Решение № 5608 от 26.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5608 гр. София, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100504120 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба с вх.№ 30115/07.03.2023 г., подадена от длъжника „Софийска вода“ АД, срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ определяне на разноските по изп.дело № 20238510400014 по неговия опис, обективирани в постановление за разноски с изх.№ 13715/20.02.2023 г.

В жалбата се излагат доводи, че атакуваното действие на съдебният изпълнител е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че въпреки отправеното искане съдебният изпълнител не им е предоставил документи, обосноваващи приемането за събиране на сумата по т.31 от ТТРЗЧСИ, които се дължат от длъжника, когато за тях е издаден документ по закона за счетоводството, като предвид липсата на такива документи начисляването й е неправилно и незаконосъобразно. Посочено е и че изложените съображения важат и по отношение държавната такса за издаване на изпълнителен лист и такса за банков превод в общ размер от 10,91 лева, приети за събиране от съдебния изпълнител, за които суми не са приложени нито изпълнителен титул, нито друг документ, доказващ техния размер. С жалбата се оспорва и приетата за събиране допълнителна такса от 10,00 лева без ДДС – 12,00 лева с ДДС по т.4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на обжалваното определение, като се поддържа, че постановлението им е връчено по електронен път с едно общо съобщение с още три уведомления и че същото не попада в посочената точка, както и че е налице злоупотреба от страна на съдебния изпълнител и опит да се обогати за сметка на длъжника.

Моли да се отмени изцяло атакуваното постановление на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело № № 20238510400014 относно атакуваните разноски.

Ответникът по жалбата – „Сървис Уинър” ЕООД, гр.София е депозирал писмено възражение в определения от закона срок по чл.436, ал.3 ГПК, в което се поддържа, че същата е неоснователна. Навежда доводи, че не са страна, която определя таксите, които следва да начислява ЧСИ, че държавната такса за издаване на изпълнителен лист представлява прилежащо вземане към главното такова и следва да бъде включена в разноските по изпълнението, за което са приложени съответните документи. Претендира присъждането на разноски по делото.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 851 – ЧСИ М.П. по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че жалбата е допустимо, но неоснователна. Поддържа се, че приетите за събиране такси са дължими и следва да бъдат възложени в тежест на длъжника.

1

Съдът като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

По силата на разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, като съгласно задължителните разяснения, дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното дело имат право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на възнаграждение за един адвокат, респ. юрисконсулт, ако е имал такъв, във връзка със същото.

При наличните данни по разглежданото дело решаващият състав на СГС намира, че държавната такса за издаване на изпълнителния лист от 5,00 лева и таксата за банков превод от 0,91 лева правилно са начислени от съдебния изпълнител като дължими от длъжника по изп.дело № 20238510400014, заплатени на 10.03.2022 г. съгласно данните от разписка на „Изи пей“ от същата дата. Разноските по издаване на изпълнителния лист са част от тези в изпълнителното производство, тъй като разпоредбите, уреждащи процедурата по издаване на изпълнителен лист, са регламентирано в Дял Първи – „Общи положения“ на Част Пета – „Изпълнително производство“ на ГПК. Разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в тези по изпълнението по чл.79, ал.1 ГПК и се събират от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист /в т.см. и определение № 617/16.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 6 154/2013 г. на ВКС, І ГО/, поради което жалбата на „Софийска вода“ АД в тази й част се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Неправилно е начислена на разглежданото основание обаче сумата от 5,00 лева.

Същата не представлява нито такса за издаване на изпълнител лист, нито такава за извършен банков превод, като от друга страна от взискателя не са представени и доказателства за осъществяването на такива разноски.

Неправилно е определена и таксата по т.4 от ТТРЗЧСИ за постановлението от 20.02.2023 г. Съгласно т.4 ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса от 10,00 лева. В ТТРЗЧСИ не е предвидена възможност за събиране на такса за произнасянето на съдебния изпълнител по искания за разноските. За пълнота на изложението следва да се посочи и че посочената в т.4 ТТРЗЧСИ такса е приложима само за изрично посочения в тази норма начин на връчване – по пощата.

В ТТРЗЧСИ не е предвидена хипотеза за начисляване на такса за връчване на книжа на страната по електронен път, нито по делото са налице доказателства съдебният изпълнител да е направил някакви разноски за връченото съобщение на длъжника по електронен път.

Предвид изложените съображения обжалваното постановление в тази му част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съгласно т.31 от ДР на ТТРЗЧСИ допълнителни разноски са разходите за: получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисионни; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора – по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30,00 лева за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. В забележката към т.31 е установено, че допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството /ЗС/.

Данни какви точно такси по т.31 ТТРЗЧСИ е включил съдебният изпълнител в посочения от него размер от 24,00 лева с ДДС, не се съдържат по изп.дело № 20238510400014 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, нито са приложени доказателства за извършване на разноски в този размер, за което да е издаден документ по ЗС, предвид което не може да се обоснове извод за наличието на основание за начисляването на такива разноски в тежест на длъжника.

Поради липсата на доказателства за дължимост на установено в нормативната база, регламентираща разглежданата материя, основание за определянето на сумата по т.31 от ДР на ТТРЗЧСИ, отказът на ЧСИ да намали разноските по т.31 от ДР на ТТРЗЧСИ с постановлението от 20.02.2023 г., трябва да бъде отменен като незаконосъобразен.

2

В останалата част жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Жалбоподателят не претендира разноски за настоящото производство, поради което съдът не дължи произнасяне по реда на чл.78, ал.1 ГПК.

Такива не следва да бъдат присъждани и на ответника по жалбата по реда на чл.78, ал.3 ГПК. Съгласно задължителните постановки, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 17.10.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. От приложеното към възражението по чл.436, ал.3 ГПК споразумение за адвокатско възнаграждение от 13.03.2023 г. се констатира, че „Сървис Уинър“ ЕООД и Адвокатско съдружие „Юстиция“ са договорили адвокатското възнаграждение да бъде заплатено по банков път. За доказване на плащането е представено платежно нареждане от 13.03.2023 г., което доказва обаче само извършеното от дружеството нареждане до обслужващата го банка, но не и че операцията е завършена и сумата е получена от съдружието. Съгласно нормите на чл.75, ал.3 ЗЗД и чл.305 ТЗ когато плащането се извършва чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, то се смята за завършено със заверяване на сметката на кредитора. С оглед горните обстоятелства в случая не е доказано, че действително е извършено реално плащане на адвокатския хонорар предвид изискванията на цитираните правни норми /в т.см. и определение № 464/23.06.2021 г. по гр.д.№ 2275/2021 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение № 838/05.12.2013 г. по ч.т.д.№ 1058/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 1561/28.03.2025 г. по ч.гр.д.№ 935/2025 г. на ВКС, ІІІ ГО и др./, поради което на „Сървис Уинър“ ЕООД не се дължат разноски по производството.

Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело № 20238510400014 по постановление за разноски с изх.№ 13715/20.02.2023 г., с които са определени в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД такса по т.4 ТТРЗЧСИ в размер на 12,00 лева с ДДС, разноски по изпълнението по т.31 от ДР на ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лева с ДДС и разноски за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такса за банков превод за разликата над сумата от 5,91 лева до сумата от 10,91 лева, като незаконосъобразни.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Софийска вода“ АД срещу постановление за разноски с изх.№ 13 715/20.02.2023 г. по изп.дело № 20238510400014 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, в останалата й част, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3