Решение № 260255 от 27.05.2021, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260255/27.5.2021г.

27.05.2021 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2021 Град Шумен

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На

29 (двадесет и девети) април Година 2021

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Елена Пенчева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . ., като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова гражданско дело номер 2932 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът Д.Б.Г. твърди, че на 01.09.2015 г. сключил договор за наем с ответника Г.В.Х.. По силата на същия, предоставил на ответника недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул.“К.П.“ № 2, ап. 2.Впоследствие – на 01.03.2017 г. и на 01.03.2018 г. подписвали нови договори за наем с идентично съдържание. Плащанията от страна наемателя винаги били със закъснение. Понастоящем, същият останал задължен за следните месечни вноски: за периода м. април 2016 г. – м. февруари 2017 г. вкл., в размер на 1980,00 лв.; за периода м. март 2017 г. – м. февруари 2018 г. , вкл. в размер на 2160,00 лв.; за периода м. март 2018 г. – м. ноември 2018 г. в размер на 1620 лв. Освен това, наемателят дължал и сума в размер на 185,00 лв., представляваща платени от ищеца разходи за консумативи. Моли съда да постанови решение, по силата на което Г.Х. да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 5945,00 лв., по който ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати цитираната сума, представляваща наемна цена за ползване на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „К.П“ № 2, ап. 2, за периода м. април 2016 г. – м. февруари 2018 г. и платени суми за консумативи, по договор за наем от 01.09.2015 г. И анекси към него, сключен между страните по делото, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2020 г., както и направените деловодни разноски в настоящото производство и в проведеното обезпечително производство.

Ответникът, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание, същият се явява и излага, че не дължи никакви суми на ищеца. Твърди, че оставил на Г. пералня, като действително дължал 5-6 фактури за консумирана вода. Моли, претенцията да бъде отхвърлена.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения договор от 01.09.2015 г. е, че Д.Б.Г. и Г.В.Х. постигнали съгласие, че ищецът предоставя на ответника за временно и възмездно ползване следния недвижим имот: апартамент – една стая, кухненска ниша и сервизни помещения с обща площ 40,21 кв.м, находящ се в гр.

Шумен, ул. „К.П.“ № 2, ап. 2. Според чл. 2 от договора, бил предвиден 18-месечен срок на ползването. Съгласно чл. 1 от договора, наемателят се задължил да плаща на наемодателя месечна наемна цена в размер на 180,00 лв., платима до 1-во число на текущия месец. В чл. 2 глава 2 на договора било предвидено задължение за наемателя да плаща направените от него разходи за ел. енергия, парно, телефон, кабелна телевизия, интернет и други. По делото са представени и договори за наем от 01.03.2017 г. и 01.03.2018 г. с идентично съдържание на описания по-горе, по които срокът на действие бил предвиден за една година. Съдът констатира от приложените фактури и касови бонове, че Д. Г. платил следните суми: 88,71 лв. в полза на „В и К – Шумен“ ООД; 104,03 лв. в полза на „Енерго-про продажби“ ЕАД касателно процесния имот.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Доказа се (а и не се спори по делото), че между страните по настоящото производство възникнало валидно наемно правоотношение. По силата на сделката, Д.Г. предоставил на Г.Х. за временно възмездно ползване недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Шумен. Не се спори, че наемодателят изпълнил задълженията си по договора и предоставил на ответника имота, предмет на договора. Последният, в качеството му на наемател бил длъжен да заплаща наемната цена за ползване на апартамента в уговорения размер – 180,00 лв. месечно. Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща и разходите, свързани с ползването на наетата вещ. В тази насока е и предвидената в процесния договор клауза, според която ответникът се задължил да плаща тези разходи. Установи се, че ищецът платил сума в общ размер 192,74 лв. за ползвани вода и електрическа енергия през обсъждания период. По делото не се събраха доказателства относно изпълнение от страна на ответника на основното му задължение в качеството му на наемател – да плати дължимите наемни вноски и разходите, свързани с ползването на наетата вещ.

Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД се явява частично основателен (предвид заявения в петитума период м. април 2016 г. – м. февруари 2018 г.) и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 4140,00 лв., представляваща наемна цена за ползване на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „К.П.“ № 2, ап. 2, за периода м. април 2016 г. – м. февруари 2018 г. и сума в размер на 185,00 лв., представляваща платени суми за консумативи, по договор за наем от 01.09.2015 г. и анекси към него, сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху сумата 4325,00 лв., считано от 23.12.2020 г. до окончателното й плащане. В останалата част до пълния предявен размер, претенцията следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г.Х. следва да бъде осъден да заплати на Д.Г. направените разноски по делото, съобразно уважената част от иска в размер на 536,75 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по ч.гр.д. № 2849/2020 г. по описа на ШРС, представляващи разноски по обезпечително производство, съобразно списъка за разноски, в размер на 160,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш

И :

ОСЪЖДА Г.В.Х. с ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.

232, ал. 2 от ЗЗД на Д.Б.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Б.С. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В.“

№ 9-13, кантора 28, сумата 4325,00 лева (четири хиляди триста двадесет и пет лева), от която сума в размер на 4140,00 лв., представляваща наемна цена за ползване на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „К.П“ № 2, ап. 2, за периода м. април 2016 г. – м. февруари 2018 г. и сума в размер на 185,00 лв., представляваща платени суми за консумативи, по договор за наем от 01.09.2015 г. и анекси към него, сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2020 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния предявен размер – 5945,00 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Г.В.Х. да заплати на Д.Б.Г. направените разноски по делото, съобразно уважената част от иска в размер 536,75 лева.

ОСЪЖДА Г.В.Х. да заплати на Д.Б.Г. направените разноски по ч.гр.д. № 2849/2020 г. по описа на ШРС, представляващи разноски по обезпечително производство делото в размер на 160,00 лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

Районен съдия: