Решение № 263115 от 10.05.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 10.05.2021 год.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А състав в закрито заседание на десети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА

ТАШЕВА мл. с.:

НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА ч. гр.д. № 4821 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 28824/23.03.2021 г. на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******* - длъжник по изпълнително дело № 20218390400155 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839 на КЧСИ срещу Постановление за разноски с изх. № 2584/05.03.2021 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело до сумата от 200 лева, както и определения размер на пропорционалната таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Жалбоподателят счита, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с което е начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. Твърди, че в процесния случай, претендираният адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото, като същият е определен произволно от взискателя и е законово и логически неоправдан. Посочва, че единствените предприети от взискателя действия са по подаване на молба за образуване на изпълнителното дело с посочване в същата на способа за изпълнението и съответно не са налице основания за присъждане на възнаграждение в заявения от взискателя размер. В този смисъл счита, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима в настоящия случай, тъй като касае по-голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния представител по проучване на имущества на длъжника, справки, предлагане на множество начини за изпълнение в течение на производството и т.н., каквито действия в настоящото изпълнително дело не са предприети.

Предвид изложеното, претендира да се намали размера на адвокатския хонорар до минимално дължимия според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., като се вземе предвид постановката на т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, съответно да се редуцира същият до сумата в размер на 200 лева. Счита и определената по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса за прекомерна, както и че същата се определя само върху присъденото вземане по изпълнителния лист. В условията на евентуалност в случай, че съдът счете, че дължимото се адвокатско възнаграждение следва да бъде включено в събраната сума, моли същото да се намали и да се коригира и размера на начислената по т.

26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса.

С оглед изложеното, моли съдът да отмени постановление от 05.03.2021 г. по изпълнително дело № 20218390400155 на ЧСИ И.К., като се намали размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева и да се коригира размера на таксата по т. 26 от Тарифата.

Претендира разноски.

Взискателят по изпълнителното дело Г.С.С., чрез пълномощника си адв. Таня Полежанова е депозирал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК срещу частната жалба, в което е изложено становище за неоснователност на същата, поради което моли съда да я остави без уважение.

Претендира разноски.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна. Посочва, че приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. не надвишава минималното адвокатско възнаграждение, тъй като от процесуалния представител на взискателя са извършени /осевн действия по образуване на изпълнителното дело с молба вх. № 1622/24.02.2021 г./ и действия по процесуално представителство и извършване на изпълнителни действия, обективирани в молба с вх. № 1628/25.02.2021 г. По отношение на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, счита, че с оглед на това, че адвокатското възнаграждение не е намалено, не следва да бъде намалявана и пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства, доводите на страните и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20218390400155 по описа на ЧСИ И.М.-К. е образувано по молба от 24.02.2021 г. на взискателя Г.С.С., ЕГН ********** срещу длъжника ЗАД „ОЗК – З.“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.01.2021 г. по гр.д. № 46526/2018 г. по описа на СРС, 34 с-в, с който дружеството е било осъдено да заплати на взискателя сумата от 495,00 лв. – представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за л.а. „БМВ“, модел „330“, с рег. № ******, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на заявлението – 10.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29278/2018 г. на СРС, 34 с-в.

В молбата, взискателят е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело и да пристъпи към принудително събиране на вземането, ведно с направените по изпълнителното производство разноски, както и адвокатски хонорар в размер на 400 лв., като е посочено, че допълнително ще бъде посочен способ на изпълнение.

Към молбата са представени договор за правна защита и съдействие с предмет – образуване и водене на изпълнително дело, съгласно който договореното възнаграждение е посочено по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и пълномощно.

С отделна молба от 25.02.2021 г., подадена от взискателя чрез адв. Таня Полежанова, е поискано да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника.

На 25.02.2021 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е поканен в двуседмичен срок да заплати доброволно задължението по изпълнителното дело, което към 25.02.2021 г. е в общ размер на 1335,94 лв., от което 495 лв. – главница, 140, 53 лв. – лихви, 177 лв. – обикновени такси и разноски, такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИq с вкл.

