Решение № 19995 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19995 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110107345 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от "ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, с която срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата 1621,31 евро, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за причинени на правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество – автомобил „*** ***“ рег. № *** ***, при настъпило на *** *** г. около 17:40 ч. на второкласен път *** *** с посока на движение от гр. *** ***, в района на км. 24 ПТП, причинено от водача на л.а. „*** ***“ рег. № *** ***, който не спазил необходимата дистанция и се ударил в спрелия пред него автомобил „*** ***“, рег. № *** ***, който продължил посоката си на движение и се ударил в спрелия пред него л.а. „*** ***“, застрахован при ищеца.

Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, автомобил „*** ***“ рег. № *** ***, управляван от Т. А., е претърпяла щети в резултат от поведението на водача на лек „*** ***“ рег. № *** ***, който не спазвал необходимата дистанция от намиращия се пред него автомобил. Настъпило произшествие с материални щети. За настъпилото събитие е бил съставен протокол за ПТП от същата дата. За увредения автомобил е бил сключен договор за имуществена застраховка, като в изпълнение на задълженията си по същия застрахователят определил и изплатил на правоимащото лице застрахователно обезщетение в размер на 1608,31 евро и извършил ликвидационни разноски в размер, който не надхвърля обичайния. Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил „*** ***“ е била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно покана за изплащане на вземането, заплатено като обезщетение по имуществената застраховка и ликвидационни разноски. Ответникът отказал да удовлетвори същата. Ищецът счита, че в случая поведението на водача на 1 л.а. „*** ***“ се намира в причинна връзка с настъпването на щетите по застрахованото по застраховка „Каско“ имущество, с оглед което и предявява иска си на осн. чл. 411, ал. 1 КЗ срещу застрахователя му по застраховка „Гражданска отговорност“. Моли за постановяване на решение, с което претенцията му да бъде уважена.

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Признава, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност: на автомобилистите за лек автомобил „*** ***“ към датата на събитието. Оспорва всички твърдения на ищеца във връзка с настъпване на произшествието и механизма му. Навежда доводи, че водачът на средния атомобил „*** ***“ също може да има принос за настъпването на вредите. Оспорва обезщетените вреди да са в причинна връзка с това ПТП. Поддържа, че представената извънсъдебно преписка не е била надлежно комплектована с годен протокол за ПТП. Не твърди да е изискал допълнителни документи във връзка с претенцията. Оспорва иска и по размер. Оспорва размера на ликвидационните разноски. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски, в т.ч. и на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск за платеното.

Основателността на предявения иск по чл. 411, ал. 1 КЗ е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен договор, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество с всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, отправено до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е останала непогасена в размер, възлизащ на претендираната с исковата молба.

В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си срещу основателността на претенцията.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „*** ***“ е била застрахована с договор за застраховка "Гражданска отговорност от ответника" към датата на събитието;- че ищецът е изплатил по договора за застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1608,31 евро, както и е сторил ликвидационни разноски за определяне и изплащане на обезщетението

Следователно спорно между страните е настъпването на ПТП по описания в исковата молба механизъм, поведението на кой от водачите е причина за същото, дали всички увреждания, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, се 2 намират в причинна връзка с процесното ПТП, респ. каква е действителната стойност на вредите, възникнали в резултат от застрахователното събитие, определена по средни пазарни цени към датата на настъпването им /*** *** г.

За установяване механизма на произшествието в производството е представен протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на компетентността му, съгласно който в произшествието са участвали три превозни средства – участник 1 – Р.

П. с л.а. „*** ***“, рег. № *** ***, участник 2 - А. А., управлявал „*** ***“, рег. № *** ***, участник 3 – Т. А., управлявала л.а. „*** ***“, рег. № *** ***. Съгласно вписаното в протокола видимите щети по ла. „*** ***“ са били в областта на предна броня, преден капак, десен фар, преден десен калник, по „*** ***“ – предна броня, преден капак, задна броня, задна лява врата, по „*** ***“ – задна броня, заден капак.

На водача Р. П. е съставен акт за установяване на административно нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП (неспазване на дистанция от движещото се пред него МПС). Въз основа на акта е било издадено наказателно постановление за налагане на административно наказание глоба. Постановлението е влязло в сила и не е било обжалвано от водача П..

Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на участвалите в произшествието водачи.

