Решение № 266173 от 21.10.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

София, 21.10.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 3883/2020 г., за да се произнесе, взе пред вид:

Предявен е иск от Х.З.Ч., ЕГН **********, чрез адв. Е.Ф., съд.адрес: ***, офис 10 против П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. ”*****, с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, за сумата 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на сл.дело № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП – София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2017 г. до окончателното изплащане и сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е роден в с.

Ябланово, окръг Сливен, където завършил и основното си образование. От 09.01.1971 г. - 09.03.1973 г. отбил задължителната си военна служба, а през 1974 г. започнал работа като шофьор в ДАП - гр. Котел. През 1975 г. се оженил и впоследствие му се родили две деца. След около пет години започнал работа в Горското стопанство в гр. Котел като автобусен шофьор.

На 17.01.1985 г. в 17,30ч., докато се прибирал от работа на входовете и изходите на селата, през които преминавал имало полицейски бариери, а селото му било блокирано. Била започнала принудителна акция по подмяна на турските имена с български такива.

На 20.01.1985 г. в 13,00 ч. къщата му била обградена от органите на МВР, като принудително пред погледите на възрастните му родители и невръстните му деца бил отведен в кметството с обвинения, че е един от организаторите на протест и, където до 17,00 ч. няколко човека го смазали от бой. След това със специален автобус го закарали в МВР - гр. Котел, а на следващия ден бил транспортиран в МВР – гр. Сливен, където отново бил задържан и разпитван през целия ден.

На 02.03.1985 г. в 13,00 ч. от гр. Котел дошла една полицейска кола и го закарала в МВР – Котел, откъдето бил натоварен в автобус и закаран в МВР – Сливен, а на 03.03.1985 г. рано сутринта бил качен на кола и го отвели в затвора в гр. Белене.

Там започнали и гаврите с човешкото му достойнство, подробно описани в исковата молба. В Белене бил в продължение на 13 месеца - от началото на март 1985 г. до началото на април 1986 г., без съд и присъда, без достъп до адвокатска защита.

На 04.04.1986 г. Ч. бил преместен в затвора в Бобов дол, където повече от година бил принуден отново да полагам тежък физически труд в подземна мина за добив на въглища.

През месец май 1987 г. от затвора в Бобов дол го закарали като интерниран в с. Ръждавица, Кюстендилско. Нямал право да напуска селото, а сутрин и вечер му било наредено да ходи да се подписва в кметството.

В началото на месец юни 1988 г. бил освободен да се прибере вкъщи в с. Ябланово, като отново нямал право да напуска селото и сутрин и вечер трябвало да ходи да се подписва при кмета.

На 03.06.1989 г., след като отново бил върнат на старата си работа като автобусен шофьор, му съобщили, че трябва да се яви в МВР - Котел.

Там му дали задгранични паспорти и го уведомили, че трябва до края на деня да напусне страната. Ищецът взел съпругата и децата си и по-късно вечерта преминали турската граница. На 4 юни 1989 г. бил вече в Турция, където без никакви пари и имущество, трябвало да започне живота си от нулата в една чужда държава, след всичките жестокости и унижения, които преживял.

По – нататък в исковата молба ищецът заявява, че след началото на демократичните процеси в България, след 1989 г., у него, както и у всички други (лишени от свобода заради несъгласието им с т.нар. „възродителен процес“), с които поддържал редовни контакти след изселването си в Турция, се зародила надежда и очакване, че новата демократична власт ще започне разследване и ще предаде на съд и ще накаже виновните.

Било образувано на 30.01.1991 г. следствено дело № 1 от 1991 г. по описа на .Прокуратура на Въоръжените сили (така нареченото дело за „Възродителния процес“) срещу Т.Х.Ж.и о.з.ген.полк. Д.И.С. за това, че в периода 1984-1989 година, в съучастие с други лица, са подбуждали към национална вражда и омраза - престъпление по чл.162 НК. В периода 31.01.1991 г.-30.06.1992 г., в качеството на обвиняеми, като съизвършители, са привлечени лицата Д.И.С., Т.Х.Ж., Г.И.А., П.Ш.М., П.П.К.. Впоследствие на Д.С.било повдигнато и ново обвинение по чл.387, ал. 2 НК. Обвиняемите Т.Ж.и Г.А. са били привлечени като обвиняеми по същия текст като подбудители на Д.С..

