Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 89 от 14.01.2020, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Частно административно дело 102/2020
Вид
Определение № 89
Подписан
14.01.2020
В сила
14.01.2020
Състав
ЯНКА ЖЕЛЕВА ГАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.121а · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.121а, ал.1 или ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.121а, ал.1, т.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.121а, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.121а, ал.3, изр.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.121а, ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.127а, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.127а, ал.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.127а, ал.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.127б, ал.1 - ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.127б, ал.1 - ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.127б, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.127ж · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.127ж, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.12, ал.2, т.9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 144, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 1, изр. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.195 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.196 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.197 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.198 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.201, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.201, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.40 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 3, предложение последно · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.50 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 176 · Закон за данък върху добавената стойност

О П Р Е Д Е Л

Е Н И Е

№____________ гр. Варна, 14 януари 2020г.

Варненският административен съд

– двадесет и втори състав, в закрито заседание на 14 януари две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА като разгледа докладваното частно адм.д. № 102 по описа за 2020 год. за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.41, ал.3, вр.чл.127ж, ал.1 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Стококс“

ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. ***, представлявано от управителя М. Д., чрез адв. Ж., против Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180601443681_3/2.01.2020г., потвърден с Решение № ФК-1/3.01.2020г. на директора на ТД на НАП – Варна, в който са обективирани действия на органи по приходите при дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по предварително обезпечаване при фискален контрол на вземания за данъци по чл.121а, ал.2 ДОПК и предварително обезпечаване на доказателства по чл.40 ДОПК – изземване на стока с висок фискален риск.

Жалбоподателят твърди, че действията на органите по приходите обективирани в обжалвания протокол са незаконосъобразни. Сочи, че анализът на разпоредбите на чл.121а, ал.2, вр.ал.1 ДОПК и препращането на чл.121а, ал.3, изр.1 към чл.121а, ал.1 или ал.2 ДОПК сочи, че действия по чл.40 ДОПК могат да се предприемат само ако органите по приходите са предложили предварителни обезпечителни мерки на основанията, предвидени в чл.121а, ал.1 или ал.2 ДОПК и такива съгласно чл.121а, ал.5 са наложени по реда на чл.195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител. Поддържа, че изземването на стоки с висок фискален риск като веществени доказателства по реда на чл.121а, ал.3, вр.чл.40 ДОПК е допустимо само след като върху тях, като движими вещи, е наложен запор по чл.198, ал.1, т.2, пр.1, вр.чл.201, ал.1-2 по общия ред на чл.195 ДОПК – с постановление на публичния изпълнител, подлежащо на обжалване по реда на чл.197 от ДОПК. Всяко друго тълкуване освен че противоречи на закона би довело до неприемлив резултат под формата на изземване на стоката като веществено доказателство, да се извършват действия по налагане на запор на движими вещи по чл.201, ал.1 от ДОПК - опис, оценка и предаване за пазене, компетентност за което има само публичния изпълнител. Спорните действия изцяло се припокриват от външна страна с тези по чл.201, ал.3 ДОПК, де факто органите по приходите са наложили запор на стоката със забрана за разпореждането ѝ, без публичен изпълнител да е наложил такава предварителна мярка с постановление по чл.121а, ал.5, вр.чл.196 ДОПК. Твърди, че подобни действия заобикалят законовите изисквания и са неправомерни. Поддържа, че в обжалвания протокол липсва изявление за определена обезпечителна мярка по чл.198 ДОПК, както и че същият не съдържа задължителните реквизити по чл.196 за подобно произнасяне. Обжалваните действия, които по същество са обезпечителни мерки, са наложени и в противоречие с целта на закона, защото налагането на обезпечителни мерки при фискален контрол е предвидено с цел предотвратяване на изчезването на стока, вещи, документи, книжа и други носители на информация, които са необходими за установяване на факти и обстоятелства от значение за размера на данъчните задължения във връзка с доставката. В случая е установено безспорно съответствието между стоката по документи и получената стока, известни са изпращачът и крайният получател, като не е установена нито една от хипотезите по чл.121а, ал.1 от ДОПК. Твърди и че не е обоснована обезпечителна нужда, не е установена изискваната от закона причинно-следствена връзка между установените факти и обстоятелства, и невъзможността или значителното затрудняване на събирането на дължимите данъци. В протоколите не са посочени факти и обстоятелства, които да обосноват предположението, че дружеството няма да погаси данъчните си задължения, кои конкретно задължения и какво е тяхното съотношения с пазарната цена на иззетата стока. Не са изложени съображения относно конкретната доставка и евентуално последващи такива и защо се приема, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци значително ще се затрудни. Излага подробни съображения и за това, че обстоятелствата, че дружеството няма регистрирани ФУ с дистанционна връзка с НАП, няма кадрова обезпеченост, че не е ясен източника на финансиране на дружеството, както и че управителя на дружеството е собственик на дружество, което е дерегистрирано по ЗДДС, при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС със задължения в особено големи размери не обосновават обезпечителна нужда по чл.121а ДОПК. С оглед изложеното моли съдът да приеме, че не е доказана по несъмнен начин обезпечителна нужда по смисъла на чл.121а, ал.1, т.3 ДОПК, която да е предпоставка за предприемане на действия по чл.40 ДОПК. Оспорва и определената пазарна цена на стоката, т.к. в протокола не се съдържа обосновка на възприетата пазарна цена и на това основание размерът на обезпечението е определен в нарушение на чл.121а, ал.3, изр.2 ДОПК. Иска се отмяна на оспорените действия и присъждане на разноски за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