Съгласно показанията на св. Р. П., с управлявания от него автомобил е бил найзадният участник в произшествието, управлявал л.а. „*** ***“. Средният автомобил бил микробус „*** ***“, натоварен с работници (около 10 човека), а най-отпред бил лек автомобил „*** ***“, управляван от жена, която карала бавно. Свидетелят П. се движил с около 60 км/ч. Времето било слънчево, настилката - суха. Микробусът пред него се ударил в лекия автомобил, а свидетелят не успял да спре и се ударил в микробуса. Счита, че не е успял да спре, тъй като предните два автомобила спрели внезапно. След като възприел ситуацията пред себе си, свидетелят направил опит за избягване на удара, като се изнесъл леко вляво и ударил микробуса в задната лява страна. По л.а. „*** ***“ настъпили увреждания в областта на десен фар и десен калник. По л.а. „*** ***“ – в задната част на автомобила. Мястото на произшествието е било посетено от органи на „Пътна полиция“, на П. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, тъй като работниците от буса съобщили, че той ги е ударил. Счита обаче, че не той е причинил произшествието, защото с автомобила си няма как да измести тежкия микробус.

Въз основа на показанията си св. А. се установява, че е управлявала лекия автомобил „*** ***“ в посока „*** ***“, когато микробусът, пълен с пътници, движещ се зад нея, я ударил. Зад микробуса имало лека кола, която се ударила в него.

Забелязала е знак за ограничение на скоростта за движение до 40 км/ч., както и животно на пътя и задействала спирачките на автомобила. Почувствала силен удар.

Счита, че другите двама водачи са управлявали с превишена скорост и не са спазвали дистанция. Че имало трети участник свидетелят разбрала едва след слизането от автомобила. Щетите по нейния автомобил били в областта на задната му част.

Микробусът бил значително увреден в предната му част. В показанията си свидетелката изрично е подчертала, че първоначалният удар е настъпил между микробуса и нейния автомобил, като едва след това леката кола се е ударила в микробуса. Счита, че причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на микробуса, който не е спазвал дистанция и се е движил с превишена скорост.

Пред настоящия съдебен състав е разпитан водачът А. А.. Съгласно показанията на този свидетел, при настъпването на произшествието той е управлявал служебен микробус „*** ***“, пълен с работници. Пред него и зад него се движели леки коли. Твърди да е възприел намаляването на скоростта на преднодвижещия се 3 автомобил, но автомобилът зад него го ударил, той се изместил и ударил лекия автомобил отпред. Твърди да се е движил със скорост според ограничението в конкретния пътен участък. Заяви пред съда, че бусът е бил ударен отзад централно.

В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. И. Н.. Същото съдът кредитира, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на заключението съдът приема за установено, че на *** *** г. в късния следобед, при дневна светлина и суха настилка, по път *** *** в посока *** ***/*** ***, в района на км 24, в дясната лента се движат в колона лек автомобил *** *** (*** ***) със скорост около 40 km/h, зад него микробус *** *** (*** ***) с около 10 души на борда на дистанция под 3 m и зад тях лек автомобил *** *** (*** ***) на дистанция от порядъка на 8–14 m. Водачът на *** *** задейства спирачките на управлявания от нея автомобил. Около 0,9 s по-късно, преди водачът на *** *** да е реагирал, предната част на *** *** по цялата си ширина удря задната част на *** *** със скорост на сближаване около 23–29 km/h (фаза A, „удар 1“). Ударът забавя *** *** с около 9 km/h за десети от секундата и изтласква *** *** напред. Водачът на *** ***, възприел рязкото спиране на колоната, задейства спирачките и се отклонява наляво, но около 0,6–1,6 s след първия удар десният преден ъгъл на *** *** достига левия заден ъгъл на вече спрелия/спиращ *** *** със скорост на сближаване около 12–17 km/h (фаза B, „удар 2“). Трите автомобила спират в една линия в дясната лента.

Вещото лице подробно е изследвало и аргументирало застъпената в заключението си теза относно най-вероятния механизъм за настъпване на произшествието и конкретно е дал отговор на въпроса дали е възможно с оглед техническите характеристики на участващите МПС, данните за скоростите на движение и конкретно настъпилите по автомобилите увреждания, последният в колоната автомобил „*** ***“ да удари микробуса „*** ***“ и да му придаде такава кинетична енергия и ускорение, че именно този удар да се явява причината за настъпване на удара между микробуса „*** ***“ и намиращия се пред него л.а. „*** ***“, застрахован при ищеца, респ. за причинените на този автомобил щети. Съгласно тази част на изследването, ако *** *** е бил спрял на дистанция s зад *** *** със задействани спирачки, той може да се придвижи най-много около 0,25 m. Без задействани спирачки (само съпротивление при търкаляне и предавка - до 2,5 m.