варна, 19 състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 19448/11.03.2026 г., подадена от Й. А. Н., чрез адв. И. З. за допълване на определение № 17169/09.12.2025г. в частта за разноските.

В частната жалба се изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Сочи се, че изводът на съда, че не се дължат разноски поради прекратяване на производството по чл.130 от ГПК е в пряко противоречие с чл.78 от ГПК и с трайната практика на ВКС. Излага се още, че съдът е игнорирал обстоятелството, че към подаване на заявлението по чл.410 от ГПК вземането е било съществуващо и изискуемо, като погасяването му е настъпило едва впоследствие – чрез акт за прихващане или възстановяване, издаден след образуване на производството. Поддържа се, че съдът е пренебрегнал частичната отмяна на прекратителното определение и връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок насрещната страна не е депозирала писмен отговор на частната жалба.

1

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 9721/2025г. по описа на РС-Варна, 19 състав е образувано по искова молба, подадена от Й. А. Н. срещу Община Варна, с която е предявен иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на 60,67 лв., представляваща разликата между заплатения на 09.08.2019 г. от Й. А. Н. данък върху превозни средства за 2017 г. от 242,58 лв., установен с Акт за установяване на задължения № МД-АУ-914 1/24.01.2018 г., отменен за разликата над 181,91 лв. до 242,58 лв. с влязло в сила Решение №1186/14.08.2020 г. по адм. д. №3538/2019 г. на АдмС – Варна, и сумата от 181,91 лв.; сума в размер на 22,26 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата от 60,67 лв. за периода от 15.01.2022 г. до 15.01.2025 г.; сума в размер на 2,49 лв., представляваща разликата между заплатената на 09.08.2019 г. от Й. А. Н. лихва върху данъка върху превозни средства за 2017 г. от 9,87 лв., установена с Акт за установяване на задължения № МД-АУ-914-1/24.01.2018 г., отменен за разликата над 7,38 лв. до 9,87 лв. с влязло в сила Решение №1186/14.08.2020 г. по адм. д. №3538/2019 г. на АдмС – Варна, и сумата от 7,38 лв.; сума в размер на 0,92 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата от 2,49 лв. за периода от 15.01.2022 г. до 15.01.2025 г.; сума в размер на 12 лв., представляваща заплатена на 09.08.2019 г. от Й. А. Н. такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ по ИД №831/2019 г. на ЧСИ Даниела Янкова, вписана с №711; сума в размер на 4,40 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата от 12 лв. за периода от 15.01.2022 г. до 15.01.2025 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 2907/20.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д. № 538/2025г. по описа на РС-Варна, 19 състав.

С обжалваното определение № 5210/03.04.2026г. съдът е прекратил производството по делото, на основание чл.130 от ГПК, като е изложил 2 аргументи, че за регулиране на публичните данъчни правоотношения във връзка с местни данъци и такси законодателят е създал специален ред, който изключва гражданското производство и е обяснил, че съгласно чл.128, ал.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци се прихващат органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания.

Впоследствие с определение № 1170/06.03.2026г. по в.ч.гр.д.№ 269/2026г. по писа на ОС-Варна прекратителното определение е отмененено в частта за сумата в размер на 12 лв., представляваща заплатена на 09.08.2019 г. от Й. А. Н. такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ по ИД №831/2019 г. на ЧСИ Даниела Янкова, вписана с №711, и сумата в размер на 4,40 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата от 12 лв. за периода от 15.01.2022 г. до 15.01.2025 г. и делото е върнато за продължаване на процесуалните действия, а в останалата част е потвърдено.

С молба от 23.12.2025г. ищцата е поискала допълване на определението за прекратяване на производството по делото в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, като й бъдат присъдени направените по делото разноски.

С обжалваното определение съдът е отхвърлил молбата по чл.248 от ГПК.

Безспорно, както се сочи във въззивната жалба, съгласно константната практика на ВКС, ако ответникът е дал повод за завеждане на делото и искът е оттеглен след подаване на исковата молба или отхвърлен поради настъпили в хода на производството обстоятелства като извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.

Настоящият случай обаче е различен. Прекратяването на производството не е с оглед погасяване на съществуващо задължение след завеждане на делото, а поради недопустимост на исковата молба по чл.130 от ГПК.

Първоинстанционният съд подробно е изложил аргументите си, които не са свързани с вече настъпило погасяване на задължението от ответната страна след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а с принципното положение, че за така възникналите в полза на ищцата вземания за възстановяване на суми за надвзети данъци съществува специален ред за погасяване, който изключва гражданскоправния. Именно по тази причина производството по делото е прекратено, без да се изследва дали действително сумите са възстановени по съответния административен ред.

3

При съобразяване на горното, на ищцата не се следват разноски по делото, тъй като дори и в нейна полза да е съществувало вземане, същата е инициирала недопустимо гражданско съдопроизводство, вместо да използва законоустановения административен ред.

По отношение на частичната отмяна на прекратителното определение предвид обстоятелството, че за част от сумите исковият ред се явява приложим, разноски на този етап не се следват, като същите следва да бъдат присъдени при постановяване на крайния съдебен акт с оглед изхода на делото.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5210/03.04.2026г., постановено по гр.д. № 9721/2025г. по описа на РС-Варна, 19 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4