Решение № 315 от 17.03.2025, Административен съд - Габрово
- Съд
- Административен съд - Габрово
- Дело
- Административно дело 442/2024
- Вид
- Решение № 315
- Подписан
- 17.03.2025
- В сила
- 20.11.2025
- Състав
- Емилия Кирова-Тодорова
Други актове по делото
- Определение № 1510 от 29.11.2024 · Емилия Кирова-Тодорова
- Разпореждане № 455 от 11.04.2025 · Емилия Кирова-Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 60 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 60, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 12, ал. 4 · Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
РЕШЕНИЕ
№ 315
Габрово, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Габрово - II състав, в съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
При секретар РАДИНА ЦЕРОВСКА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА административно дело № 20247090700442 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-2688 от 27.11.2024 г., подадена от «Цератицит България» АД, Габрово, ЕИК: *********, против Решение № 40 от 08.11.2024 г. на директор ТП на НОИ – Габрово.
С разпореждане [номер] от 09.09.2024 г. до „Цератицит България“ АД и наследниците на работещ при същото дружество Г. Х. Б., починал по време на работа, на основание чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1 от КСО, длъжностните лица при същата администрация – Р. К. и П. Паришев, приемат за трудова злополука декларирана злополука при работодателя от 09.07.2024 г. По данни от подадена декларация и протокол № 5101-07-28§4 за резултатите от извършено разследване от 02.09.2024 г. е налице внезапно увреждане със смъртен изход в резултат на падане от кош на дизелов кар с вдигната стрела.
Разпореждането е оспорено пред директор ТП на НОИ – Габрово.
Същият административен орган се е произнесъл с Решение № 40 от 08.11.2024 г., с което е отхвърлил жалбата по изложените в този акт съображения. Спорът касае основно квалификацията на злополуката като трудова. Ответникът описва обстоятелствата по възникване на злополуката и доказателствата, с които същите се удостоверяват и базирайки се на нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО прави извод за установяване на характеристиката й като трудова, т.к. инцидентът е станал при изпълнение и във връзка с поставена служебна задача на лицето – подмяна на лампи в Корпус № 3 и отстраняване на наличен кабел.
Решението е получено от жалбоподателя на 13.11.2024 г., видно от известие за доставка, а жалбата е подадена на 20.11.2024 г. от надлежно упълномощен процесуален представител на дружеството – адвокат Г. П., поради което съдът я приема за допустима.
В мотивите си, въз основа на които страната моли за отмяна на процесния ИАА, се съдържа твърдение за неправилна оценка на характера на злополуката като трудова. Твърди се, че при издаването на процесните Разпореждане и Решение са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила – авторите на тези два акта не са оценили обективно доказателствения материал, като не са взели предвид обясненията на Д. К. П. – организатор на техническата поддръжка, в които той сочи, че за отстраняването на недействащ кабел от фасадата на служебна сграда, пострадалият Г. Б. нямал изрично поставена задача, не бил уведомил прекия си ръководител и нарушил инструкциите за безопасна работа, като не е ползвал предоставени му от работодателя предпазни средства. Твърди се, че е налице и нарушение на материалноправни разпоредби – липса на реализиран фактически състав по чл. 55, а. 1 от КСО. Дейността на пострадалото лице не е във връзка с работата му, т.к. задачата, при извършването на която е настъпила злополуката /отрязване на неработещ кабел в работно помещение/, не му е възлагана. Тази задача не е и в полза на работодателя, който не е предвиждал отстраняването на този кабел и от извършването й за него не са настъпили ползи. Работата е извършена от работника на негов риск, по негово лично решение и при неспазване на основни правила за безопасност – използване на машина за повдигане, непредназначена за повдигане на хора, а само на товари, както и неизползване на предпазно работно облекло и конкретно на каска при работа на голяма височина.
В проведено поделото о.с.з. от 16.01.2025 г. жалбоподателят заявява изрично, че не поддържа твърдението си, че злополуката е станала по време на почивка, напротив – същата е станала в работно време, но това не е достатъчно, за да се характеризира тя като трудова. Страните също така не спорят и по въпроса, че смъртта на работника е настъпила именно при описаната в Разпореждането и Решението злополука. Процесуалният представител на жалбоподателя изрично заявява в същото о.с.з., че не оспорва причинно-следствената връзка между злополуката и смъртта на лицето, като в този смисъл и съдът се е произнесъл с изрично определение. В тази връзка е приложено и Съобщение за смърт на пострадалото лице /л.135/ от 10.07.2024 г., в което също е отразено, че смъртта е настъпила в следствие на трудова злополука.