На

20.07.1993 г. във Върховния съд - Военна колегия, бил внесен обвинителен акт срещу о.з.ген.полк. Д.С., Т.Ж.и Г.А., по който било образувано н.о.х.д. №1/1994г. по описа на Върховния съд - Военна колегия. С Разпореждане на Заместник - председателя на Върховния съд и председател на Военна колегия следственото дело е върнато за допълнително разследване.

По-късно, на

19.12.1997г., във Върховния касационен съд отново е внесен обвинителен акт по сл.д. №1/1991 г. и било образувано н.о.х.д. 01/1998 г. по описа на ВКС срещу същите извършители по същите обвинения, по което с Разпореждане от 28.04.1998г. на съдията – докладчик следственото дело повторно е върнато за допълнително разследване поради това, че не са изпълнени указанията, дадени при предишното връщане на делото.

Поради настъпили промени в подсъдността, с писмо от 13.05.1998 г., следственото дело било изпратено на Софийска военноокръжна прокуратура. С постановление от 29.09.1998 г. на прокурор при СВОП следствено дело 1/1991г. по описа на П.на въоръжените сили било преобразувано в сл. дело №780-11/1998 г. по описа на СВОП. Някога във времето обвиненията по чл.162 от НК били прекратени, впоследствие делото било частично прекратено по отношение на Т.Ж.и Д.С.поради смъртта на всеки един от тях.

С постановление от 06.04.1999 г. наказателното производство било спряно поради наличие на свидетели в чужбина. На 04.12.1999 г. делото било възобновено и разследването продължило под нов номер – П -048/1999. по описа на ВОП-София.

При извършените от Софийска военноокръжна прокуратура следствени действия, били установени имената и адресите на общо 446 лица, които са били настанени в ТВО „Белене“, като и законните наследници на тези от тях, които са починали. Тъй като част от тях са се изселили в Република Турция, изпратена била молба за правна помощ до компетентните турски власти, като е изискано да се извърши разпит по делегация на пострадалите лица.

По нататък в исковата си молба ищецът заявява, че в продължение на годините от образуването на следствено дело №1/1991 г. до момента, е таил надежда за възмездие и наказание на виновниците за т.нар. “Възродителен процес“, очаквайки, че справедливостта поне частично ще възтържествува, съпътствана и от страх, че това дело едва ли ще приключи с изправянето пред съда и наказването на инициаторите на „Възродителния процес“. Заедно с много други свои сънародници, пострадали от Възродителния процес, създали Сдружение, от името на което сезирали различни институции с искане за информация за хода на делото, за оказване на съдействие за приключването му - до Народното събрание, до Главния прокурор, Омбудсмана, Министерство на правосъдието, и настоявали за приключване на делото с изправяне пред съда и наказване на инициаторите/лидерите на „Възродителния процес“.

Ищецът заявява, че е подавал молби до ВОП за информация по делото. за копия от някои материали по него, за получаване на информация за причините поради, които същото не може да премине в следваща фаза, на които не е получавал изричен отговор, а от извършени справки на място във ВОП е разбирал, че справки му се отказват, защото делото е секретно. В тази връзка е подавал искане за премахване на нивото на класификация, за да получа достъп до материалите по делото, но тези негови опити били безуспешни.

Подал е и заявление за ускоряване на досъдебното производство през м. март 2018 г., което много дълго време по неясни за него причини не било придвижено до компетентния съд. След изпратената повторна молба до ВОП – София, било образувано н.ч.х.д. № 4704/2018 г. на СГС, по което е постановено определение от 06.11.2018 г., като, на основание чл. 369, ал. 2 НПК, на прокурора бил даден нов едномесечен срок за проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства и произнасяне, съобразно правомощията му, но и досега липсва произнасяне.

