Решение № 110 от 08.06.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Варна, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20233000500045 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от Софийски университет „Свети Климент Охридски“ и от процесуалния представител на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област Варна срещу решение № 1216/14.10.2022 г. по гр.д.№ 3389/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

С обжалваното решение е отхвърлен искът на Софийски университет „Свети Климент Охридски“, като процесуален субституент на държавата и с участието в процеса на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, против И. Я. С., М. Я. Т., Я. Я.

А. и И. Х. С. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на описания в диспозитива недвижим имот и са присъдени разноските по делото. В двете въззивни жалби се съдържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на предявения иск.

В подадени писмени отговори и в съдебно заседание, пълномощникът 1 на въззиваемите оспорва въззивните жалби и изразява становище за правилност на решението.

С определение № 87/10.02.2023 г. настоящата инстанция е конституирала като въззиваема Д. И. В., в качеството й на наследник на починалата след постановяване на решението И. Я. С..

Въззивните жалби и отговорите са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск по чл.124 от ГПК от Софийски университет „Свети Климент Охридски", ЕИК:000670680, гр. София, представляван от Ректора проф.д.н. Анастас Г., като процесуален субституент на Държавата, против И.

Я. С., М. Я. Т., Р.Д.А., Я. Я. А. и И. Х. С., с цена на иска 424085,30 лева. В хода на производството починалата ответница Р.Д.А. е заместена от наследника й по закон Я.Я.А.. С определение № 290/21.01.2021 год., съдът е конституирал като ищец, на основание чл.26 ал.4 от ГПК Държавата, представлявана от

Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Твърденията на ищеца са, че като учебно заведение му е предоставено право на управление върху недвижим имот - публична държавна собственост, целият с площ от 360930 кв.м., на основание чл.89, ал.2 от ЗВО, при описаните в исковата молба граници и административен адрес: гр.Варна, район Приморски, Ботаническа градина, местност Ботаническа градина; твърди, че от 1999 год. владее непрекъснато описания имот по АПДС № 2619 от 24.8.1999 год. и включения в неговите граници ПИ с идентификатор *** по КККР на Варна, от името на държавата, за своя сметка въз основа на чл.14, ал.З от ЗДС и чл.12, ал.1 от ППЗДС. Тъй като ответниците неоснователно претендират, че са собственици на ПИ *** по наследство от Я.Я.А. и Я.Я.А. и възстановяване на правото на собственост по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж е чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ , извършено с решение № 791 от 27.4.2001 год. на ПК, Констативен нотариален акт № 8 от 6.7.2001 год., том IV, peг. 6390, дело № 468/2001 г. на нотариус Александър Ганчев, район на действие PC – Варна, а ответникът И. С. - въз основа на договор за покупка на 1/20 идеална част от правото на собственост, моли съда 2 да признае за установено в отношенията между страните, че те не са собственици на: ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18- 92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-03- 2101/16.8.2011 г. на Началника на СГКК – Варна и да отмени на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 8/6.07.2001 г., том.IV, рег.6390, дело 468/2001 г. на нотариус Александър Ганчев, район на действие РС-Варна. Претендира присъждане на разноските по делото.

Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството поддържа иска.

Оспорвайки иска, ответниците твърдят недопустимост, тъй като ищецът няма право на иск и правен интерес от предявяването му, а ответниците не са надлежна страна в процеса. При условията на евентуалност, твърдят, че искът е неоснователен и недоказан - оспорват твърденията, че ищецът притежава право на управление върху недвижим имот- публична държавна собственост на основание чл.89, ал. 2 ЗВО с площ от 360 930 кв.м.; оспорват твърденията, че имотът с идентификатор *** с площ 18864 кв.м. е публична държавна собственост и се владее непрекъснато от ищеца от 1999 год. въз основа на АДПС № 2619/24.08.1999 год. и че е 5.226 % от площта на целия имот по АДПС N 2619/24.08.1999 год. от 360930 кв.м. Твърденията са, че процесният имот не е включен в АПДС № 2619/24.08.1999 год., не попада в границите на цитираните 360930 кв.м. и не е публична държавна собственост.

Ответниците оспорват твърденията, че Решение № 791/27.04.2001 г. на ПК Варна за възстановяване правото им на собственост е незаконосъобразно, и сочат, че Актът за държавна собственост няма правопораждащо действие.

Молят за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. В условията на евентуалност е въведено възражение, че ответниците са придобили имота по давност, тъй като го владеят над 10 години. Претендират разноски, съобразно приложен списък.

Като доказателство по делото е приложен Акт за публична държавна собственост № 2619/24.08.1999 год. на недвижим имот - земя с площ от 360930 кв.м., ведно с описаните в акта сгради: оранжерии, разливна, битова сграда и склад. Приложен е и Акт за държавна собственост № 1000/21.03.1991 год. съгласно Разпореждане на МС № 69/29.12.1979 год. и 3

Заповед за отреждане от 08.02.1991 год.на земя отредена за „Ботаническа градина“ к-с Дружба с площ 709.8 декара или 709 800 кв.м Със Заявление с вх.№ 40632/26.02.1992 год. на ПК гр.Варна ответникът Я.Я.А., в качеството му на наследник на Я.Я.А. е поискал възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на с.Виница, общ.Варна между които е спорният имот - лозе 16 дка – местн."Патланджанлъка". С Решение № 426/18.07.1997 год. на ПК гр. Варна е възстановено право на собственост на наследниците на Я.Я.А. върху лозе от 5717 кв.м., а за разликата от 10283 кв.м. е постановен отказ поради изпълнени строителни мероприятия в „Ботаническа градина".

