Решение № 100 от 04.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Варна, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. К. при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Мила Й. К. Търговско дело № 20253100900182 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от Р. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *******, срещу „ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.

Д.“ № 1, с която са предявени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 102 258,38 евро /с левова равностойност 200000,00 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, причинени на ищцата вследствие настъпило на 10.02.2025 г. в гр. Варна ПТП, както и сумата от 6042,31 евро /с левова равностойност 11817,74 лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.03.2025 г. /датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция/ до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 10.02.2025 г., около 09:30 часа в гр.

Варна, на бул. „Република“ № 62, настъпило ПТП, при което управляваният от И. Д. И. лек автомобил „Хонда Сивик“ рег. № ****** ударил пресичащата отдясно наляво на пешеходна пътека Р. М.. В резултат на сблъсъка на ищцата били причинени травматични увреждания, изразяващи се в фрактура на ляво крило на сакралната кост и ляв трансверзален израстък, фактура на горен и долен клон на лява лонна кост с дислокация, фрактура на фибулата, фрактура на латерално тибиално плато с дислокация и проминиране към метафизата, фрактура на трансверзи на Л4 и Л5, фрактура на С2, фрактура на крилото на 1 сакралната кост вляво, фрактура на горно и долно рамо на пубисна кост и сакрума вляво и фрактура на 1-2 десни ребрени дъги аксиларно. След ПТП ищцата била откарана в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, в Клиника по неврохирургия, където на 13.02.2025 г. била подложена на оперативна интервенция под обща анестезия за фиксация на С1-С3-С4, заднолатерално спинално слИ.е. На 19.02.2025 г. ищцата била приета в Клиника по ортопедия и травматология към МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, като отново била подложена на операция на 21.02.2025 г., изразяваща се в отворено наместване на фрактура на шафта на тибия с вътрешна фиксация, под обща анестезия.

Фиксацията била извършена посредством плака за проксимална тибия.

Изготвен бил послоен шев и била поставена стерилна превръзка. Назначено било носенето на шина за 30 дни и прием на фраксипарин 0.4 мг за 30 дни, както и контролни прегледи.

Ищцата твърди, че уврежданията и извършените оперативни намеси повлияли негативно на живота й, поради което на 04.03.2025 г. депозирала извънсъдебна претенция към застрахователя на виновния водач, по която била образувана щета № 0801-001810/2025 – 01.02, с изх. № 1301/07.03.2025 г.

Счита, че констативният протокол за ПТП с пострадали лица бил надлежно съставен от длъжностното лице и обвързвал съда за изложените в него обстоятелства. На 07.03.2025 г. ищцата получила писмо от застрахователя, с което били изискани допълнителни документи, като същото било възприето от нея като отказ да бъдат изплатени претендираните суми. Влошеното здравословно състояние на ищцата се отразило негативно върху битието й и способността й да задоволява ежедневните си нужди. Същото предизвикало състояние на безпокойство и тревожност у ищцата, повлияло на съня и апетита й. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е подал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. В евентуалност, намира размерите на претенциите за прекомерно завишени. Оспорват се всички наведени в исковата молба доводи и твърдения. Оспорва наличието на вина на водача И. Д. И.. Излага позиция, че ищцата не претърпяла описаните в исковата молба травматични увреждания. Счита, че понастоящем същата не изпитвала затруднения за водене на нормален живот. Сочи, че възстановителният период от травмите бил приключил. Релевира възражение за съпричиняване от ищцата на вредоносните последици, изразяващо се в противоправно поведение на ищцата, като последната пресякла внезапно пътното платно в участък, необозначен за пресичане на пешеходци, с което нарушила чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Счита претенциите за завишени. Искането е за отхвърляне на предявените искове, а при евентуалност – да бъде присъден по-нисък размер от претендирания. Претендира разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която се поддържа изложеното в първоначалната такава.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, в който доразвива твърденията си в първоначалния отговор.