ДДС в размер на 123,41 лв., както и 400 лв. – адвокатско възнаграждение. Видно от отбелязването, ПДИ е връчена на длъжника на 26.02.2021 г.

На 25.02.2021 г. е изпратено и запорно съобщение с изх. № 2233 до “Общинска банка” АД, връчено на 26.02.2021 г., по което на 01.03.2021 г. по изпълнителното дело е постъпила изцяло дължимата сума в размер на 1336,49 лв.

На 04.03.2021 г. е постъпило възражение от длъжника ЗАД „ОЗК - З.“ АД, с което се претендира да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева, съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., както и да бъде намален размерът на начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса.

С обжалваното Постановление изх. № 2584/05.03.2021 г., ЧСИ И.М.-К. е отказала да намали приетото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 400 лв., както и както и да намали начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 123,41 лв. с включен ДДС, за което длъжникът е уведомен на 09.03.2021 г.

На 23.03.2021 г. в деловодството на ЧСИ е подадена частна жалба с вх. № 2882 срещу постановлението за разноски от 05.03.2021 г. на ЧСИ И.К., която е предмет на настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.

436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

По общите правила за възлагане на разноските, както в исковото съдебно производство, така и в изпълнителното производство, заплатените от ищеца, респ. взискателя такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, респ. длъжника - чл. 78, ал. 1 ГПК. В случая от длъжника е направено възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице процесуални усложнения по отношение на страните или по движението на процесното изпълнително дело, а също така не са прилагани и различни изпълнителни способи, то следва да се приеме, че посоченото изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. В тази връзка съдът намира, че направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено.

По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 400 лева.

В настоящия случай, съдът намира за основателни доводите в жалбата на длъжника относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, определено и прието за събиране в изпълнителното производство.

Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в ред., действаща до изм. ДВ бр. 45/15.05. 2020 г./ за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, а по силата на чл. 10, т. 2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1 000,00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – т. 7 от този акт.

В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство, от адвоката на взискателя е депозирана единствено молба за образуване на изпълнително дело, в която не и бил посочен конкретен изпълнителен способ. Впоследствие, с подадена допълнителна молба на 25.02.2021 г., депозирана от процесуалния представител на взискателя е посочен способ за събиране на вземането - запор на банковите сметки на длъжника. В тази връзка съдът намира, че по процесното изпълнително дело, от страна на процесуалния представител на взискателя е извършено едно действие по изпълнителното дело, а именно подаване на молба за образуването му. В молбата за образуване на изпълнителното дело не е посочен начин за изпълнение, което е условие за нейната редовност, съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК.

Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, част от задължителното съдържание на молбата за започване на изпълнението е посочването на изпълнителен способ, като по силата на ал.3 от същата норма – редовността на молбата се проверява по реда на чл. 129 ГПК. В този смисъл непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата за образуване на изпълнителното производство. От изложеното следва, че посочването на такъв способ – в самата молба или в молба за отстраняване на нередовността й по чл. 129 ГПК, не представлява действие по смисъла на чл.10, т.2 от взираната Наредбата и за него не се дължи отделно възнаграждение.

В тази връзка, с посочването на начина на изпълнение в допълнителна молба от 25.02.2021 г. се изправя нередовността на молбата за образуване на изпълнителното дело, а не се извършват същински действия по водене на изпълнителното дело.

Наред с това следва да са посочи, че събирането на сумите по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение с наложения от съдебния изпълнител запор не предполага сложност на изпълнителното дело или същински действия по воденето на изпълнението, поради което не следва да бъде приложена нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения

В тази връзка съдът намира, че в дадения казус, от процесуалния представител на взискателя са били осъществени единствено действия по образуване на изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата, касаещи удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на което на пълномощника на взискателя се дължат само предвидените в чл. 10, т. 1 от Наредбата разноски в посочения размер от 200,00 лева. Поради липсата на доказателства, че пълномощникът на взискателя е регистриран по ЗДДС, такъв не следва да се начислява върху дължимото се на същия възнаграждение.