Решение № 74 от 11.06.2024, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- Административно наказателно дело 670/2023
- Вид
- Решение № 74
- Подписан
- 11.06.2024
- В сила
- 07.03.2025
- Състав
- Иван Йорданов Филчев
Цитирани разпоредби
- чл.53д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д , ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.167, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.187а, ал.4 и ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189ж, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.46, ал.3 · Закон за нормативните актове
- чл.10, ал.1, т.1 · Закон за пътищата
- чл.10, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
- чл.10б, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.56 · Конституция на Република България
- чл.107, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 74 гр. Сандански, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20231250200670 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Глобал Биомет" ЕООД, ЕИК121446525, със седалище и адрес на управление в град София, район Лозенец, бул.“Н.Й.Вапцаров“ №35, бизнес център „Лозенец“, ет.7, представлявано от Ваньо Георгиев Алексиев – управител, подадена чрез упълномощен процесуален представител – адвокат Б.С. срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №8504330463, издаден от Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.1739, ал.3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г. / на едноличното дружество е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата са инвокирани множество оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административно наказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за некоректно приложение на материалния закон. Твърди се липса на извършено нарушение – предвид данните за извършено плащане за същото МПС на посочената в обжалвания акт дата. Отправена е молба за цялостната отмяна на оспорения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява законния представител, не се явява и процесуален представител. От процесуалния представител е постъпило писмено становище, с което не се възразява делото да бъде разгледано и решено в отсъствие на представител на жалбоподателя. Поддържа се подадената жалба и подробно са излагат множество доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт, поради което се иска неговата отмяна. Направено е искане за присъждане на разноски за 1 заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява се от юрисконсулт А., с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакувания санкционен акт, в каквато насока изтъква конкретни аргументи за доказаност на твърдяното нарушение. Представя писмено становище с доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14, чл.18 и чл.107, ал.5 от НПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя нейната допустимост. Разгледана по същество жалбата е основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Н а 12.10.2020г. , в 23: 55ч., по път А-3, км 129+714, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, товарен автомобил-влекач марка "С****“ с рег. № ****, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, в община Кресна, като за посоченото превозно средство изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, доколкото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Направена е справка за собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е "Глобал Биомет" ЕООД. Нарушението е установено с устройство № 10131, представляващо част от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП.
За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, с който на въззивника е наложена "имуществена санкция" в размер 2 500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Препис от електронния фиш е връчен лично на представител на ЕТ на 01.11.2023 г., видно от приложеното по делото копие на известие за доставяне, като жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган с пощенски оператор на 13.11.2023 г., видно от поставения върху същата входящ номер.
Установява се от изготвените доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и 2 бр. статични изображения - фотоснимки, че на посочените в електронния фиш дата и място е регистрирано движение на товарен автомобил-влекач марка "С***" с рег. № ****, като се сочи, че за въпросното ППС не фигурират данни за платена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП, доколкото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Oт приложената по преписката справка става ясно, чe собственик на процесното МПС е "Глобал Биомет" ЕООД.
От представените с жалбата доказателства се изяснява, че жалбоподателя е сключило съглашение с доставчика относно предоставяне на услуги за електронно събиране на пътни такса на база изминато разстояние, като на посочените в електронния фиш дата и час към процесното МПС е асоциирано бордово устройство, което е било изключено. Клиентът не е уведомяван за незаплатената пътна такса, а наред с това балансът по акаунта на търговеца е бил положителен и поначало е позволявал използваните от него превозни средства да се движат по платената пътна мрежа.
Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства: доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167, ал.3 от ЗДвП, статични изображения фотоснимки, справка за собственост, както и представени от жалбоподателя и от АПИ писмени документи, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, 2 последователни и кореспондиращи помежду си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.14, ал.2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш е издаден при наличието на допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, а това мотивира извод, че атакуваният санкционен акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен на формално основание, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност.
Съгласно изричната разпоредбачл.189ж, ал.1 от ЗДвП – в редакция към момента на констатиране на нарушението - при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167, ал.3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. От проведеното езиково и логическо тълкуване на визирания нормативен регламент става ясно, че ускорената процедура за санкциониране с електронен фиш е приложима единствено за водачи /физически лица/, които управляват пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. В конкретиката на настоящия казус отговорността на жалбоподателя- еднолично дружество - собственик, въз основа на санкционната норма на чл.179, ал.3б от ЗДвП, касателно пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, следва да бъде реализирана по общите правила в ЗАНН, а именно посредством съставянето на АУАН и НП.
До извод в противната насока не би могло да се достигне въз основа на прилаганата от част от съдебните състави впечатляваща юридическа акробатика, досежно позоваването на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, към която препраща чл.189ж, ал.1 от ЗДвП и която норма предвижда, че електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, както и тази на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, където е посочено "електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3-3в", а също така и от анализа на чл.187а, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, регламентиращи правото на собственика или ползвателя на превозно средство, с което е извършено нарушение по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП да се освободи от административно наказателна отговорност чрез представяне на съответна декларация, като срокът за това действие започва да тече от връчването на акта за установяване на административно нарушение или на електронния фиш. И това е така, доколкото съдът е призван да правораздава, а не да изземва функциите на законотвореца, тъй като подобно систематично тълкуване води до недопустимо правоприлагане по аналогия на закона и до разширяване на приложното поле на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП в пълен разрез с фундаменталната за правовата държава забрана в чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актова за обосноваване на административно наказателната отговорност по такъв начин.
Механизмът за санкциониране на извършители на нарушения на правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване с електронен фиш, различаващ се твърде осезателно от типичната административно наказателна процедура и крайните правораздавателни актове, каквито по своята правна природа са наказателните постановления, следва да се прилага стриктно и единствено в изрично предвидените от законодателя хипотези, доколкото тази специфична правна уредба рефлектира върху принципа на състезателност, лишавайки привлеченото към отговорност лице от 3 възможността да вземе участие в производство преди да му бъде наложено наказание. Всяко отклонение от тези базисни положения води до ограничаване на комплексното право на защита по чл.56 от КРБ, което не е обществено оправдано и което противоречи както на националното, така и на европейското законодателство, имайки предвид, че СЕС е константен в разбирането си, че правото на защита може да бъде предмет на ограничения единствено при условие, че последните за предвидени ясно и недвусмислено на законодателно ниво, отговарят на преследвани от въпросните мерки цели от общ интерес и не съставляват с оглед на преследваната цел прекомерно и недопустимо засягане на гарантираните права. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че върховната съдебна инстанция по административни дела в страната, макар и по друг повод, се е произнесла с Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик съдия Л. П., че прилагането на визираната процедура "в отсъствие на законово предвидените условия води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване".
Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни доводи, че така протеклата фаза на административно наказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, като отделно от това е налице некоректно приложение на материалния закон.