В проведеното по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Трончев, който поддържа депозираната жалба.
Ответната страна се представлява от юрисконсулт К., която оспорва жалбата.
Заинтересованите страни: П. Б., Ц. Б. и Х. Б., се представляват от адв. Г. Р., който оспорва жалбата.
Страните претендират за присъждане на деловодни разноски.
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът обсъди наведените в жалбата основания, както и останалите, непосочени в нея, основания по чл. 146 от същия Кодекс за отмяна, респективно – прогласяване на нищожност, на процесния административен акт. Съгласно чл. 60, ал. 4, във вр. с чл. 117, ал. 1, б. „г“, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, на съдебен контрол подлежат Решенията по жалби срещу разпореждания за прогласяване на злополуката като трудова, издадени от ръководителите на ТП на НОИ, както правилно е формулирано и в депозираната жалба, поради което и съдът е конституирал като ответник този административен орган.
Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка, въз основа на която направи и следните правни изводи:
По делото не се спори, че Решението и Разпореждането са издадени от оправомощени органи, но съдът е събрал доказателства и в тази насока, като е установил, че със Заповед № 1015-07-78 от 03.07.2024 г. на директор ТП на НОИ – Габрово Р. Ц. К. и П. Й. П., служители в същата администрация, са определени за длъжностни лица по чл. 60 от КСО, които установяват, разследват и регистрират трудови злополуки. П. Р. е издадено именно от тези две лица. Решението също е издадено от компетентен орган, оправомощен по силата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 117, ал. 1, б. „г“ от КСО да провежда задължителен административен контрол по жалби срещу разпореждания от вида на процесното, в изпълнение на които свои правомощия той се произнася с решение, каквото се явява процесният ИАА.
На 11.07.2024 г. жалбоподателят е подал до НОИ Декларация за трудова злополука № 5101-07-23, в която сочи, че на 09.07.2024 г., в 08.50 ч. /в рамките на работното време/ е настъпила злополука с работник на дружеството – Г. Х. Б.. Мястото на злополуката е фасадата на цех „Термичен“ към корпус № 3 в [населено място], на обичайното стационарно работно място, при демонтаж на неработещ кабел. Същият се е качил върху кош на дизелов кар, който не бил предназначен за такава дейност, с вдигната стрелка, като при повдигането му на необходимата височина той стъпва на една от страните на коша, при което кошът се преобръща заедно с лицето върху асфалта. Работникът получава черепно-мозъчна травма и умира. Пострадалият е имал необходимата правоспособност да осъществява този вид работа. От подаването на тази декларация също е видно, че леталният изход е настъпил пряко във връзка със злополуката, както и че злополуката е станала на територията на предприятието на работодателя, в работно време.
Назначената от директор ТП на НОИ – Габрово комисия е направила обследване на заявената злополука, за резултатите от което е съставен Протокол за трудова злополука № 1 от 10.07.2024 г. В него е описана горепосочената ситуация, като е доуточнено, че пострадалото лице е било назначено на длъжност „техник ел. обзавеждане на промишлено предприятие“. Свидетели на инцидента са станали лицата Х. Д. Г., Д. К. П. и В. Г. С.. П. помощ е оказана от Т. Р. П.. Предписани са необходими мерки за недопускане занапред на такива злополуки, а именно – снабдяване с подходящ кош за повдигане на хора.
Х. Г. работи като ръководител звено „Портиери“ в завода. В писмените си обяснения той сочи, че тръгнал на обход с колегата си В. С., стигнали до цех Термичен и видели мотокариста Т. П. да вдига Г. Б. с мотокар в прикачен метален кош за отстраняването на кабел. Б. стъпил в лявата част на коша и паднал на земята, а кошът го захлупил отгоре. П. бил лицето, оказало първа помощ на пострадалия. В свидетелските показания на Г. не се съдържа конкретика относно това дали и кой е разпоредил на Б. да извърши отстраняването на въпросния кабел, но е логично и лицето да не е запознато с този въпрос, с оглед длъжността му и спецификата на неговата работа. Той не е запознат по какъв начин следва да се извършва работата на електротехниците и конкретно с помощта на какво техническо средство преодоляват по-големи височини. Заявява, че работата на височина се правела със стълба, но по делото не са представени вътрешни актове на работодателя, от които да е видно дали е налице точно предвиждане за начин на работа на височини, кой какви правомощия има в тази насока, дали и какви помощни средства се използват за осъществяването на такива задачи, какво предпазно облекло е предвидено да се използва. В о.с.з. свидетелите не сочат, че са запознати с такива конкретни документи преди злополуката.
