Решение № 49 от 17.02.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 370/2024
- Вид
- Решение № 49
- Подписан
- 17.02.2025
- В сила
- 17.02.2025
- Състав
- Тотка Калчева, Вероника Николова, Мадлена Желева
Цитирани разпоредби
- чл.280 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 49 гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Тотка Калчева
Членове:
Вероника Н.
Мадлена Желева при участието на секретаря Валерия Г. Методиева като разгледа докладваното от Вероника Н. Касационно търговско дело № 20248002900370 по описа за 2024 година
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Алианц България“ АД срещу решение №282 от 10.06.2023г. по гр.д.№774/2022г. на Великотърновски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение №729/20.06.2022г. по гр. д. №2763/2021г. на Великотърновски районен съд, дружеството е осъдено да заплати на М. К. О. 11 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинените й телесни увреждания, в резултат на настъпило на 18.01.2019г., около 16.45 часа на кръстна връзка на ПП I4 към км 55+800 застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2021г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на фактическите и правни изводи. Касаторът поддържа, че въззивният съд е формирал незаконосъобразен извод за основателност на предявения иск, отказвайки пълно изясняване на делото от фактическа страна и игнорирайки обстоятелството, че ищцата е претърпяла вреди от друго ПТП, идентични на 1 тези, за които претендира обезщетение в настоящото производство. Счита, че след като ищцата не е оспорила установения с документи факт, че към датата на процесното ПТП тя вече е имала „мозъчно сътресение“ заради предходно ПТП, съдът е следвало да отхвърли исковете й само на това основание, тъй като е останала недоказана причинната връзка между процесното ПТП и твърдените от ищцата вреди. Твърди, че решението е постановено и в нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като съдът не е съобразил тежестта на претърпените от пострадалата М. К. О. болки и страдания. Касаторът поддържа,че изброените във въззивното решение травматични увреждания не кореспондират с първичната медицинска документация, нито с механизма на процесното ПТП. Също излага доводи, че поради неяснота за вида и обема на действително причинените от процесното ПТП травми, необосновано е да се правят изводи за продължителността на търпените от ищцата болки и страдания. Изтъква като процесуално нарушение и това, че приемайки за справедлив размер на обезщетението сумата 11 000 лева, съдът е присъдил на пострадалата наред с присъдените от първоинстанционния съд 3000 лева, още 8000 лева, без да отчете платеното извънсъдебно от застрахователя по образуваната щета обезщетение в размер на 2000 лева. Претендира разноски.
Ответницата М. К. О. излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Изтъква, че механизмът на процесното ПТП, вината на водача на л.а. „Фолксаваген“ и наличието на валидно застрахователно правоотношение между виновния водач и ответното дружество не са били оспорени от ответника, а вещото лице е потвърдило в заключението си, че тя е получила мозъчно сътресение вследствие това ПТП. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че процесните травми са се отразили изключително тежко на нейното физическо и психическо състояние, възстановителния период е продължил дълго, имала е нужда от чужда помощ.
Поради изложеното счита,че размерът на обезщетението за репариране на понесените от нея вреди е адекватно преценен от състава на въззивния съд.
Претендира разноски.
С определение №1581 от 13.06.2024г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение №282 от 10.06.2023г. по гр.д. №774/2022г. на Великотърновски окръжен съд, по значимия за изхода на делото 2 материалноправен въпрос относно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. критериите за приложение на
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че на 18.01.2019г., около 16.45 часа на кръстна връзка на ПП I-4 към км. 55+800, ищцата М. К. О. управлявала, с поставен обезопасителен колан, лек автомобил „Пежо 207“, с рег. №ВТ1909КК. По същия път зад нея се движел лек автомобил „Фолксваген“, с рег. №ВТ2543КН, управляван от Йордан Пенчев Маринов. При навлизане в кръстовището, ищцата намалила постепенно скоростта и спряла на знак ПЗ /Стоп/, но водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ не спазил достатъчно разстояние и се ударил в задната част на автомобила, който тя управлявала, като вследствие на камшичния удар, ударила тялото и главата си в седалката на автомобила. Решаващият състав на Великотърновски окръжен съд е приел, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, визиран в чл.45 от ЗЗД, тъй като от представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица е установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение на водача на автомобила, причинил ПТП – Йордан Маринов и увреждането. Установил е, че е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил, при управлението на който е настъпило процесното ПТП и са причинени вредите, които се претендират. Съобразявайки претърпените от ищцата увреждания, установени от съдебномедицинско удостоверение
№10/21.01.2019г. и от заключението на съдебно – медицинската експертиза: претърпяна закрита черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание и с частична амнезия за случилото се, субективни оплаквания за главоболие, виене на свят, нарушено равновесие и болезненост при движение на главата настрани, кръвонасядания и оток в дясната теменно-тилна област на главата, кръвонасядания с оток на меките тъкани на гърдите на нивото на горна и средна трета на гръдната кост, на двете гривнени стави на ръцете и на двете коленни стави, субективни оплаквания от болки при дишане и движение на снагата настрани, болки и ограничени и болезнени движения в двете коленни стави; съдът е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за 3 претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП, възлиза на 11 000 лева. Изтъкнал е, че тези изводи не се променят от възраженията на ответника относно това, че М. О. е имала мозъчно сътресение от предходно ПТП, като съдът се е позовал на становището на вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска експертиза, че описаните от него травми са следствие именно на процесното ПТП, като по принцип е възможно човек да получи няколко мозъчни сътресения едно след друго, като последното протича най- тежко.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
В т.ІІ на Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти /решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение №154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ВКС, ІІ т.о., решение №56/04.05.2017г. по т.д. №3584/2015г. на ВКС, II т.о., решение №101/18.04.2018г. по т.д. №1858/2017г. на ВКС, II т.о., и др./ По предявения от М. К. О. иск за обезщетение за неимуществени вреди:
Решението е постановено в отклонение от постоянната практика на ВКС и е частично неправилно.
