Решение № 608 от 16.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. София, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Н.

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора Е. Юр. В. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100603343 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 5270 от 04.12.2024г., постановено по НОХД № 12120/2024г., по описа на Софийски районен съд, СРС, НО, 12-ти състав е признал Т. Д. И. с ЕГН **********, роден на ********г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, за виновен в това, че: на 15.12.2023г., в гр. София, кв. „Филиповци“, по ул.

„Люлин“, с посока на движение от ул. „Суходолски път“ към ул. „Витоша“, управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „740“ с peг. № ******** и при извършена, в 17:09 часа, проверка от органите на МВР, в близост до номер 41, отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози по надлежния ред с техническо средство „Дръг Тест 5000“ („Drug Test 5000“) с номер 0021, след като бил наказан за такова деяние по административен ред с Наказателно постановление № 23- 4332001591/09.02.2023г., връчено му лично на 01.08.2023г. и влязло в законна сила на 16.08.2023г. и Наказателно постановление № 23-4332- 013029/03.07.2023г., връчено му лично на 01.08.2023г. и влязло в законна сила на 16.08.2023г. престъпление по чл. 343б, ал. 6 от НК , поради което и на осн. чл. 378, ал. 4, т.

1 от НПК , вр. чл. 78а, ал. 1 от НК, го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2000 лева.

Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от адв. П. М. Б. в 1 качеството му на защитник на обв. Т. И.. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на закона, както и, че са допуснати множество съществени процесуални нарушения, а определеното административно наказание

„Глоба“, считат за крайно несправедливо. Излагат се съображения, че престъплението по чл. 343б, ал.6 от НК е закрепено като такова със Закон за изменение и допълнение на наказателния кодекс, обнародван в Държавен вестник бр. 67 от 4-ти август 2023г., като същите са влезли в сила на 7-ми август 2023г. Цитира се чл. 2 от НК и, съобразявайки изложеното, достигат до извода, че двуактното престъпление по чл. 343б, ал.6 от НК е относимо за всички деяния, извършени след 07.08.2023г. Посочват, че първият по време акт на И. е извършен преди въпросните промени. Акцентира се, че към датата на декларираното на първия отказ, Т. И. не е формирал умисъл за извършването на престъпен акт, доколкото двукратния отказ тогава не е бил обявен от законодателя за престъпление. Изтъква се, че след влизането в сила на тези промени, И. отново не е формирал умисъл за извършване на престъпление, тъй като е бил наясно, че промените са влезли в сила на 07.08.2023г. и е считал, че декларирания от него, през м. декември 2023г., отказ се явява първият, съгласно законодателната уредба на престъпния състав. Допълва се, че Т. И. не е съзнавал, че върши престъпление и затова не следва да понася наказателна отговорност или да бъде освобождаван от такава. На базата на гореизложеното, молят да се приеме, че в конкретния случай, деянието е несъставомерно, както от обективна, така и от субективна страна и атакуваното решение следва да бъде отменено или при условията на евентуалност - да бъде изменено, като драстично бъде намален размерът на определеното административно наказание „Глоба“.

С допълнението към въззивната жалба, отново се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона и при допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила, а определеното административно наказание е явно несправедливо.

Моли се за отмяна на атакувания първоинстанционен акт и постановяването на нов, с оправдателен диспозитив или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. Излагат се подробни съображения, свързани с неправилно разбиране, според защитата, от страна на съда, на института на административното наказание и заблуждението му относно характера на престъплението по чл. 343б, ал.6 от НК. На следващо място, релевира се искане за сезиране на Конституционния съд или СЕС, във връзка с разпоредбата на чл. 343б, ал.6 от НК. Защитата счита, че въззивният съд дължи анализ и тълкуване на горе цитираната норма. Според нея липсва отговор на аргументите им по отношение на вида престъпление и евентуалното ретроактивно действие на

НК.

Счита се, че първоинстанционният съд не е вникнал във възраженията им и не е отговорил на тях. В конкретния случай, защитата счита, че се касае за двуактно престъпление. Посочват, че глагола „откаже“ води до извод, че се касае именно за втори „акт“, извършен след първи такъв, превръщащ деянието в престъпно. Анализира се, че по отношение на първия, законодателят е 2 използвал израза „като е бил наказан за някое от тези деяния“ и, именно тази законодателна техника, препраща към извършване на първо деяние, което не представлява престъпление, а административно нарушение. Затова считат, че се касае за типично двуактно престъпление, при което всеки от двата акта, взет сам за себе си, не е престъпен. Намират, че между тях е налице и функционална свързаност, за която е намекнато от първоинстанционния състав – с всеки един от актовете, деецът цели да избегне наказателна отговорност за значително по-тежкото престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Посочват, че с всеки един от двата акта, деецът цели да не се самоинкриминира за употребата на наркотици, непосредствено /или в близкото минало/ преди шофиране на МПС. Изтъкват, че, доколкото към момента на извършване на един от двата акта, деянието не е обявено за наказуемо, то според защитата липсва един от съставните елементи на престъпното деяние – неговата наказуемост към момента на извършването. На следващо място, се посочва, че към момента на извършване на деянието е било невъзможно формирането на умисъл за него у Т. И., доколкото към онзи момент не е бил въведено като обективен елемент от състава на престъплението първоначалното наказване на дееца по административен ред.

