Решение № 5553 от 02.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5553 гр. София, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100503184 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20884 от 18.12.2023 г., постановено по гр. д. № 1294/2023 г. по описа на СРС, 81-ви състав, е отхвърлен предявеният от ЗД „Бул Инс“ АД срещу К. М. Т. осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т.3, вр. ал.1, пр. последно КЗ, за заплащане на сумата от 1103,26 лв., представляваща платено от застрахователя обезщетение за имуществените вреди, претърпени от настъпило на 21.07.2020г. ПТП, виновно причинено от ответника К.

М. Т., управлявал МПС „Пежо 307“ с рег. № ****, който напуснал мястото на ПТП, вследствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (09.01.2023г.) до окончателното плащане.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество е осъден да заплати на ответника сумата от 500,00 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца ЗД „Бул Инс“ АД, чрез пълномощника си – юрк. Г, И., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че искът е неоснователен, тъй като е доказано, че ответникът се е отклонил виновно от проверка за алкохол. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуална грешка, като е квалифицирал деянието на ответника и основание то за предявяване на иска напълно погрешно, тъй като искът е предявен на осн. чл. 500, ал. 1 т. 3 КЗ, а не на осн., чл. 500, ал. 1 т. 1 КЗ. Счита, че водещо е напускането на делинквента на мястото на ПТП, а не това, че същият се е отклонил от проверка за алкохол и искът е предявен на основание обстоятелството, че деликвентьт е напуснал мястото на ПТП. Счита още, че е безспорно установено, че ответникът като водач 1 на МПС не е останал на мястото на ПТП, видно от съставения по случая и приложен към исковата молба протокол за ПТП. Сочи, че дори посещението на органите на МВР да не е било задължително, ответникът с напускането на ПТП веднага след настъпването му, е възпрепятствал съставянето на двустранен констативен протокол за ПТП с другия участник в ПТП, каквито са изискванията на Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г., в случай, че посещението на органите на МВР не е задължително при ПТП. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявения иск, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият – ответник К. М. Т., в законоустановения срок, чрез пълномощника си – адв. Д. Б., е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Претендира разноски, съгласно представен в о.с.з. от 28.03.2025 г. списък по чл. 80 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Във връзка с наведеното оплакване във въззивната жалба за неправилна квалификация на предявените искове от страна на първоинстанционния съд следва да бъде посочено, че съдът по начало не е обвързан от правната квалификация, посочена в исковата молба, а следва да подведе фактическите твърдения на ищеца под материалноправната норма, която в конкретния случай счита за приложима. В настоящия случай първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл относно фактите, които са заявени в исковата молба и не се е отклонил от търсената защита, с оглед на изричното позоваване от страна на ищеца в исковата молба на обстоятелството, че ответникът е напуснал мястото на ПТП, вследствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол, поради което оплакването в тази част на въззивната жалба е неоснователно.

В разпоредбата на чл. 500 КЗ е уредено специално регресно право на 2 застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите срещу делинквента, което се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: изплатено застрахователно обезщетение, по действително застрахователно правоотношение „Гражданска отговорност“ и за настъпил застрахователен риск, за вреди на трети лица на ПТП причинени вследствие виновно и противоправно поведение на делинквента при управление на МПС и при наличие на специалните изчерпателно изброени фактически предпоставки по ал.1 т.1 -5 ал.2 от КЗ.

От фактическите твърдения в исковата молба е видно, че ищецът претендира да е налице хипотезата - при настъпването на пътнотранспортното произшествие ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 500, ал. 1, т. 1, предл.последно КЗ, ищецът следва да установи извършен от ответника деликт при хипотеза на управление на МПС и причиняване на ПТП, след което се е отклонил от задължителна проверка за алкохол пред контролните органи, стойността на вредите причинени на имуществото, респективно – на обезщетението за неимуществени вреди за причинени увреждания на здравето на трети лица, изплащане на определена сумата от страна на ищеца по застраховка гражданска отговорност, а ответникът следва да установи правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи за вземането на ищеца факти.

По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на ПТП на 21.07.2020 г., между собственика на л.а. „Пежо 307“ с рег. № **** и ищцовото дружество е съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Също така не е спорно по делото, че връзка с ПТП е била образувана щета № 2110004041/10.02.2021 г. при ищеца, като последният е изплатило на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 1053,28 лв.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Протокол за ПТП № 1762483 от 21.07.2020 г. (л. 6 от делото пред СРС). Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия (Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г., II г. о., ГК). В посочената хипотеза съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. В рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на 3 удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК).

В настоящия случай, доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно констатирания удар по л.а. „Пежо Партнер“ с рег. № **** – място, разположение на превозните средства, тъй като длъжностното лице непосредствено е възприел обстановката на ПТП.

От протокола за ПТП, в която част същия има материална доказателствена сила, неразколебана по съответния ред, се установява, че към момента на пристигане на мястото на ПТП, водачът на л.а. „Пежо 307“ с рег. № **** е напуснал местопроизшествието, като не е изчакал органите на реда, нито другия водач за евентуално съставяне на двустранен констативен протокол за настъпилото ПТП.

От представената административно-наказателна преписка е видно, че като собственик на л.а. „Пежо 307“ с рег. № **** е регистриран ответникът К. Т..

Описаната в протокол за ПТП фактическа обстановка се установява непротиворечиво и от събраните в хода на административно – наказателната преписка писмени документи – докладни, рапорти вкл. и на автоконтрольора, съставил протокол за ПТП, както и от неоспореното от страните и кредитирано от съда като компетентно и обективно дадено заключение на вещото лице по изслушаната и приетата в първоинстанционното производство САвТЕ – същото установява, че именно описания в протокол за ПТП механизъм на ПТП може да причини констатираните увреждания по л.а. „Пежо Партнер“ с рег. № **** и което е косвено доказателство, установяващо механизма на ПТП, а именно: че на 21.07.2020 г., около 08:45 часа, л.а. „Пежо 307”, с рег.№ ****, се движи по бул.

„Симеоновско шосе“, с посока от ул. „Околовръстен път“ към с. Панчарево и в района на №271 водачът предприема маневра за изпреварване на колона от спрели пред него автомобили, а в същия момент и в същата посока, пред колоната от спрели автомобили се намира л.а. „Пежо Партнер”, с peг. № ****, като водачът му предприема маневра за завой наляво, при което траекториите на движение на двата автомобила се пресичат и настъпва ПТП. След удара, водачът на л.а. „Пежо 307”, с рег. № ****, напуска мястото на произшествието.

Спорът между страните е относно тълкуването и приложението на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 предл. последно КЗ спрямо гореустановената фактическа обстановка.