Следва да бъдат споделени констатациите на въззивния съд за наличието на причинна връзка между процесното произшествие и претърпените от ищцата увреждания. Същите са формирани при съобразяване на приетото по 4 делото заключение на съдебно – медицинската експертиза и писмените доказателства – лист за преглед на пациент №459 от 18.01.2019г., КТ изследване №81 от 18.01.2019г., протокол за изследване електромиография №33 от 29.01.2019г., съдебно – медицинско удостоверение от 21.01.2019г. и още 6 броя амбулаторни листове. Неоснователни са подържаните в касационната жалба оплаквания на ЗАД „Алианц България“ АД за несъответствие между съдебномедицинското удостоверение от 21.01.2019г. и заключението на СМЕ, от една страна и останалите представени медицински документи. Констатациите в компютърно – томографското изследване, че „не се сканират травматично – контузионни промени в мозъчния паренхим.
Липсва данни за травматични увреди“, не изключват наличието на претърпяно от ищцата мозъчно сътресение. Същата диагноза е отразена и в издадения на 18.01.2019г. болничен лист от прегледа на ищцата в СПО на МОБАЛ гр.Ловеч, в което е откарана след произшествието, която не се опровергава от данните в останалите медицински документи. Според разясненията, дадени от вещото лице Генчев от съдебно заседание на 26.05.2022г., е възможно наличие на мозъчно сътресение, макар и при изследванията да не се открива обективна находка, да няма нарушения на целостта на мозъка и черепната кутия. Също така вещото лице изрично е посочило в заключението си и че установените от електроенцефалограмата „дифузни неспецифични промени при дезорганизирано трасе с деритмичен a- ритъм“, са състояние, типично за претърпяно мозъчно сътресение без открита черепно- мозъчна травма.
Основателни са оплакванията на касатора, че макар въззивният съд, да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди, не е съобразил всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Съдът не е преценил правилно значимостта на безспорно установеното по делото обстоятелство, че в периода от 13.01.2019г. до 13.02.2019г. и съответно към датата на процесното произшествие пострадалата е била в отпуск по болест поради мозъчно сътресение, настъпило при предходно ПТП. Не е отчетено от решаващия състав на въззивния съд, че в конкретния случай предвид претърпяното предходно произшествие, освен новите увреждания е налице и наслагване на вреди, при което новите травми, получени в толкова кратък период след първите, са влошили негативните усещания и дискомфорта от първото сътресение. В този смисъл са и изводите на приетата в първоинстанцинното 5 производство съдебно – медицинска експертиза, съгласно които едно предходно ПТП може да направи протичането на последващата травма от ПТП по – тежко, като не може да се определи степента на влияние на всяко от двете произшествия върху самото мозъчно състояние. Въззивният съд, интерпретирайки неточно данните от експертизата е посочил, че при няколко мозъчни сътресения последното протича най – тежко и е приел за най – значими последиците от последното, процесно ПТП, без да съобрази, че същите биха били по – леки, ако състоянието на ищцата не бе утежнено от предходната травма Поради това без да отчете, че в голяма степен неблагоприятните последици за ищцата от новото произшествие са обусловени от вече претърпяното предходно увреждане, е определил завишен размер на обезщетението за вредите от последното ПТП. По този начин съставът на Великотърновски окръжен съд се е отклонил от трайната практика на ВКС, формирана с решение №1132/16.11.1992г. по гр.д.№1336/1991г. на ВС, ІV г.о., решение №228/19.01.2016г. по гр.д.№6774/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №9/02.02.2018г. по гр.д.№1144/2017г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №163/03.02.2021г. по гр.д.№123/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. и други.