Решение № 138 от 15.06.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. ****, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря П.Х.Д. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20213130100826 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „Банка ДСК“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска” № 19 с ЕИК 121830616, срещу А.Д.А., ЕГН **********, с адрес: с.****, общ. ****, ул. ****.

Твърди се, че на 08.03.2011г. между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД ("Банката") и Кредитополучателя А.Д.А. е сключен Договор за кредит Експресо ("Договор за кредит"), по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 10 286 (десет хиляди двеста осемдесет и шест) лева, с краен срок за издължаване 08.03.2018г.

(84 месеца, считано от неговото усвояване, съгл. т.7,1 от Договора). Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 8-мо число на месеца. Твърди се, че Договорът за кредит - Част I и Част II /Общи условия/, са в съответствие с изискванията на ЗПК /чл.11/, подписани са от кредитополучателя, с което последния по собствена воля е обвързан от техните клаузи.

За предоставения кредит, кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на кредитора възнаградителна лихва с номинален лихвен процент в размер на 15,45 % годишно, формиран от БЛПSGEB за лева, увеличен с надбавка от 9,55 пункта на година.

Към датата на сключване на договора БЛПБСЕВ за лева е в размер на 5,90%.

Твърди се, че страните не са извършвали промени в лихвения процент, прилаган по договора за кредит. По силата на Част I чл. 9,1 от договора, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 6 процентни пункта. Съгласно Част II чл.10, при допусната 1 забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 6 процентни пункта.

Твърди се, че съгласно Част II чл.11 от договора, Кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения.

Началната дата на просрочието в случая била 08.05.2012г., кредиторът не се възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което задължението по процесния договор за кредит било изискуемо на краен падеж, настъпил на 08.03.2018г., за което кредиторът не дължал уведомяване на кредитополучателя.

Твърди се, че всички средства по отпуснатия кредит са усвоени от Кредитополучателя на 08.03.2011г. по посочената в Част I чл.6 от Договора за кредит негова разплащателна сметка при Банката. В Част I чл.7.1 от Договора за кредит страните са уговорили погасяване на кредита с месечни вноски в размер на 204.71 лева, съгласно погасителен план Приложение към договора за кредит.

Твърди се, че банката е изправна страна по договора и е превела на длъжника уговорената сума по кредита. А.Д.А. е допускала просрочия по погасяване на кредита, като е платила вноските по погасителен план с падеж единствено до 08/04/2012 г., като е останало неплатено задължение за вноската за месец май 2012г. и всички следващи, до крайния падеж на кредита 08.03.2018г..

Ответницата дължала следните суми по договора: - 9 241,96 лева, Неплатена договорна (възнаградителна лихва) - 10 100,54 лева за периода от 08/05/2012 г. до 08/03/2018 г., Обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава) в общ размер на 5 393,91 лева, от които: 2 616,19 лева за периода от 09/05/2012 г. до 08/03/2018 г.; 2 777,72 лева за периода от 09/03/2018 г. до 11/03/2021 г..

Твърди се, че претендираната договорна лихва е дължима на основание Част I чл.8 от договора от 08/05/2012г. - моментна от който, съгласно договора и погасителния план към него, е налице начисляване на възнаградителна лихва, която не е платена от ответника.

Посоченият краен момент - 08/03/2018. е датата, до която банката е начислявала възнаградителна лихва, т.е крайният падеж на кредита.

Претендиралата наказателна надбавка представлявала сбор от договореното между страните обезщетение за забава, дължимо на основание Част I чл.9,1 от договора за кредит в размер на 6 % върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочена главница, натрупана за периода от 09/05/2012 г. до 08/03/2018 г. и дължимото съгласно ТР №3/2017г. на ВКС обезщетение за забава след настъпване на изискуемост на задължението в размер на законната лихва за периода от 09/03/2018 г. до 11/03/2021г, като за периода 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. не били начислявани лихви за забава съгласно разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение и Закона за изменението и допълнението му.

Твърди се, че на 11/03/2021 г. ищецът подал Заявление за издаване на Заповед за 2 незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№ 298/2021г. по описа на Районен съд - гр.**** са издадени Заповед № 215/16.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист № 240 от 17.03.2021 г. срещу длъжника А.Д.А., по които са образували изпълнително дело № 202118830400407 по описа на ЧСИ Петя Иванова, peг. № 883 в КЧСИ.

Иска се да бъде прието за установено съществуването на вземанията на ищеца "Банка ДСК" АД, като правоприемник на "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, от ответника А.Д.А.

ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател по Договор за кредит Експресо от 08.03.2011г., съгласно издадената по ч.гр.д. № 298/2021 г. по описа на Районен съд - гр.**** Заповед за изпълнение, а именно: главница - 9 241,96 лева; договорна (възнаградителна лихва) - 10 100,54 лева за периода от 08/05/2012 г. до 08/03/2018 г.; Обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава) в общ размер на 5 393,91 лева, от които: 2 616,19 лева за периода от 09/05/2012 г. до 08/03/2018 г.; 2 777,72 лева за периода от 09/03/2018 г. до 11/03/2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника чрез процесуалния му представител.

