Определение № 189 от 28.03.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. Шумен, 28.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Г.а

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20233600500087 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпила частна жалба с вх. № 692/03.02.2023 г. /п. кл. 01.02.2023 г./ депозирана от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, действащо чрез адв. З. Й. Ц. от САК срещу разпореждане № 105 от 19.01.2023г. по ч.гр.д. № 20223620101208 на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. Т. Г. с ЕГН **********, за сумата в общ размер на 1768.48 лева от която: неустойки поради предсрочно прекратяване на договори в размер на 657.08 лева и 1111.40 лева – предсрочно изискуеми лизингови вноски.

Жалбоподателят счита разпореждането за необосновано, неоснователно и неправилно, постановено в противоречие с действителната фактическа обстановка и с нормите на материалния и процесуалния закон. Сочи, че настъпването на предсрочната изискуемост на начислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от ОУ на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Съгласно сочената разпоредба, месечните лизингови вноски стават 1 предсрочно изискуеми и в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, сключен от лизингополучателя и след като договорите за мобилни услуги били прекратени предсрочно и предвид обстоятелството, че длъжника не е върнал лизинговите вещи, след прекратяването на облигационните отношения, „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е реализирало правото си с фактура № 7318457568/05.04.2021г. и фактура № 7318952536/18.04.2021г. да обяви за предсрочно изискуеми оставащите лизингови вноски за предоставените с договорите за лизинг мобилно устройство NOKIA 4.2 Dual Black, мобилно устройство TABLET LENOVO tab 7 Essential 4G, мобилно устройство ALKATEL 3X 2019 BLACK + Thomson 43, мобилно устройство ALKATEL IS 2020 Grey + TCL 43, комплект от 2 бр. аксесоари, комплект от 4 бр. аксесоари, комплект от 4 бр. аксесоари, комплект от 4 броя аксесоари. Твърди, че настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ, не е обвързано с разваляне на договора за лизинг и не е довело до никакви допълнителни задължения за лизингополучателя по договора за лизинг, тъй като, в който и момент след възникването му да е било реализирано това право на лизингодателя, начислената сума е щяла да представлява механичен сбор от лизингови вноски, дължими до изтичането на договора. Доколкото устройството не е било върнато, цената му не е била напълно изплатена и не са предприемани действия по разваляне на договора за лизинг, вкл. и от лизингополучателя, следва да се отбележи, че договорът е запазил първоначално уговорения си срок на действие. Отделно от това излага, че заповедния съд е надхвърлил обхвата на проверка на факти и обстоятелства по делото, необходими за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, тъй като заявителя е изпълнил всички законноустановени задължения за прилагане на договорите сключени с потребител, но не е необходимо представяне на покана за доброволно изпълнение, с оглед издаването на заповед за изпълнение в заповедното производство по чл. 410 от ГПК. За момента на прекратяване на договорното правоотношение с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги, се считала датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора, т.нар. двустранно спиране на номера, която в случая е 25.02.2021г. и от тази дата спирало да се начислява месечна абонаментна такса и започвал да тече периодът до края на договора, за който се изчислява дължимата в резултат на прекратяването 2 неустойка, като при изчислението й, се взимал предвид месечната абонаментна такса без ДДС. По отношение на претендираните неустойки по договорите сочи, че същите представляват три месечни абонаментни такси и направената отстъпка от стандартната цена за предоставено за ползване устройство, за който размер претенциите са изцяло съобразени с клаузите на договорите, поради което същите не са неравноправни. Така договорените неустойки не излизали извън присъщите си за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и не създавали условия за неоснователно обогатяване и били изцяло съвместими с общите житейски норми за справедливост. С оглед всичко изложено, моли съда да отмени обжалваното разпореждане, както и да присъди съразмерно на уважената част от жалбата, сторените разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение и за държавна такса, както и разноските за настоящото производство за заплатена държавна такса.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20223620101208 на РС – Нови пазар е образувано по депозирано от „Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК 130460283, действащо чрез пълномощника си адв. З. Й. Ц. от САК, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника С. Т. Г. с ЕГН **********, общо за сумата от 2179.41 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и потребление на мобилни услуги обективирани в представените 6 бр. фактури, включващи и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по сключени договори за лизинг, както и 43.59 лева – държавна такса и 490.76 лева – адвокатско възнаграждение.

Към заявлението са приложени договори за абонамент, договори за лизинг и издадени фактури.

С две последователни разпореждания първоинстанционния съд е оставил без движение заявлението, с указания до заявителя, да уточни претенциите си по основание и по размер въз основа на представените фактури и договори, както и за периода, за който се претендират вземанията, тъй като към датата на подаване на заявлението срокът на представените договори е изтекъл.

