Определение № 1403 от 29.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1403 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501320 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.413 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Ей уан вижън“ ЕООД против Заповед № 2858/01.04.2024г., изд. по ч.гр.д.№ 5135/24, ПРС в частта за разноските. Прави се оплакване, че съдът неправилно е намалил дължимите разноски за заплатено адвокатско възнаграждение без да е налице възражение от ответната страна.

Поддържа, че съдът не е бил сезиран с искане за намаляване на претендираните разноски поради прекомерност, а се е произнесъл по своя инициатива без да има това право. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение за пълния претендиран размер разноски.

Претендира разноски.

Съдът, като разгледа постъпилата частна жалба, намира, че същата е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба, допустима е, а по същество е основателна.

Пред районният съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от жалбоподателя против длъжника З. И. З..

С обжалваната заповед за изпълнение заповедният съд е уважил претенциите в заявлението, като по отношение на претендираните разноски е намалил същите.

Мотивите за това са, че поисканото възнаграждение не съответства на вида и корлиечстовто на извършваната по делото дейност, респ. на фактическата и правна сложност. Позовал се е и на решение С-438/22 на СЕС, в което е прието, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на чл.101, §1 ДФЕС, то националният съд е длъжен да 1 откаже да я приложи.

Настоящата инстанция намира, че макар и в цитираното решение на СЕС действително да е разяснено правото на националния съд да не се съобразява с установени в наредба минимални размери на адвокатските възнаграждения, то тези указания не са относими за настоящия случай. За да извърши преценка дали да присъди разноски на страната, която ги е поискала, съдът следва да установи два елемента от фактическия състав на нормата на чл.78 и сл. от ГПК – съдебният акт да е постановен в полза на страната, която претендира разноски и наличие на доказателства за извършването им. Правна възможност да извършва преценка на претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за съда възниква само в случаите на чл.78, ал.5 от ГПК – след направено възражение за прекомерност. В заповедното производство не са установени други, различни от посоченото, правила. Напротив – от една страна правилата за присъждане на разноски систематично се намират в част I – Общи правила на процесуалния закон, а от друга в чл.413 от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските. Доколкото заповедното производство е едностранно – започва с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и съдът дължи произнасяне преди ответната страна да е уведомена за производството, то е очевидно, че към момента на произнасяне по заявлението не е възможно сезиране на съда с искане за намаляване на претендираните разниоски. Казано по друг начин към този момент не е възникнало правомощието на съда да извършва преценка за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и да редуцира същото.

По изложените съображения съдът намира, че заповедният съд се е произнесъл по въпроса за прекомерността на претендираните в заявлението разноски без да е бил надлежно сезиран, поради което и постановеното намаление е неправилно. Съдебният акт в тази му част като незаконосъобразен следва да бъде отменен в тази му част и делото върнато за издаване на заповед за изпълнение и по отношение на пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане, инкорпорирано в Заповед№2858/01.04.2024г., пост. по ч.гр.д.№5135/2024, ПРС, с което е отхвърлено заявление с вх. №30801/19.03.2024г. от „ЕЙ УАН ВИЖЪН“ АД, с ЕООД, с ЕИК : 202047351 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника З. И. З., с ЕГН:

********** В ЧАСТТА, с която се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над уважения размер от 200 лева с ДДС до пълния претендиран размер от 1000 лева с ДДС, и ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за издаване 2 на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за процесното вземане.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3