Решение № 3207 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3207 гр. С., 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110177316 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Р. В. С. и Т. В. С., с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 369,44 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 192776, находящ се в гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 411, вх. Г, ет. 5, ап.

73, за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 74,01 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. - 16.12.2024 г., сумата от 27,43 лв. - цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.02.2022 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 7,41 лв. – мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 15.04.2022 г. 16.12.2024 г. Сумите се претендират при условията на разделна отговорност - по 1/2 части.

Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения имот, придобит по силата на наследствено правоприемство, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, през исковия период, което правоотношение е възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи 1 условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от ответниците.

В открито съдебно заседание на 24.09.2025 г. ответникът Т. В. С. оспорва исковете с доводи, че всички дължими суми към „Т.С.“ ЕАД са заплатени. Твърди, че в апартамента няма радиатори, ползвана е само топла вода, а лихвите са недължими, тъй като са начислени по прогнозни стойности. Не оспорва, че с ответницата Р. С. са съсобственици на имота.

Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД с молба от 27.06.2025 г. изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставената топлинна енергия, респективно датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответниците покана за плащане на таксата за дялово разпределение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

2

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Относно качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за процесния имот през процесния период съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (така ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и 3 презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

По делото е представен и приет Договор за продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № 180/10.05.1979 г., видно от който Главна дирекция за изграждане на С. при СГНС е продала на Васил С. С. и Г. Д. С. процесния апартамент № 73, находящ се в жилищна сграда – блок № 11-14, вх. Г, ет. 5 в ж. к. „Л.“, ул. „408“, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения с площ от 65,12 кв. м., заедно с избено помещение № 12 и с 1,156 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

От Удостоверение от 25.07.2013 г., издадено от С.О. – район „Л.“ се установява, че сграда, находяща се в ж. к. „Л.“ със строителен номер бл. 11-14, ул. „408“ е с настоящ административен адрес: гр. С., ж. к. „Л. 4“, бл. 411, вх. А, Б, В и Г.

По делото е представена декларация по чл. 14 ЗМДТ от 06.03.1998 г., с която Г. Д. С. е декларирала процесния имот. В декларацията като начин за придобиване на имота е посочен Договор за продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № 180/10.05.1979 г. с Главна дирекция за изграждане на С. при СГНС, посочено е, че имотът е съсобствен между Г. Д. С., Р. В. С. и Т. В. С. (Таблица № 1), при квоти – 4/6 за Г. С., 1/6 за Р. С. и 1/6 за Т. С.

(Таблица № 4).

По делото е прието Удостоверение за наследници с изх. № РЛН25-УГ511247/28.01.2025 г., издадено от С.О., район „Л.“ на Г. Д. С., видно от което същата е починала на 22.12.2012 г. като вдовица, като е оставила за свои наследници по закон Р. В. С.

– дъщеря и Т. В. С. – син.

Въз основа на приетите по делото доказателства, а и предвид липсата на оспорване от страна на ответницата Р. С. и изричното признание от страна на ответника Т. С., съдът приема, че именно те са съсобственици на процесния имот към исковия период, придобит по наследство от Васил С. С. и Г. Д. С., при равни квоти (по 1/2 част). По делото не се твърди и не се установява правото на собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на трето за спора лице, или да е бил сключен изричен писмен договор с „Т.С.“ ЕАД с трето за спора лице за продажба на топлинна енергия за исковите имот и период.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия 4 при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответниците, включително и относно приемането на общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.

Предвид тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, каквито са общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на закона предвид качеството на ответниците на собственици на имота през исковия период, които са задължени да заплащат стойността на доставената до имота топлинна енергия, при доказана реална доставка.