Решение № 84 от 02.03.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Плевен, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря В. Н. П. като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20224400500912 по описа за 2022 година Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1475/13.10.2022 г., постановено по гр. дело № 7329/2021 г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е отхвърлил предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че в полза на Агенция за социално подпомагане“, Булстат ***, със седалище и адрес на управление: гр.София 1051, ул.“Триадица“ №2, представлявана от Р. Д. П. - изпълнителен директор, чрез пълномощник Т. Г. Д. - М. - директор на „Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Плевен, адрес: гр.Плевен, пл.“Иван Миндиликов“ №8, съществуват вземания против В. В. И. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Х.Я. №* и последният дължи на „Агенция за социално подпомагане“ сумата от 7160 лв. главница, сумата от 388,24 лв. лихва за забава за периода от 28.12.2014г. до 10.07.2015г., законна лихва върху главницата, считано от 06.04.2016г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №1587/07.04.2016г. по ч.гр.д.№2414/2016г. по описа на ПлРС, като неоснователни.

1

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Агенция за социално подпомагане – гр. София чрез пълномощника М. К. М. – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Плевен, която счита обжалваното решение за невалидно и недопустимо, а по съществото си за неправилно и необосновано.

На първо място, въззивникът твърди, че в диспозитива на решението съдът не се е произнесъл относно искането за присъждане на разноските, направени от същия в заповедното производство по ч. гр. дело № 2414/2016 г. в размер на 151,00 лв. - платена държавна такса, както и в исковото производство в размер на 150.95. лв. - заплатена държавна такса и внесен депозит за назначаване на особен представител на ответника г-н В. И. в размер на 731,00 лв.

На следващо място, в проекта за доклад по делото в определение № 2909/15.07.2022 г. липсва указание от съдебния състав, че не са представени доказателства, от които да е видно, че на ответника е предоставена целева помощ чрез изплащане на сума в размер на 7160 лв. и преведена по банкова сметка или изплащане на каса за изработване на 2 бр. бедрени модулни протези за долен крайник. Този пропуск на съда е попречил за установяване на всички релевантни факти по делото. Преведената сума представлява сбора от процесната сума в размер на 7160,00 лв. и отпусната на ответника И. целева помощ в общ размер на 848,00 лв.

Въззивникът счита за неправилно разбирането на съда, че заповедта за възстановяване № РД-05-0205/13.07.2015 г. не е връчена по надлежния ред и същата не е влязла в сила. Според съдебния състав не е спазена процедурата за уведомяване на ответника за издадената заповед по реда на чл. 61, ал. 3 АПК. Въззивникът Агенция за социално подпомагане е изпратил заповедта два пъти с писма с обратна разписка на ответника по първоинстанционното производство г-н И., като същия не е открит на адреса. Поради това, съобщаването на административния акт е осъществено, съобразно първият от алтернативно посочените в чл. 61, ал.З АПК начини, а именно чрез поставяне на административния акт на таблото за обявления на ДСП-Плевен.

Поставянето и свалянето са били удостоверени с подписа на служител на административния орган, че съобщаването за издадената заповед е извършено по реда на чл. 61, ал. 3 АПК.

2

Въззивникът изразява становище, че заповедта е връчена по надлежния ред, същата не е обжалвана в законоустановения срок и е влязла в сила.

Моли Окръжния съд, да постанови решение, с което да отмени в цялост, като неправилно и необосновано обжалваното първоинстанционно решение и да реши делото по същество. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия В. В. И..

В съдебно заседание въззивникът Агенция за социално подпомагане – гр. София чрез представляващия М. М. – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Плевен изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно и моли, същото да бъде отменено, като бъде уважена претенцията на Агенция за социално подпомагане – гр. София.

В съдебно заседание въззиваемият В. В. И. не се явява. Представлява се от особен представител – адв. И. А. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, който излага съображения, че няма как да бъде компенсирана порочната практика на връчване, която не е от кръга на задълженията на Агенция за социално подпомагане, като не е без значение как точно ще се докаже връчването на заповедта, която е коментирана и в първоинстанционното решение. На практика, дълги години са използвани „Български пощи“ и връчването с обратни разписки. Ненадлежно оформените разписки няма как да послужат като доказателство за връчване и това няма как да бъде компенсирано в рамките на настоящия процес. Моли, да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

3

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

В същност в жалбата няма твърдения за неправилно изяснени факти, а основните оплаквания са за тяхното правно тълкуване. Окръжният съд споделя изцяло възприетата от РС-Плевен фактическа обстановка, която накратко е следната:

Безспорно по делото е, че по ч.гр.д.№2414/202016г. описа на РС-Плевен, на „Агенция за социално подпомагане“, е била издадена Заповед №1587/07.04.2016г. по ч.гр.д.№2414/2016г. по описа на ПлРС, по силата на която е разпоредено длъжника В. В. И. да заплати сумата от 7160 лв. главница, сумата от 388,24 лв. лихва за забава за периода от 28.12.2014г. до 10.07.2015г., законна лихва върху главницата, считано от 06.04.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 151 лв. разноски за държавна такса. Тъй като заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с определение № 261387/04.11.2021г. на заявителя била указано правото по чл.415, ал.1 т.2 ГПК.

