Решение № 188 от 27.07.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Шумен, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело № 20213600100455 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба на Гаранционен фонд – гр. София, представляван от изпълнителните директори М.К. и С.С., в която се твърди, че, на основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ, ГФ заплатил по щета № 210421/28.12.2017 г. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 32 000 лева на Р. И.а Б., пострадала като пътник в л.а. „ Фолксваген Бора „, рег. № 59ZU605 / турска регистрация /, при ПТП настъпило на 05.10.2016 г.. Виновен за катастрофата, съгласно НП № 17-1099-000224 е И.Н.

Х., който в нарушение на чл.461, вр. чл.483 от КЗ е управлявал увреждащия автомобил „ Фолксваген Бора „, рег. № 59ZU605 без сключена застраховка „ Гражданска отговорност „.

ПТП е настъпило на 05.10.2016 г., около 15.30 часа, на кръстовището на път ІІІ-218 с път ІІ21, когато при управление на л.а. „ Фолксваген Бора „, рег. № 59ZU605 / турска регистрация /, при извършване на маневра десен завой при наличие на знак Б2, ИЛ. Н. ХЮС. навлиза в кръстовището без да пропусне правомерно преминаващата от ляво по път с предимство тежкотоварна композиция със седлови влекач „ МАН „ и полуремарке „ Пейшл 3 Еспос „ и я удря с предната лява част, а под въздействието на ротационните сили я удря и със задната лява част на автомобила. Вследствие на ПТП травматични увреждания получили седящата на задната седалка Р. И.а Б. и пътничката на предната дясна седалка Т. Х.. Р. И.а Б. се обърнала към ГФ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.557 от КЗ – без сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ за л.а. „ Фолксваген Бора „, рег. № 59ZU605 като, по образувана щета № 210421/28.12.2017 г., УС на ГФ й определил обезщетение в размер на 40 000 лева за нанесените й травматични увреждания. При отчитане 20% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, определеното обезщетение е редуцирано в размер на 32 000 лева и изплатено на молителя на 18.01.2018 г.. Поканили ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но 1 лицето не е погасило задължението си. Позовавайки се на изложеното, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ИЛ. Н. ХЮС. да заплати на ГФ исковата сдума от 32 000 лева, представляваща изплатено от ГФ обезщетение за неимуществени вреди по щета № 210421/28.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от назначения на И.Н. Х., на основание чл.47, ал.6 от ГПК, особен представител – адв. С. М. от ШАК, в който изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен, по съображения, че ответникът е страна по договор за застраховка „ Гражданска отговорност „, сключена между него и застрахователна компания в РТ. Възникналото ПТП е станало на територията на РБ, когато ответникът е управлявал собствения си лек автомобил. От доказателствата по делото не се установява ищецът да е предявил извънсъдебно регресното си притезание срещу ответника, с надлежно отправена му покана за плащане и такава да е получавана от адресата. На следващо място, категорично не е налице хипотезата на чл.557, ал.1, т.1, б.“а“ от КЗ, тъй като МПС, с което са причинени вредите се намира обичайно на територията на РТ, същото е с турски регистрационен номер и има застраховка „ Гражданска отговорност „, сключена с турска застрахователна компания. Ето защо, не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по смисъла на чл.45 от ЗЗД, вр. чл.558, ал.7 от КЗ, за ангажиране отговорността на ответника спрямо ищеца на посоченото деликтно основание. Извън горното, по случая е било образувано ДП, прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор, макар да е прието, че е осъществено деяние, тъй като пострадалите са направили искане за прекратяване на наказателното производство. Наблюдаващият прокурор е разпоредил, след преценка на компетентния орган, ответникът да се привлече към административно наказателна отговорност, в изпълнение на което е издадено НП № 171099-000224 от 27.04.2017 г. на началника на ОД на МВР – С., Сектор ПП. По делото обаче няма данни това НП да е било връчено на ответника и по какъв начин е влязло в сила. В случая не може да намери приложение и чл.300 от ГПК. По делото няма представени съдебно-медицински и автотехническа експертиза, както и доказателства, на които се е позовал ищецът при определяне размера на обезщетението и процента на съпричиняване от пострадалото лице, каквото безспорно е налице. Няма данни и за настъпили при пострадалото лице усложнения, нито за допълнително развили се състояния, които да оставят траен здравословен белег. Реално ищецът не установява фактите, от които черпи своята претенция, поради което искът е недоказан и подлежи на отхвърляне като неоснователен.

В открито съдебно заседание страните поддържат предявените искания и възражения.

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ, за сумата от 32 000 лева, който е предявен с редовна искова молба, от и срещу надлежно легитимирани лица и подсъден като първа инстанция на ШОС.

2

По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 05.10.2016 г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР – С., Постановление за прекратяване на наказателното производство по