В него се оспорват по основание и размер предявените искове.

Ответницата не оспорва, че е кредитополучател по процесния договор, че е получила заемната сума, и твърди че поради финансови затруднения преустановила нейното връщане.

Твърди, че съгласно чл. 10, ал. 2 от договора вземането на банката за целия кредит става предсрочно изискуемо при просрочие над 90 дни като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните и кредитополучателя дължи незабавно погасяване на всички свои задължения по договора за кредит. Твърди, че извън посочената хипотеза банката може да изиска предсрочно погасяване на кредита ведно с начислените лихви и при наличието па допълнителни предпоставки, подробно изброени в чл. 11. Твърди, че в първия случай предсрочната изискуемост настъпва без да се изисква обявяване на това обстоятелство, докато във втория случай на банката като кредитор е предоставена възможност да прецени дали да обяви кредита за предсрочно изискуем при настъпване на едно от посочените обстоятелства. Ищцовото дружество било посочило, че последното плащане, което е направила ответницата по договора за кредит е през месец април 2012г. както и че месечните вноски не са изплащани изцяло, считано от 08.05.2012г до края на договора. Изчислявайки 90 дневното просрочие считано от визираното изпълнение, предсрочната изискуемост на кредита била настъпила на 09.07.2012г..

Кредиторът е бездействала да предприеме действия по събиране на задълженията си по договора в срок от пет години и те са се погасили по давност на основание чл. 110 от ЗЗД на 09.07.2017г. Иска се отхвърляне претенциите на ищцовото дружество като неоснователни предвид погасяването на задълженията по давност.

3

В случай, че съдът счете, че предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит не може да настъпи автоматично, се иска съдът да приеме, че настоящата искова молба съдържа волеизявление на банката за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит от 08.03.2011г, доколкото съдържа недвусмислени и конкретни данни за вземането и задълженото лице. С връчването на препис от исковата молба следвало да се счита ответницата за уведомена за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предвид осъществяването на предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, към датата на обявяването й, задължението е било погасено по давност, считано от датата на изтичане на 90 дни от последното плащане 09.07.2012г. до датата, когато ответницата била уведомена като длъжник - подаването на исковата молба в съда.

В случай, че съдът не приеме горните съждения за погасяване на главното и акцесорните задължения изцяло поради изтекла давност към датата на предявяване на претенциите считано от датата на предсрочната изискуемост на кредита, се иска съдът счете, че към датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 11.03.2021г. са погасени по давност всички месечни вноски по договора за кредит, считано от месец май 2012г. до месец февруари 2016г. включително.

Твърди се, че месечната погасителна вноска по кредита в размер на 204.71 лева е формирана чрез включване на лихва, застраховка и главница, видно от приложения погасителен план. В посоченото извлечение от счетоводните книги на банката е изчислено задължението в размер на 14534.41 лева. представляващо непогасени 71 броя месечни вноски, считано от 08.05.2012г. до 08.03.2018г. Неясно било как е формирана главницата в размер на 9241.96 лева за същия този период, както и възнаградителната лихва в размер на 10100.54 лева.

Счита, че възнаградителната лихва е погасена по давност на изложените по-горе съображения, като твърди, че срокът следва да бъде изчисляван по кратката давност по смисъла на чл. 111 от ЗЗД предвид нейния периодичен и акцесорсн характер.

Твърди, че договорката за възнаградителната лихва в процесния договор за кредит е нищожна предвид прекомерния й размер, който е по-висок от размера на търсената главница, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост, създава условия за неоснователно обогатяване и излиза извън възнаградителната и обезщетителна функция на задължението за заплащане на лихва.

В чл. 8 част първа от договора било предвидено, че кредитополучателят дължи на банката номинален лихвен процент в размер на 15.45%, формиран oт БЛПSGEB за лева увеличен е надбавка от 9.55 пункта на година. При сключване на договора приложимият към него БЛПGEB за лева е в размер на 5.90%. В чл. 4 част втора от процесния договор за кредит е посочено, че БЛПSGEB се определя от банката в съответствие с нейните правила, като кредитополучателят дава съгласието си банката едностранно да променя годишния лихвен процент при промяна на пазарните условия и лихвената политика.

4

Твърди се, че посочените клаузи на договора за кредит не са индивидуално уговорени, тъй като са част от стандартни, изготвени предварително, типови условия на банката, а ответницата като кредитонолучател не е имала възможност да влияя върху съдържанието им. Същите не съдържат условията, при които банката ще извършва промяна на базовия лихвен процент; методологията, на която се е позовавала банката, не е част от договора и като кредитополучател не е запозната с нея; в договора не е предвидена възможност да прекратя договора при промяна без предизвестие от страна на банката на лихвения процент, поради което посочените клаузи следва да бъдат обявени за неравноправни на основание чл.