Решение № 6203 от 20.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6203 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110161282 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против Д. Л. Х. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 7 371,51 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], 864,15 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 18.05.2021 г. върху главницата за доставена топлинна енергия, 29,05 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 5,25 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2018 г. до 18.05.2021 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 07.06.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 32080/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.06.2021 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № [№], възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

Посочва, че ответникът е носител на вещно право на собственост върху имота, а с това и клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота такава, като Д. Л. Х. не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение.

1

Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответникът, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Д. Л. Х. не е погасил в срок дължимите суми, както следва: 7 371,51 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 864,15 лева представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 18.05.2021 г. върху главницата за доставена топлинна енергия, 29,05 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 5,25 лева., представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2018 г. до 18.05.2021 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия. Ищецът посочва, че за тези суми в полза на дружеството и срещу ответника в хода на производството по ч. гр. дело № 32080/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК [фирма] предявява процесните искове. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената установителна защита и отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особен представител на ответника Д. Л. Х. – адв. В. В., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот през заявения период. Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че е собственик или титуляр на вещно право на ползване на апартамента. Оспорва, че сградата, в която се намира последният, е присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Заявява, че не ползвал топлинна енергия за процесния период, евентуално, че стойността й не е в претендирания размер. Прави възражение, че част от заявените вземания са погасени по давност с изтичане на тригодишен давностен срок.

С определение от 06.10.2022 г., предвид депозирана от адв. В. писмена молба от 16.09.2022 г. с искане за освобождаването му като особен представител на ответника с посочени обективни причини за това, същият е освободен и за особен представител на ответника е назначена адв. Л.а Д..

В съдебно заседание същата поддържа представения писмен отговор и по подробно изложени доводи в депозираната по делото писмена защита отправя искане по същество исковите претенции да бъдат отхвърлени, с оглед липсата на доказано облигационно правоотношение между страните, на предпоставките за начисляване на максимална мощност на топлинна енергия – липсата на достъп до имота за отчет и липсата на ИРРО в имота, както и реалната доставка на топлоенергия от ищцовото дружество в твърдените количества и стойност, респ. потреблението й от ответника.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] в подадена по делото писмена молба от 01.07.2022 г. заявява, че не оспорва предявените искови претенции, които счита за основателни и доказани. Излага твърдения, че дружеството е извършвало деловото разпределение за процесния имот с абонатен № [№], както и, че същото е в съответствие с действащите нормативни актове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, 2 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 32080/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира процесните установителни искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и ответника на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответната страна е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е погасил чрез плащане претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град С., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна изрично оспорва наличието на твърдяната облигационноправна обвързаност с [фирма], отричайки наличието на права върху имота, обуславящи качеството на потребител на ответника.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че със Заповед № РД-41-801 от 30.09.1986 г. на председателя на ИК на Софийски народен съвет на основание чл. 103, ал. 5, 3 вр. чл. 95 ЗТСУ е изменена Заповед № РД-40-1490/06.07.1982 г. по чл. 98 ЗТСУ относно размера на отстъпеното в обезщетение жилище на лицето И.Д. Х.а срещу отчужден собствен недвижим имот , като вместо тристайно същото да бъде двустайно за четиричленното й семейство, както и относно местонахождението на имота, предмет на обезщетение, като вместо в [адрес] и [адрес] да бъде в местност [адрес]. Със Заповедта на основание чл. 100 ЗТСУ е определено обезщетение на третото за процеса лице И.Д. Х.а и четиричленното й семейство – апартамент № 25, находящ се на пети етаж в блок 18-10 в ж.к.

[адрес] Центъра, състоящ се от две стаи, столова, кухненски бокс, с площ от 69,08 кв. м. с 1,213 % идеални части от общите части, с мазе № 25, който имот се дава изцяло и направо на лицето Д. Л. Х. – син на И. Х.а съгласно нотариално заверено искане по чл. 102 ЗТСУ с рег. № 8668/14.05.1986 г. на II-ри нотариус при СРС.

Съгласно приетото по делото Удостоверение с изх. № КО-7000-35/17.10.2012 г., издадено от Столична община, район „В.“, отдел „[отдел]“ адрес в ж.к. [адрес] блок 10 е идентичен с адрес – блок 18-10.

В Приложение № 1 – данни за етажни собственици към протоколно решение на Общото събрание на ЕС с адрес: [адрес] от 28.06.2001 г. за сключване на договор с [фирма] за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, и издаване на обща и индивидуални сметки, в графа за апартамент № 25 е вписано лицето Д. Х., който с подписа си е удостоверил наличието на 5 броя радиатори в жилището.