Намират, че към момента на извършване на първия отказ, Т. И. няма как да е съзнавал, че повторния такъв ще доведе до ангажирането на наказателната му отговорност. Изразено е и несъгласието с извода на първоинстанционния съд за липса на смекчаващи вината обстоятелства. Като такива сочат съдействието от страна на Т. И. на органите при извършването на двете проверки, безукорното му процесуално поведение, обстоятелството, че работи и издържа семейството си. Изтъква се, че, ако съдът прилага института за административно-наказателна реабилитация, следва да приеме за допълнително смекчаващо вината обстоятелство липсата на множество административни нарушения на ЗДвП, влезли в сила към момента на деянието. Също така, според защитата, липсват посочените от съда отегчаващи вината обстоятелства, защото Т. И. е наказан по административен ред за това, че е шофирал без свидетелство за управление на МПС, а приемайки това обстоятелство за отегчаващо, съдът е нарушил принципа „non bis in iudem“. На последно място, се твърди и за друго процесуално нарушение – изготвяне на мотивите по настоящото производство, преди да е налице произнасяне от въззивния съд по частна жалба срещу въпросите на разпоредителното заседание. Изрично заявяват, че поддържат, както частната такава, така и въззивната жалби, към която е настоящото допълнение. С оглед изложеното, молят за отмяна на първоинстанционното решение и признаването на Т. И. за невинен или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или намаляване административното наказание.

Пред настоящата инстанция не е провеждано въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, прокурорът счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, а жалбата неоснователна. Пледира, че решението е било постановено въз 3 основа на събраните по делото категорични доказателства, които сочат на авторство на деянието и при правилна правна интерпретация на фактите.

Счита за безспорно, че И. е бил санкциониран по административен ред за това, че е отказал да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества и безспорно е знаел за това си наказание. На следващо място, счита, че незнанието на закона не извинява никого и няма как да се приема, че липсва субективна страна на извършеното престъпление, тъй като И. не знаел, че доколкото наказанието му по административен ред е било преди законовото изменение, то с втория си отказ извършва престъпление. Намира, че правилно е приложена възможността за разглеждане на делото по реда на глава 28 от НПК и, че наложеното наказание е справедливо. В този смисъл, моли да се потвърди първоинстанционното решение.

Адв. Р. /преупълномощен от адв. Б./ - защитник на подс. Т. И., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Изтъква, че първото наказание е преди влизане в сила на настоящата норма и няма как да се носи наказателна отговорност за двуактно престъпление при положение, че първият акт е преди да бъде инкриминиран. Посочва, че неговият подзащитен е направил единединствен отказ след влизане в сила на тази норма. Намира обстоятелството, че е наказан за нечестно, несправедливо и незаконно и сочи, че няма как да се носи наказателна отговорност за извършването само на единия акт от двуактното престъпление. В този смисъл, моли да се отмени решението и да бъде постановено ново, с което подзащитния му да бъде оправдан.

В правото си на лична защитата, подс. Т. И. поддържа казаното от защитника му.

В предоставената му последна дума, подс. Т. И. моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и, след като в съответствие с чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното решение, намира за установено следното:

Първоинстанционното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите на присъдата.

Подсъдимият Т. Д. И. е роден на ******** г. в гр. София, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

На 01.08.2023г., на обв.Т. И. били връчени Наказателно постановление № 23-4332-001591/09.02.2023г., издадено от Началник група към ОПП – СДВР, с което му били наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - “глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и Наказателно постановление № 23-4332-01329/03.07.2023г., издадено от Началник група към ОПП – СДВР, с което на обв. И. са наложени административни наказания, както следва: на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП 4

“глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Връчените наказателни постановления са влезли в законна сила на 16.08.2023г.

На 15.12.2023 г., в гр. София, кв. „Филиповци", по ул. „Люлин", с посока на движение от ул. „Суходолски път" към ул. „Витоша", обвиняемият управлявал лек автомобил марка „БМВ”, модел „740” с рег. № ******** и около 17:09 часа, в близост до номер 41, бил спрян за проверка от св. Г.А.С. и св. И.Б.Д. – служители на ОСПС СДВР. Последните установили самоличността на водача по представен от същия документ за самоличност, като Т. Д. И.. Последният заявил, че няма СУМПС.

След като св. С. и св. Д. оценили поведението на И. като не съвсем адекватно, потърсили съдействие чрез ОДЧ при 09 РУ - СДВР.

По подаденото искане за съдействие, на посоченото по-горе място, дошъл автопатрул с позивна АП900-2 на 09 РУ СДВР в състав св.О.Б. и св.Н.Н.. Последните тествали обвиняемия за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, което дало отрицателен резултат.