С последващо Решение № 791/27.04.2001 год. по заявление № 40632/26.02.1992 год. на ПК - Варна, е възстановена собствеността на наследниците на Я.Я.А. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху недвижими имоти, вкл. върху лозе от 18,783 декара, находящ се строителните граници на кв.Виница, в местноста „Патланджанлъка“ при граници и съседи: от КП на „Ботаническа градина“ имотът представлява пл.№ 136,137,138 и 139, при граници: изток път, запад – имот № 145, север – имот пл. № 135 съгласно представената скица АБ-1-94Я/1/18.042001 год.от Община Варна, заявен с пореден номер 1 от заявлението и установен с Декларация по чл.12 ал.3 от ЗСПЗЗ. За имота е съставен Нотариален акт за собственост, възстановена по ЗСПЗЗ № 8, том.IV, рег. № 6390, дело № 468/06.07.2001 год. на Нотариус Александър Ганчев с рег. № 194 на НК и район на действие РСВарна, вписан Вх. Рег. № 8385/06.07.2001 год. акт. № 25, том. ХХIV, дело № 5458/2001 год. на СП-Варна.

По делото са приети заключения на първоначална и повторна СТЕ.

Заключението на първоначалната СТЕ установява, че са били налице техническите предпоставки за възстановяване на процесния имот в съществуващи или възстановими стари реални граници по ЗСПЗЗ. Според вещото лице, възстановеният имот с идентификатор *** не попада в имот с идентификатор ***, по действащата към настоящия момент кадастрална карта и включващ територаията на Ботаническата градина. Заключението на повторната СТЕ установява, че към датата на постановяване на Решение №791/27.04.2001 год. на ПК, в имота е била налична една сграда, построена през 1982г. - масивна сграда оранжерия 4 състояща се от два корпуса. Според вещото лице, за ПИ с идентификатор ***, към датата на съставяне на АПДС № 2619/24.08.99 год., реституционната процедура по възстановяване на собствеността на наследниците на Я.Я.А. все още не е била приключена и имотът е бил включен в площадката, отредена за „Ботаническа градина" с идентификатор *** с площ 352.028 дка.

Пред настоящата инстанция са приети заключения на СТЕ и лесовъдна експертизи. СТЕ установява, че са били налице технически предпоставки за възстановяване на процесния имот в съществуващи или възстановими стари реални граници.

Заключението на назначената съдебно-лесовъдска експертиза установява наличието седем броя отделни участъци според характера на дървесната растителност. По-голямата част от спорния ПИ *** е гора с много висока степен на склопеност на възраст около 50-57 години.Съобразно заключението, в частите от спорния имот, които не са гора - разсадника участък № 1 – разсадник и участък № 2 – оранжерия, има единично стоящи дървета и туфи, а дървесните видове са на възраст от 6 до 25-30 години, за акацията - не по-малко от 35 години.

Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК - отрицателен установителен иск, с който ищеца отрича правото на собственост на ответниците, придобито по реституция по реда на ЗСПЗЗ. Искът е допустим, тъй като е наличен правен интерес от предявяването му. Съобразно практиката на ВКС на РБ, правен интерес е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Искът е допустим и предвид възможността организациите, вкл. висши учебни заведения, на които са предоставени за стопанисване и управление държавни имоти, да предявяват искове за собственост. СУ „Св.Климент Охридски“, в качеството му на висше училище, на което процесният имот е предоставен за стопанисване и управление от държавата, има интерес като неин процесуален субституент по смисъла на чл.26, ал.2 ГПК, да предяви от свое име пред съд иск за защита на правото на собственост на държавата.

При предявен отрицателен установителен иск, ответниците носят тежестта да докажат основанията, от които произтича оспорваното от ищеца право на собственост. Твърденията са за придобиване правото на собственост върху ПИ *** чрез земеделски реституция с Решение №

5

791/27.04.2001 год. по заявление № 40632/26.02.1992 год. на ПК-Варна; евентуално чрез придобивна давност по силата на добросъвестно, евентуално - недобросъвестно владение в твърдения период съгласно направените уточнения в съдебно заседание пред настоящата инстанция – от издаване на решението на ПК през 2001 г., до настоящия момент.

Във връзка с твърденията за придобиване на правото на собственост въз основа на земеделска реституция с Решение № 791/27.04.2001 год. по заявление № 40632/26.02.1992 год. на ПК-Варна, на основание чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ, съдът дължи произнасяне по реда на косвения съдебен контрол по направеното от ищеца възражение за нищожност на цитираното решение на ПК-Варна.

Твърденията са за нищожност, тъй като правото на собственост е заявено с декларация по чл.12, ал.З от ЗСПЗЗ, а при липса на писмени доказателства законът не допуска възстановяване на собствеността в реални граници, поради което решението е недопустимо. Законът не е приел законови ограничения за установяване на право на собственост чрез декларация. Поради тази причина е въведен метода по чл.12 ал.3 от ЗСПЗЗ за деклариране на собственост при липса на документи за собственост.

Допустими са всякакви писмени доказателства, включително и записи в емлячните регистри и доказване с представяне на нотариално заверена декларация по реда на чл.12 ал.3 от ГПК. Заявяване за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи е допустимо по отношение на притежаваните от наследодателя на заявителите имоти преди тяхната колективизация, поради което решението на ПК-Варна не е нищожно на соченото основание.