3

С оглед направените уточнения от страна на жалбоподателя и от представените към заявлението доказателства, с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 105/19.01.2023г., съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение за сумите, както следва: 1/ по договор за мобилни услуги от дата № 622226702/19.09.2019 г., за мобилен номер, завършващ на последни цифри „741“, за неустойка в размер на 76,41 лв.; 2/ по договор за мобилни услуги № 622677875/27.12.2019 г., за мобилен номер завършващ на последни цифри „516“, за неустойка в размер на 77,65 лв.; 3/ по договор за мобилни услуги № 622986910/10.03.2020 г., за мобилен номер завършващ на последните цифри „251“ за неустойка в размер на 216.88 лева;

4/ по договор за мобилни услуги № 623697537/21.09.2020 г., за мобилен номер завършващ на последните цифри „279“ за неустойка в размер на 69.71 лева; 5/ по договор за мобилни услуги № 619147705/18.12.2017г. за мобилен номер завършващ на последните цифри „143“ за сумата от 212.12 лева; 6/по договор за лизинг на базови аксесоари № 622379509/24.10.2019г. за предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 7.98 лева; 7/ по договор за лизинг на базови аксесоари № 622677261/27.12.2019г. за предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 37.98 лева; 8/ по договор за лизинг за базови аксесоари № 622379509/24.10.2019г. за предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 17,64 лева, както и за размера на разноските за държавна такса, за разликата над сумата от 8,22 лeва до платените от заявителя 43,59 лева, както и за адвокатско /юрисконсултско възнаграждение за разликата над 92,53 лв. до 490,76 лева, като за останалите суми заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за изпълнение № 17/19.01.2023г. по ч.гр.д. № 20223620101208 по описа на РС – Нови пазар. За да отхвърли заявлението в тези му части, първоинстанционният съд е приел, че клаузите за така договорените неустойки, поради предсрочно прекратяване на договора, са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и 19 от ЗЗП. Приел е, че претендираните от заявителя суми се основават на посочени в договора условия, върху които потребителят, какъвто е длъжника не можел да влияе. Съгласно представените договори, при прекратяване на същите преди изтичането на срока посочен в него, по вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта, по 4 отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни вноски за всяка СИМ до края на този срок, като максималният размер на тази неустойка не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В т.12 от заявлението било посочено, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което те са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД, но не е посочена дата на прекратяване на договорите. Приел е, че прекратяването на сключения договор с потребителя се извършвало на основание чл. 75 от ОУ приложени към заявлението, с който е уредена правната възможност „Йеттел България“ ЕАД, да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII или при условията на т. 19б и т. 19в. Съгласно чл. 19в от ОУ, „Йеттел България“ ЕАД има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен с едномесечно писмено предизвестие, в случаите на изброените четири хипотези. Приел е, че в случая, във всеки един от представените договори липсвало разпоредба относно реда за извършване на самото прекратяване, както и за уведомяването за него. Посочил е, че и самият заявител не твърди и не сочи, да е извършвал писмено уведомяване на длъжника за извършеното от него прекратяване на договорите, тъй като съгласно посоченото в чл. 51 от ОУ, доколкото липсват други разпоредби относно уведомяването при прекратяване, самото уведомяване се извършвало чрез един от следните начини: писмено – с препоръчано писмо с обратна разписка; по факс; чрез електронна поща; с кратко съобщение (SMS); чрез повикване към потребителя; чрез медиите; чрез публикация на интернет страницата на Теленор – www.telenor.bg. Предвид наличието на специална разпоредба относно уведомяването за прекратяване на договора, посочено в чл. 19в от ОУ „с едномесечно писмено предизвестие“, то очевидно самото уведомяване за прекратяването следвало да се извърши писмено. В „индивидуалния договор“ за мобилни услуги и за двата мобилни номера, липсвала разпоредба относно реда за извършване на самото прекратяване, както и за уведомяването за него, а в случая в заявлението дори не се сочела и дата на прекратяването на договора. Посочил е, че съгласно нормата на чл.

20а от ЗЗД - договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, 5 предвидени в закона. Поради това, че се касае за писмени договори, то и изявлението за прекратяването им, респ. едностранното им разваляне, следва да е в писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Също така е приел и, че претендираните от заявителя неустойки излизат от своята обезпечителна функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, още повече, че и на основание чл. 27, изр.2-ро от ОУ, при неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В този смисъл, посоченото в договорите за мобилни услуги, не съответствало на посоченото в ОУ към тях, поради което й, клаузата от договорите за мобилни услуги относно заплащането на неустойката се явявало неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т.5 и т. 19 от ЗЗП, поради това, че не отговаря на изискването за добросъвестност и водело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: задължавало потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и не позволявало на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. По отношение на договорите за лизинг е приел, че съгласно чл. 11 от ОУ на договора, лизингодателят има право да развали договора за лизинг и в случай на неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, като самото разваляне и предсрочно прекратяване, настъпвали съгл. чл. 10 от ОУ, след изтичане на 10 дневен срок от получаване на писмено предизвестие за неизпълнението и неизправната страна не го е отстранила. Едва в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на Лизингополучателя, Лизингодателят, съгл. чл. 12, има право, в съответствие с разпоредбите на договора , Общи условия и действащото законодателство, с писмено уведомление до Лизингополучателя д а обяви, че се отказва едностранно от изпълнение на задълженията си по договора. Уведомяване от страна на заявителя, не било направено, както за развалянето на договора, така и за предсрочната изискуемост на вноските по него. Заявителят не е посочил дата на прекратяването на договора за мобилни услуги и от това следвало, че заявителят няма и правото към настоящия момент да иска плащане на оставащите неплатени лизингови такси, до края на периода на действие на договорите за лизинг. Посочил е, че съгласно чл. 17 от ОУ на договорите за лизинг, за неуредените в договора за лизинг и настоящите Общи условия 6 въпроси, се прилагат разпоредбите на действащото българско законодателство. Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор, не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва ло да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Такова писмено предупреждение не е направено от заявителя и е приел, че не са били налице обстоятелствата по чл. 12 от ОУ на договорите за лизинг, за обявяване на оставащите до края на договора месечни вноски за предсрочно изискуеми и същите не се дължат от лизингополучателя.