Решение № 201 от 03.12.2019, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер година

03.12.2019 град

Кърджали

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Кърджалийският административен съд състав

На

13.11.2019 година

В публично заседание и следния състав:

Председател:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР АТАНАСОВ

МАРИЯ БОЖКОВА и при участието на

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Димитрина

Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали като разгледа докладваното от съдията Виктор Атанасов

Кас. Адм.

Нак. Дело номер

174 по описа за

2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от

У.А.Ф. от ***, против Решение №209 от 13.06.2019 год., постановено по АНД №263/2019 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е изменено наказателно постановление №19-1300-000047 от 13.02.2019 год., издадено от ВПД началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Кърджали.

В жалбата касаторът заявява, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а според алинея 3 на същия член, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него и че следователно, няма пречка актът да бъде подписан само от един свидетел /както е в процесния случай/, но само ако същият е бил свидетел - присъствал при извършване или установяване на нарушението, а във всички останали случаи, когато свидетелят е само свидетел при съставянето на акта, както е в случая, но не и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението, то съгласно императивната разпоредба на чл.40, ал.3 от ЗАНН, актът се съставя задължително в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Касаторът сочи, че в случая, в съставеният му

АУАН

Серия ** бл.№*** от *** год., от който се установява, че му е съставен за извършено от него на

12.11.2018 год. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като свидетел в акта било отбелязано само лицето Г. Г. и било подчертано, че същият бил единствено свидетел при съставяне на акта, но не и свидетел при извършване или установяване на нарушението, което обстоятелство се установявало и от дадените от последния, в провелото се на 03.04.2019 год. о.с.з. по делото, показания в качеството му на свидетел. Според касатора, от това следвало, че при съставянето на АУАН е било нарушено императивното изикскване на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като поради липса иа свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, актът е бил съставен в присъствието само на един свидетел на неговото съставяне. Касаторът заявява, че не е съгласен с изводите на въззивния съд в решението, че в случая не е била приложима цитираната норма, тъй като актосъставителят присъствал при установяване на нарушението и е бил очевидец, което водело до приложение на общата разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН, като счита, че законът прави ясно разграничение между актосъставителя, свидетелите, присъствували при извършването или установяването на нарушението и двамата други свидетели, в присъствието на които се съставя АУАН при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението или при невъзможност той да се състави в тяхно присъствие, катхо цитира съдебна практика в този смисъл.

Касаторът счита също, че в случая не може да бъде приложена и разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН, тъй като нарушението не било установено въз основа на официални документи, защото приложеният по административнонаказателната преписка снимков материал не е такъв официален документ. Сочи, че легално определение на понятието „официален документ” е дадено в чл.93, т.5 от НК и това е този документ, който е издаден по установения ред и форма, от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция, а снимковият материал, въз основа на който се установява нарушението, няма конкретен издател, тъй като снимката е направена от автоматизирано техническо средство за контрол, работещо самостоятелно, одобрено и проверено съгласно Закона за измерванията, което установява и автоматично заснема нарушения в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в работата па мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Предвид това, касаторът счита, че снимковият материал няма конкретен издател и не може да бъде официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК. С оглед изложеното и след като не е било спазено императивното изискване на чл.40, ал.3 от ЗАНН, касаторът счита, че съставеният АУАН Серия ** бл.№*** от *** год., поставил началото на административнонаказателното производство, се явява незаконосъобразен, което е довело и до порочност и на издаденото въз основа на него НП. На следващо място, касаторът сочи, че установяването и санкционирането на административните нарушения е формален процес, като неспазването на изискванията на процесуалния закон, ограничаващи правото на защита на наказаното лице, водели до незаконосъобразност на наказателното постановление. Излага и довод, също така, че от събраните по делото доказателства, включително и от писмо peг.№***/*** год. и снимка №***, с дата 12.11.2018 год., представени от административно-наказващия орган, на основание протоколно определение на Районен съд - Кърджали от 03.04.2019 год., по никакъв начин не се установявало обстоятелството, че при издаване на наказателно постановление №19-1300-000047 от 13.02.2019 год., издадено от ВПД началник група към ОДМВР - Кърджали, сектор „Пътна полиция” - Кърджали са били спазени изискванията на чл.16, ал.5 от