ДП № 1886ЗМ-623/2016 г. по описа на РУ – С., ПП № 1426/2016 г. по описа на РП – С. на районен прокурор при РП – С., Наказателно постановление № 17-1099-000224/27.04.2017 г. на началника на Сектор ПП при ОД на МВР- С., връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН на 15.08.2017 г. и влязло в сила на 23.08.2017 г., както и от приложените по ДП № 1886ЗМ623/2016 г. по описа на РУ – С., ПП № 1426/2016 г. по описа на РП – С. протоколи за оглед, постановление за привличане на обвиняем и заключително постановление с мнение за прекратяване на наказателното производство се установява, че на 05.10.2016 г., около 15.30 часа, на кръстовището на главен път ІІ-21 и път ІІІ-218, на територията на общ. С., при управление на л.а. „ Фолксваген Бора „, с турски рег. № 59ZU605, с посока на движение от гр. С. за с. П...., ответникът е нарушил правилата за движение, като не е спрял и не е пропуснал движещ се по път с предимство седлови влекач „ MAN 18.460-FLT „, рег. № 8237АР, с прикачено към него ремарке „ PEISCHL 3 ESPOS „, рег. № 7645 ЕХ и е предизвикал ПТП, вследствие на което е причинил средна телесна повреда на пътуващите в лекия автомобил лица Т. И. Х. / негова съпруга / и Р. И.а Б. / негова братовчедка /, за което, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 от ЗДвП му е било наложено административно наказание „ глоба „, като НП е издадено въз основа на постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1886ЗМ-623/2016 г. по описа на РУ – С., ПП № 1426/2016 г. по описа на РП – С., прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.9, чл.199 от НПК и чл.348б от НК.

От молба вх. № 24-01-494/21.07.2017 г., протокол № 1/08.01.2018 г. от заседание на ЗМК при ГФ, протокол № 01/12.01.2018 г. от заседание на УС на ГФ, писмо изх. № 24-01494/12.01.2018 г., преводно нареждане от 18.01.2018 г., регресна покана от 16.08.2021 г. и известие за доставяне се установява, че пострадалата при описаното ПТП Р. И.а Б. е поискала от ищеца да й заплати, на основание чл.557 от КЗ, обезщетение за причинените й вследствие на същото неимуществени вреди. От страна на ищеца й е било определено обезщетение в размер на 40 000 лева, при отчитане 20% съпричиняване от страна на увредената, в резултат на което обезщетението е било редуцирано в размер на 32 000 лева, която сума е била изплатена изцяло на молителката на 18.01.2018 г.. С покана от 16.08.2021 г., изпратена на постоянния адрес на лицето и върната като неполучена от същото, ищецът е поканил ответника, на основание чл.558, ал.7 от КЗ, в едномесечен срок от уведомяването, да му възстанови изплатеното на Р. И.а Б. застрахователно обезщетение, в размер на 32 042.20 лева.

От заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че при процесното ПТП на Р.

И.а Б. са били причинени следните травматични увреждания: клинично изявен травматичен 3 шок, контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата с хематом орбитално, теменно и слепоочно, разксъно-контузна рана на горен ляв клепач и на лява лицева половина, субтотален пневмоторакс в дясно с остра дихателна недостатъчност, дясностранна торакотомия, многофрагментарно счупване на десния хумерус над лакътната става.

Травмите са причинени едновременно и са в резултат от силен удар на съответните анатомични части от тялото в твърдите части на купето на автомобила, с които е влязло в съприкосновение. Причиненият на пострадалата травматичен шок следствие тъпа гръдна травма с развитие на субтотален пневмоторакс, наложил извършване на тракотомия, обуславят заедно и поотделно наличието на разстройство на здравето временно опасно за живота. Счупването на дясната мишнична кост обуславя наличието на трйно затруднение на движенията на десен горен крайник, а мекотъканните наранявания в областта на главата и лявата очница – наличието на временно разстройство на здравето неопасно за живота. От представените по делото медицински документи не се установяват данни за протичане оздравителния процес на ищцата след изписването й от болница.

От приложените по делото епикризи, се установява, че непосредствено след инцидента пострадалата Р. Б. е била приета в ОАИЛ при МБАЛ – С., където й са й били направени обработка на откритите наранявания, гипсова имобилизация на горен десен крайник и торакостомия и пороведено лечение с медикаменти, след което е била изписана на 11.10.2016 г. и насочена за хоспитализация в Ортопедично отделение. През периода 11.10.2016 г. – 19.10.2016 г. пострадалата е била лекувана в ОТО при МБАЛ – С., където е била подложена на оперативно и медикаментозно лечение по повод многофрагментарното счупване на десния хумерус над лакътната става. През периода 17.11.2016 г. – 22.11.2016 г. отново е била приета в ОТО при МБАЛ – С. за отстраняване на имплантирания в костта уред – хумерус и провеждане на обезболяваща терапия с лекарства.

От заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесното ПТП е било осъществено при добра метеорологична видимост, на суха настилка от асфалтобетон в добро състояние, на прав участък от пътя, оборудван със съответната вертикална пътна сигнализация и хоризонтална пътна маркировка. Причината за възникването на ПТП е навлизането на л.а. „ Фолксваген Бора „ в коридора за движение на товарния автомобил, поради несъобразяване с пътната сигнализация от страна на водача на лекия автомобил и отнемане предимството на влекача. При настъпване на инцидента на пътя не е имало растителност или други обекти, които да са ограничавали или възпрепятствали видимостта на водача на лекия автомобил, или да са му попречили да възприеме пътната маркировка и сигнализация и наличието на друго превозно средство, движещо се по път с предимство.

Пострадалата Р. Б. е пътувала на задната седалка на лекия автомобил, който е фабрично оборудван с обезопасителни колани за пътниците на задната седалка. При конкретния мехавизъм на възникване на произшествието, при което има страничен нецентрален удар между предна дясна част на седловия влекач и предна лява част на купето на лекия автомобил, при което е настъпила деформация на купето и завъртане на автомобила около 4 масовия му център с последвало движение в посоката, която е имал преди удара с влекача, не може с категорична точност да се посочи вида и размера на телесните увреждания, които биха били причинени на пострадалата и би ли съществувала разлика от това дали е била с или без обезопасителен колан по време на сблъсъка.