Не е спорно, че исковата молба е подадена в законовия месечен срок.

Безспорно по делото е и се установява от представените от ищеца и неоспорени от ответника заверено копие на заявление – декларация; заверено копие на медицински протокол на ЛКК и Заповед №4598 от 29.08.2014г. на 4

Директора на ДСП-Плевен, че В. В. И. е кандидатствал за получаване на целева помощ за хора с увреждания по чл. 44, ал. 2 Закона за интеграция на хората с увреждания за помощни средства/медицински приспособления и съоръжения, като била отпусната сумата от 7160 лв. за два броя бедрени модулни протези за долен крайник. Заповедта е връчена на И. на 01.09.2014г. , на която дата същият е узнал за срока, в който да представи разходооправдателни документи. Съгласно същата покупката следвало да бъде извършена в 30/90 дневен срок от издаване на заповедта като в този срок следвало да се представят оригинална фактура и фискална бележка, копие от тях, приемно предавателен протокол.

Не се спори, че при извършена проверка, е установено, че дължимите разходооправдателни документи (фактура с касов бон, приемно-предавателен протокол) не са представени от ответника.

Също не се спори и относно обстоятелството, че била издадена Заповед № 1506-РД0205/13.07.2015г. на Директора на ДСП-Плевен за възстановяване на целева помощ за покупка, изработка и ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения, с която се кани въззиваемия да възстанови получената сума.

Спорен е въпросът дължи ли въззиваемият сумата предмет на издадената заповед за изпълнение.

За да отхвърли предявения иск РС-Плевен е приел, че не е установено получаване на средствата от въззиваемия, а също и че заповедта за възстановяването им не е влязла в законна сила.

Тези изводи на първата инстанция са изцяло правни, но не се споделят от настоящия въззивен състав.

С разпоредбите на чл. 44, ал. 2 ЗИХУ , респ. чл. 39 ППЗИХУ /Действащи към момента на възникване на правоотношението/ е прогласено правото на хората с увреждания да получават целеви помощи. В чл. 44, ал. 2 ППЗИХУ е предвидено, че хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи за изработване, закупуване и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35, ал. 1, с изключение на медицинските изделия, които се изплащат изцяло или частично от Националната здравноосигурителна каса.

5

Във всички случаи обаче тези помощи се отпускат за покриване на конкретни, реални, неотложни потребности и за да се използват тези средства само за тази цел от нуждаещите се лица и за да се избегне възможността от злоупотреба с тях, е регламентиран подробно редът, по който те се отпускат, разходват и отчитат – чл. 43а, ал. 4 ППЗИХУ , както и санкцията, предвидена в чл. 43б ППЗИХУ - лицата неизползвали целевата помощ по предназначение възстановяват пълния размер на помощта. Съгласно чл. 43, ал. 4 ППЗИХУ в срок от 30 дни от получаване на помощта правоимащото лице, негов законен представител или упълномощено от него лице представя в съответната ДСП оригиналната фактура и касова бележка за справка и прилага копие от двата документа ведно с приемо-предавателен протокол за получаване на изделието. Според ал. 5 срокът е 90 дни ако се касае за медицински изделия, изработени по индивидуална поръчка.

В чл.45 ал.4 от ЗИХУ изрично е прогласено, че недобросъвестно получени средства за месечни добавки и помощи се възстановяват с лихвата по реда за събиране на държавните вземания.

За да установи наличието на вземането си ДСП-Плевен следва да докаже отпускане на целева помощ спрямо въззиваемия - ответник по действащия към онзи момент ЗИХУ, недобросъвестност при получаване на помощта от лицето или друго неизпълнение на законово изискване и влизане в сила на заповед за нейното възстановяване, с която тя се индивидуализира като частно държавно вземане.

В настоящия случай всички тези елементи са налице. Както бе посочено по-горе налице е Заповед №4598 от 29.08.2014г. на Директора на ДСППлевен, с която на В. В. И. е отпусната сумата от 7160 лв. за два броя бедрени модулни протези за долен крайник. Сумата е изплатена по банков път, като плащането е общо по целеви групи, с разбивки на отделните физически лица.

Следва да се отбележи, че по делото не е подаден отговор нито от въззиваемия, нито от неговия особен представител и няма никакви възражения в тази насока. Също така в обявения от съда доклад липсват указания към ищеца, че следва да установява превода на паричната сума.