Наредба №81213-532/12.05.2015 год., във вр. с чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, т.е. че е приспаднат предвидения в разпоредбата на чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 год., във вр. с чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, толеранс от 3 км/час, а освен това, от така съставеният му АУАН и издаденото въз основа на него НП. Касаторът твърди, че не можел да разбере, за извършването на какво нарушение от негова страна на правилата за движение е санкциониран - за превишаване на разрешената максимална скорост в населеното място с 56 км/час, за превишаване на разрешената максимална скорост в населеното място с 53 км/час, за превишаване на разрешената максимална скорост в населеното място с 59 км/час или за превишаване на разрешената максимална скорост в населеното място със 60 и повече км/час, за каквото нарушение бил наказан, а такова нарушение от страна на административно-наказващият орган не се твърдяло да е извършил и да му е предявено, поради което счита, че в случая е нарушено и правото му на защита, което било самостоятелно основание за незаконосъобразност и за отмяна на издаденото наказателно постановление. С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с глава дванадесета oт AПK, касаторът моли съда да отмени Решение №209/13.06.2019 год., постановено по АНД №263/2019 год. по описа на

Районен съд – Кърджали, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона, като вместо него постанови друго такова, с което да отмени изцяло наказатемлно постановление №19-1300-000047 от 13.02.2019 год., издадено от ВПД началник група към ОДМВР - Кърджали, сектор „Пътна полиция” - Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно.

Касаторът от У.А.Ф. от ***, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - ВПД началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Кърджали, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като в хода на административно-наказателното производство по несъмнен начин е бил установен факта на извършеното от касационния жалбодател нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Намира също, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което счита постановеното решение на Районен съд – Кърджали за правилно и обосновано, като предлага да бъдеи постановено решение, с което да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен съд –

Кърджали.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание всъщност е нарушение на закона, т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение

№209 от 13.06.2019 год., постановено по АНД

№263/2019 год.,

Кърджалийският районен съд е изменил наказателно постановление №19-1300-000047 от 13.02.2019 год., издадено от ВПД началник група в сектор „Пътна полиция” - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на У.А.Ф. от ***, с ЕГН **********, е наложено наказание „глоба”, в размер на 800/осемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 3/три/ месеца, за извършено виновно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е НАМАЛИЛ размера на наложеното наказание „глоба”, от 800/осемстотин/ лева, на 750/седемстотин и петдесет/ лева.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на датата 12.11.2018 год., свидетелят Т. У., работещ в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Кърджали, бил на работа в град Кърджали с патрулен автомобил, в който имало монтирана автоматизирано техническо средство за контрол на скоростния режим. По този повод, за времето от 14.50 часа до 17.30 часа се намирал в ***, на ул.„***”, до *** и осъществявал контрол на скоростта на движещите се превозни средства в посока от *** към ***. Около 15:58 часа техническото средство засякло лек автомобил, марка „Фолксваген Пасат”, с ДК №***, който се движел със скорост от 106 км/час, след приспаднат толеранс, при ограничение от 50 км/час за населено място. Поради това, на 15.01.2019 год. свидетелят Т. У. съставил Акт за установяване на административно нарушение срещу жалбодателя У.Ф. по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, в присъствието на свидетеля Г.

Г., който акт бил подписан без възражения. Въз основа на този акт, на 13.02.2019 год. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на У.А.Ф. от *** била наложени наказания „глоба”, в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка районният съд е приел за безспорно установена от гласните доказателства – показанията, дадени от Т. У. и Г. Г. и от писмените такива - Акт за установяване на административно нарушение №*** от *** год., чиято доказателствена сила не е била оборена, а същият бил редовно съставен, Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или Система рег.№*** от *** год., надлежно попълнен, Протокол от проверка №***/*** год., Списък от *** год. рег.№***/*** год., Писмо АУ-***/*** год. от Дирекция „ИСИУС” при БИМ, Преглед на запис с нарушение номер на клип ***, Справка в Централна база „КАТ”, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №***, Декларация от *** год.; веществените доказателствени средства - Снимка №***, в която била фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния час на нарушението, както и мястото на нарушението с име и GPS координати.

Разпечатката съдържа 49 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a7840b1-bb0b-4699-8fe2-61afe1a26a61