В исковата си молба ищецът заявява, че в края на 2017 г. са били приети изменения в НПК, които за първи път дават възможност на пострадалия да поиска от съда постановяването на мерки за ускоряване на досъдебното производство.

Междувременно, по искане на други пострадали за ускоряване на делото, е имало две други произнасяния. С определение № 3198 от 19.07.2018 г. по ч.н.д.№3175/2018 г. на СГС на основание чл. 369 от НПК на прокурора е бил даден едномесечен срок на П.за приключване на делото, но такова не последвало с мотиви, че давността е изтекла още през 2000 г., и единственият жив обвиняем е поискал прекратяване на наказателното производство. С определение №3730 от 03.09.2018 г. на СГС отново е бил даден едномесечен срок на П.за приключване на делото, в който е било издадено Постановлението от 04.10.2018 г. на ВОП, цитирано по – горе, за спиране на наказателното производство по ДП №11-048/1999г. по описа на Военно-окръжна прокуратура София, на основание чл.244, ал.1, т.1, във връзка с чл.25, ал.2 във връзка с чл.242, ал.1 НПК- за изчакване на отговора на четвърта поред молба за правна помощ по делото.

Част от пострадалите са подали жалби срещу посоченото постановление, по която производството е прекратено, а преписката е върната на П.за съобщаване и връчване на постановлението на всички пострадали, след което да бъде изпратено на съда за произнасяне по жалбата.

Според отразеното в исковата молба, постановлението за спиране е лишено от смисъл и води до допълнително забавяне на делото, а, докато П.не го съобщи на пострадалите, съдът няма да осъществи контрол над него по подадената от мен жалба. Не е ясно дали и какви действия са предприети за това, но изглежда в скоро и обозримо бъдеще не може да се очаква жалбата ми срещу постановлението за спиране да бъде разгледана.

В исковата си молба ищецът се позовава и на приетата на 11.01.2012 г. Декларация от 42-рото Народно събрание, с която е бил осъден опитът за насилствена асимилация на българските мюсюлмани и е призовано българското правосъдие и главният прокурор на Р.Б. да направят необходимото за приключване на делото срещу виновниците за така наречения „Възродителен процес“, но няма осезаем напредък по делото. Според него е недопустимо и неоправдано продължителността на наказателното производство да трае десетилетия, тъй като това е своеобразна форма на отказ и лишаване от достъп до съд и правосъдие.

Позовава се и на нормите на ЕКЗПЧОС, ратифицирана от българската държава и влязла в сила на 07.09.1992 г., които се прилагат с пълна сила дори и към ситуации, случили се преди влизането й в сила, противозаконното лишаване от свобода и преди 30 години и сега е престъплениепо смисъла на НК /чл. 142, респ. чл. 418, б. „а“ НК/. Според чл. 5, пар. 1от Конвенцията, правото на свобода и сигурност са гарантирани., а в практиката на ЕСПЧ непризнатото /тайното/ задържанесе счита за много грубо нарушение на това право. Цитира множество съдебни решения на ЕСПЧ, според които липсата на липсата на ефективно разследване на произволно и незаконно задържане представлява нарушение на чл. 5, пар. 1 ЕКЗПЧОС.

Заявява, че продължителност на разследването от над 29 години нарушава правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, още повече, че и към днешна дата няма изгледи и останалият единствен жив обвиняем по делото да бъде предаден на съд, пред вид факта, че давността отдавна е изтекла, а единственият обвиняем се е позовал на нея.

Въпреки наличието на искане за преквалифициране на обвиненията по други текстове от НК, явно, според него, това няма да се случи, а наказателното производство ще бъде прекратено, без наказание за виновниците и без възмездяване на пострадалите.