2

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В проведено открито съдебно заседание ответникът ЗАД „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД не изпраща представител.

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.

Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, което е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото лице по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, в резултат на която са настъпили вредоносните последици.

Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД въвежда презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинноследствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.

Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

С Определение, обективирано в протокол № 893/06.11.2025 г. по НОХД № 4437/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, е било одобрено споразумение, с което водачът на застрахованото МПС лек автомобил „Хонда Сивик“, рег. № ****** - И. Д. И. е признат за виновен в това, че на 10.02.2025 г. гр. Варна, при управление на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 116 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Р. Г. М., изразяваща се в счупване на лява подбедрица в горна трета и счупване на горно и долно рамо на лява срамна кост с разместване на фрагментите, обусловили трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период, не по-малко от 4 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека, което представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години.

По силата на чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Затова и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК със задължителна сила за гражданския съд е установено обстоятелството, че И. Д. И. е извършил посоченото в споразумението действие, като поведението му е 3 противоправно, тъй като е извършено в нарушение на изрично установени в закона – чл. 116 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП задължения, нарушението на които е скрепено с наказателна санкция. Тези нарушения са признати от закона за престъпления, което също сочи на противоправност на поведението, тъй като и в наказателноправната разпоредба се съдържа законова забрана за извършването на такива действия под страх от наказателна отговорност.

Освен това, със задължителна сила е установено и обстоятелството, че в резултат на това свое поведение И. Д. И. е причинил средна телесна повреда на Р. Г. М.. Това е така, тъй като както чл. 300 от ГПК, така и чл. 413 от НПК под извършване на деянието разбират осъществяване на фактическия състав на престъплението, за което се налага наказанието. Поради това, в случаите, когато в този състав като квалифициращ признак се включва причиняването на вреди, констатациите на наказателния съд за реализирането на такива вреди са задължителни за гражданския съд като тази обвързаност се разпростира и по отношение на причинната връзка между действието и настъпилите вреди.

Налице е установено противоправно поведение от страна на И. Д. И. и причинени на трето лице вреди, както и причинната връзка между тях. Това са три от елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Четвъртият елемент, а именно - вината се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, но в случая и той е установен със задължителна сила.

По делото е прието за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че е налице е валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество за лек автомобил „Хонда Сивик“ рег. № ******. Съществуването на застрахователното правоотношение се установява и от обстоятелството, че ответното дружество е образувало щета № 0801-001810/2025 – 01,02, които факти също са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото. С оглед на изложеното, съдът намира, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие застрахователната полица е била валидна и е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя – ответник в настоящото производство за настъпилите при това ПТП вреди.

Доколкото застраховката

„Гражданска отговорност” на автомобилистите съгласно чл. 477, във връзка с чл. 468 от КЗ покрива отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, то увреденото лице може да ангажира отговорността на ответника „ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за причинените му от И. Д. И. вреди на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

За установяване на претендираните от ищцата неимуществени вреди е изслушана комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, както и са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите М. Г.

Р. и В.А.М.. От заключението на изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза с вещи лица д-р В. В. Д. и инж. Й. Л.

М., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, 4 че в следствие на произшествието на 10.02.2025 г. ищцата Р. Г. М. е получила съчетана травма, изразяваща се в: 1. Шийна травма - счупване на втори шиен прешлен в областта на „зъба" /Dens axsis/ с разместване; 2. Счупване на напречните израстъци на пети и шести поясен прешлен; 3. Счупване на таза счупване на горно и долно рамо на срамната кост в ляво, пуквания по илиячната кост в ляво и дясна срамна кост; 4. Счупване на костите на подбедрицата на ляв крак: счупване на малкопищялна кост и голямопищялна кост в близост до коляното. Тези счупвания са довели до трайно затруднение на движението на врата, снагата и долните крайници на М., като най-дълго е било това от счупването на крака, което е продължило около 4-6 месеца.