След преценка на представените с жалбата и по преписката доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 1.01.2020г. в 23.58 часа на фискален пункт при ГКПП „Русе – Дунав мост“ е извършена проверка на стоки, включени в Приложение № 1 към Заповед № ЗМФ-599/13.06.2014г. на министъра на финансите. За проверката е съставен Протокол № 180601443681-1/2.01.2020г. В същия е констатирано, че с МПС марка *** и ремарке рег.№ *** се превозва стока, с получател „Стококс“. Установено е, че изпращач на стоката е UPRAWA PIECZAREK SKOLIM, а обект на ВОП са гъби от рода Agaricus, 12630 кг. На основание чл.127б, ал.3 ДОПК, на 1.01.2020г. в 23.58 часа на МПС е поставено ТСК № ***. Съгласно Протокол № 180601443681_2/2.01.2020г. ТСК № *** е премахнато на 2.01.2020 г. в 15.30 часа.

На

2.01.2020 г. в 16.03 часа в присъствието на М. Д., в качеството му на управител на дружеството е съставен Протокол № 1806013443681_3/2.01.20120. за извършена проверка на стоки с висок фискален риск. При проверката е установено съответствие между стоката по документите и проверяваната стока. След справка в ИМ на НАП е прието, че по отношение на дружеството са налице факти и обстоятелства, даващи основание за предприемане на действия за обезпечаване на доказателства на основание чл.121а, ал.3, вр.чл.121а, ал.2 ДОПК, а именно: липса на кадрова обезпеченост за извършване на дейността, дружеството няма регистрирано фискално устройство за разплащане в брой. Не е ясен източника на финансиране на дейността, управителя на дружеството е собственик на дружество, което е дерегистрирано по ЗДДС, при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС със задължения в големи размери. С оглед така констатираните обстоятелства е прието, че събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на стоката, ще бъде невъзможно или значително затруднено, поради което е налице необходимост от представяне на обезпечение, с което ще се гарантира събираемостта на дължимите данъци, които ще възникнат след последващо разпореждане със стоката. С оглед изложеното на основание чл.121а, ал.3, вр. ал.2 ДОПК е предприето предварително обезпечение при фискален контрол: определено е обезпечение в размер на 13072.05 лв. при установена пазарна цена за 1кг. - 3,45лв. и обща стойност по пазарна цена 43573.50 лв. Посочено е, че пазарната цена е установена на база протоколи, изготвени от органи по приходите от отдел „Анализ и последващ контрол“ в дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП при прилагане на методите за определяне на пазарни цени по Наредба № Н-9/14.08.2006г. – конкретно методът на сравнимите неконтролирани цени. Експертният резултат е получен след съпоставяне на цената за стоките по контролираната сделка с цената за стоки по съпоставими неконтролирани сделки, осъществени при съпоставими условия. Използваната информация за цената на стоките от съпоставимите сделки е публична, предоставена от стокови борси и тържища, в лева, калкулирана без в стойността й да е включен ДДС, и е за кг. на едро без ДДС. Предприети са действия за обезпечаване на доказателства по чл.40 ДОПК със срок на действие 24 часа – изземване на стока с висок фискален риск: гъби от рода Agaricus, 12630 кг. На основание чл.121а, ал.3 ДОПК е указано, че забраната за разпореждане със стоката продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяваема гаранция със срок на действие не по-малък от 6 м. и в размер 30 % от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението ѝ.

