Решение № 139 от 16.05.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Стара Загора, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20255500500066 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от „Р.“ ООД, гр. С.З., представлявано заедно и поотделно от Ж.Ж. и Д.Д., чрез адв. М. О. от АК – Стара Загора, против Решение № 965/12.11.2024г., постановено по гр.д. № 2440/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед №562/03.04.2024г. на „Р.” ООД, С.З., с която на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ е прекратено трудовото правоотношение на С. Г.

Д., считано от 07.04.2024г.; възстановен e С. Г. Д. на заеманата преди уволнението длъжност „строителен работник“ в „Р." ООД, С.З.; осъден е „Р.” ООД, С.З. да заплати на ищеца С. Г. Д. обезщетение за времето, за което е останал без работа - за срок от 6 месеца - за периода от 07.04.2024г. до 07.10.2024г. сума в размер на 10640,58лв, ведно със законна лихва от 04.06.2024г. до окончателното му изплащане; присъдени са разноски и държавна такса.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че предвид зачестилите сигнали относно работата на въззиваемия С. Д., ръководството на „Р.“ ООД сформирало комисия, която да установи действителното фактическо положение, тъй като в годините назад, техническият ръководител В.Б. не бил подавал сигнали или оплаквания от работата му. Комисията установила, че след като С. Д. не може да изпълнява възложените му задачи, то работата му е неефективна и некачествена, което 1 обстоятелство било прикривано от техническия ръководител В.Б.. Твърди, че констатациите на тричленната комисия се потвърдили и от свидетелските показания на Д.Ж. и Т.Б.. Счита, че при тази фактическа обстановка, работодателят събрал достатъчно доказателства за трайно неефективната и некачествена работа на С. Д., което обосновало законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемия. На следващо място счита, че неправилно съдът признал за основателен и иска за възстановяване на работа на С. Д. в „Р.“ ООД. Неправилно съдът уважил и иска за заплащане на обезщетение за оставане на въззиваемия без работа за шест месеца. Намира този иск за изцяло неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не доказал твърдението си, че е останал без работа за период от шест месеца. Твърди, че представеното по делото копие от трудова книжка можело да установи липса на вписвания в книжката само от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 07.04.2024 г. до датата на депозиране на копието, като приложение на исковата молба - т.е. до 04.06.2024 г. След тази дата въззиваемият не представил годни доказателства, че до 07.10.2024 г. е останал без работа. Твърди, че в същото време оригиналът на трудовата книжка се намирал у въззиваемия и по делото нямало никакви данни дали в трудовата книжка има вписвания след датата на завеждане на исковата молба. Счита, че поради завеждане на иска преди изтичане на шестмесечния срок от прекратяване на трудовото правоотношение, то в случая с копия на трудовата книжка не можело да се докаже предявената от въззиваемия претенция за обезщетение.

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение, както и да признае предявените против „Р.“ ООД искове за неоснователни. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна С. Г. Д., чрез адв. Р. С. от АК – Стара Загора, в който оспорва изцяло изложените в жалбата аргументи. Счита, че съдът постановил обосновано решение, като в него обсъдил всички доводи и на двете страни.

Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение и да отхвърли въззивната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ.

Ищецът С. Г. Д. твърди в исковата си молба, че работил на длъжност „строителен работник” в СД „Р. - Д., Ж. и с.” от 25.08.2009г., чийто правоприемник е „Р.” ООД. На 07.03.2024г. ищецът получил предизвестие за прекратяване на трудовия му договор №61/24.08.2009г. На 03.04.2024г.

2 получил Заповед №562/03.04.2024г., с която се прекратявало трудовото му правоотношение, считано от 07.04.2024г., на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ.

Като причина било посочено - липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата, а като други условия били посочени: неизпълнение на поставените му задачи в пълен обем по време на работния процес, системно нарушение на трудовата дисциплина по време на работа, пречи на работата на своите колеги по време на работния процес и системно нарушаване на работното време. Оспорва горепосочената заповед като незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени процесуални нарушения. В заповедта било посочено бланкетно основание за прекратяване на ТПО чл.328, ал.1, т.5 от КТ. В нея не се сочело какви качества на работника за ефективно изпълнение на работата липсвали. Същата не била обоснована и не се сочело липсващите качества, необходими ли са за изпълнение на работата и къде е визирано това. Не било посочено и, че става въпрос за професионални качества и къде са възложени те, както и необходимостта от тях. Не ставало ясно и за какъв период се претендират тези липсващи качества или става въпрос за инцидентен случай, като липсвала всякаква конкретика в заповедта.