В приложените по преписката писмени обяснения Д. П. /отговорник по техническата поддръжка по време на инцидента/ сочи, че получил обаждане за вече станалия инцидент, след което се отправил към мястото, на което същият е произведен, но работникът бил вече на земята с голяма локва кръв около него. Линейката дошла много бързо, но само за да установи вече настъпилата смърт. Платформата, от което е паднал Б., била на височина от 3 м, като работникът бил без каска. П. сочи, че същият е отстранявал неработещ кабел, което не му е било поставяно като задача и без да му е било разрешено от прекия ръководител. В свидетелските си показания, дадени пред съда, свидетелят заявява, че мотокарът е бил използван и друг път за такава дейност, но рядко, само че вместо този кош е била поставяна на вилиците друга платформа. Пострадалото лице е преценявало само как да организира и извършва работата си, разполагало е с оперативна самостоятелност, както и останалите ел. техници.
В. С., портиер в завода, бил на обход с началника на звеното, когато в термичния цех видял работник, управляващ мотокар, с прикачен отпред метален кош, на който било вдигнато пострадалото лице с цел да се отстрани кабел. От дадените в о.с.з. свидетелски показания става ясно, че на Б. се оказал нужен някакъв инструмент и затова той помолил мотокариста да му го донесе. Докато последният бил за инструмент, Б. стъпил в едната страна на коша и паднал с лице на асфалта. За инцидента веднага се обадили на [тел. номер] и на ръководството на предприятието.
Към преписката е приложено и писмено обяснение на Т. П. /л. 71-72/, в което мотокаристът обяснява, че на 09.07.2024 г. той и Б. получили разпореждане от М. З., ръководител „Строителен обект“ да сменят лампи в корпус 3. В изпълнение на разпореждането в 8.00 часа той взел мотокара, който имал странична обезопасителна каната и с него направили подмяната. След това трябвало да отстранят кабел, отишли на място и той вдигнал Б. с кошницата, но последният му казал, че нямал инструменти за отстраняването на кабела, поради което П. дръпнал ръчната спирачка, изгасил превозното средство и изтичал до най-близката работилница. При излизането му от там видял как Б. е паднал на земята заедно с кошницата и изтичал да окаже първа помощ, като при него в това време бил началник портиерна /охрана/, който се обадил на [тел. номер]. П. видял, че пострадалият е безсъзнание и се върнал за вода и парцали.
Свидетелят Зейнелов, ръководител на отдел „Проекти“ в предприятието, от своя страна, заявява, че не е разпореждал извършването на тази работа, а само е споменавал, че трябва да се подменят осветителните тела, като заявява и че отрязването на кабела не било в интерес на работодателя.
Със Заповед № 5101-07-28-2/22.07.2024 г. ответната страна разпорежда проверка относно злополуката, станала при жалбоподателя и определя длъжностни лица. В Протокол № 5101-07-28 от 02.09.2024 г., съставен от така определените служители, отново е описана процесната злополука. Според обяснения на Д. П. и Т. П., на П. и Б. била поставена задача да подменят изгорели улични лампи на територията на завода, като след приключването на тази задача те пристъпили към премахване на висящия кабел на фасадата на цех Термичен, който кабел не бил под напрежение, бил останал от старо отстранено осветително тяло. В анализа относно причините за възникването на злополуката е отбелязано, че работодателят „Цератицит България“ АД е допуснал да се извършва превоз на хора върху мотокар, съоръжен с метален кош, непредназначен от производителя за това, в нарушение на т .12 от Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари. При направената проверка на работните места се установява, че не са предприети мерки за сигурно захващане на неустойчиви товари, за които има опасност да бъдат изпуснати от съоръжението, в нарушение на т. 54.2 от Приложение № 1 към същия подзаконов нормативен акт. В заключение от така изложеното се достига до извода, че работодателят не е осигурил ефективен контрол за осигуряване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, като е допуснал на процесната дата, час и място работникът да отстранява висящ кабел от фасадата на цех Термичен, което е довело до смъртта на лицето. Отчетено е нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 16 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба № 10/07.12.2004 г.
Разпечатката съдържа 30 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a75f9d4-82d7-419d-a8c9-ca1e496133a5