Горепосочените действия са обжалвани пред директора на ТД на НАП – Варна, който с Решение № ФК-1/3.01.2020г. ги е потвърдил. В решението са изложени мотиви, че протоколът е издаден от органи по приходите, в кръга на техните правомощия и съдържа реквизитите по чл.50 ДОПК. Извършено е позоваване на чл.12, ал.2, т.9 ДОПК, според която органът по приходите, оправомощен да извършва фискален контрол има правомощие да изисква обезпечение при условията на ДОПК, т.е. органите по приходите имат материална компетентност за извършване на оспорените действия.

Посочено е и че съгласно чл.121а, ал.1 ДОПК органът по приходите има оперативна самостоятелност при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в изброените в ал.1 и ал.2 хипотези, като наред с това предприема и действия по чл.40 ДОПК по обезпечаване на доказателства. По изложените съображения решаващият орган е приел, че органът по приходите действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което отправянето на предложение за налагане на предварителни обезпечителни мерки зависи от неговата преценка. При обезпечаване на доказателства, органът по приходите действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да обезпечи съответните доказателства, при наличието на предпоставките по чл.121а, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Относно пазарната цена е посочено, че същата е определена от експерти в кръга на тяхната компетентност, при прилагане на Наредба № Н-9/2006г.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата срещу решението е подадена от надлежна страна, в срока по чл.41, ал.3, вр.чл.127ж от ДОПК и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори, че процесните стоки попадат в обхвата на т.16 от Приложение 1 към Заповед № ЗМФ – 599/13.06.2014г. на министъра на финансите, с която на основание чл.127а, ал.7 от ДОПК е утвърден списъкът на стоките с висок фискален риск. Ето защо движението ѝ на територията на Република България, независимо от мястото на получаване/разтоварване, след като не е под митнически режим, подлежи на фискален контрол по реда на глава петнадесета „а“ от ДОПК.

В случая осъщественият контрол на 1.01.2020г. е в предметните граници на чл.127а, ал.2 от ДОПК, вр.чл.5 от Наредба № Н-2 от 30 януари 2014г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове.

Фискалният контрол е осъществен чрез действия по чл.127б, ал.1 – ал.3 от ДОПК, вр.чл.11, т.7 от Наредба № Н-2/2014г. – спиране на транспортното средство, превозващо стоката на 03.12.2018г. при влизането ѝ на територията на Република България на пункт за фискален контрол ГКПП Русе – Дунав мост, установяване самоличността на водача, преценка дали стоката е с висок фискален риск, поставяне на обикновено ТСК № *** на транспортното средство. Всички извършени от органите по приходите действия са удостоверени с протоколи по чл.127а, ал.6 от ДОПК, вр.чл.2, ал.6 от Наредба № Н-2/2014г.