В заповедта били посочени и други основания, които не кореспондирали с „Липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата” и сами по себе си, ако били установени щели да бъдат самостоятелни основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Същите се сочели отново бланкетно, немотивирано и неконкретизирано, както и при този сбор от различни основания за прекратяване на трудовото му правоотношение изобщо не ставало ясно всъщност кое е основанието и причината за прекратяване на ТПО. Счита, че прекратяването на ТПО е плод на субективно отношение на работодателя в последните месеци към него. Ищецът счита, че е работник, който притежава всички необходими качества за ефективно изпълнение на работата. Винаги извършвал определената му работа да прави заварки по строежите точно, качествено и в срок. Нямало оплаквания от него и не бил наказван. Ако не притежавал тези качества счита, че едва ли работодателят му щял да го държи от 2009г. досега. Не бил нарушавал трудовата дисциплина и работното време, като и никога не бил пречил на своите колеги по време на работа. Никога не било имало забележки от страна на работодателя. В един момент обаче, по някакъв начин станал неудобен и последвало прекратяване на ТПО. Поради това предявява настоящия иск за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна.

Искането до съда е да постанови решение, с което да се отмени Заповед №562/03.04.2024г. на „Р.” ООД, като незаконосъобразна, необоснована и постановена при процесуални нарушения; да бъде възстановен ищеца на предишната си работа като строителен работник в Р.” ООД; да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 9816лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа, поради уволнението, за шест месеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковете до окончателното плащане. В съдебно заседание е допуснато 3 изменение - увеличаване размера на иска на основание чл.214 ГПК, с основание чл.225 ал.1 КТ за размера 10640,58лв., представляваща обезщетение, съставляващо размера на брутното трудово възнаграждение за времето, през което последния е останал без работа поради уволнението за срок от шест месеца.

Ответникът „Р.“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. М. О. оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че ищецът не притежавал знания, умения, навици и качества за ефективно изпълняване на трудовите си задължения. Решението на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с ищеца се основавало на информация, предоставена от техническите ръководители, отговарящи за обектите, на които работил ищецът. През две години в ръководството на „Р.“ ООД били постъпили множество сигнали за неефективната работа на С. Д.. В деловодството на дружеството постъпили и няколко писмени рапорта, в които се сочило, че ищецът не може да изпълнява работата, която му се възлага - като качество и като обем. Преките ръководители на Д. заявявали, че му липсва дисциплинираност по време на работния процес, което се изразявало в системно нарушаване на работното време; извършване на дейности, които не са свързани с неговата длъжност; извършване на лична работа в работно време; с поведението си ищецът пречел на колегите си да работят спокойно. В депозираните пред работодателя рапорти се посочвало, че Д. не познава и не спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд, както и, че му липсват професионални качества да изпълнява възложените му задачи.

Управителите възложили на комисия от трима човека да извърши цялостна проверка на твърденията, посочени в рапортите. Работата на комисията приключила с констатация, че много години липсата на професионални качества на С. Д. била прикривана от прекият му ръководител и технически ръководител - В.Б.. Впоследствие, след като Б. бил заменен с друг технически ръководител - С.С., то действителните възможности на ищеца да изпълнява задълженията си достигнали до ръководството на дружеството. С цел събиране на повече информация, членовете на комисията провели разговори с колеги на Д., които потвърдили твърденията, посочени в представените пред работодателя рапорти, като заявили, че много пъти се налагало да им се превъзлага работа, която не е била качествено извършена от С. Д.. Колегите на ищеца изразили раздразнението си от факта, че дълги години техническия ръководител В.Б. толерирал само С. Д. и за него било позволено, както да не си спазва работното време, така и да им пречи да работят, докато той самия не само, че не можел да си свърши работата, но се занимавал и с частни неща през работно време. След като ръководството на „Р.“ ООД събрало достатъчно информация, базираща се на устни и писмени сигнали/рапорти и констатации на нарочна комисия, счита, че правилно и законосъобразно било прекратено трудовото правоотношение със С. Д. на посоченото в заповедта основание.

Същият не притежавал професионални качества, необходими за качествено извършване на възложените му задачи, включително му липсвала елементарна 4 трудова дисциплина, с което пречил на работния процес. В стопанската дейност и отрасъл енергетика, в които работело „Р.“ ООД било от изключителна важност качеството на работата и спазването на правилата за безопасност на труда. В случай, че С. Д. притежавал качествата, необходими за изпълнение на поставените му задачи, то в никакъв случай „Р.“ ООД нямало да се лиши от дългогодишен качествен работник. Оспорват изложените в исковата молба твърдения за незаконно уволнение на С. Д. като неотговарящи на действителната фактическа обстановка. Счита, че искът за „признаване на удивлението за незаконно“ е неоснователен. Неоснователен се явявал и искът за възстановяване на работа на С. Д. в „Р.“ ООД. Предвид неоснователност на исковете за „признаване на уволнението за незаконно“ и възстановяване на предишната работа, счита, че искът за заплащане на обезщетение за оставане на ищецът без работа за шест месеца е неоснователен. Намира за неоснователна и претенцията за лихви.

За да постанови решението си Старозагорския районен съд е приел от фактическа страна, че между страните е съществувало трудово правоотношение, чийто източник е сключен трудов договор №61/24.08.2009г., по силата на който на ищеца е възложено да изпълнява трудови функции в изпълнение на длъжността: „строителен работник“, за неопределено време при ответното дружество.