Решение № 124 от 10.05.2023, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Момчилград, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20235150100007 по описа за 2023 година

Производството е по чл.178 ал.1 т.3 и чл.187 от ЗМВР вр.чл.86 от ЗЗД.

Ищецът С. Б. Т. е предявил срещу Регионална дирекция „Гранична полиция”- Смолян, обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 от ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 500 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода 06.01.2020г. до 06.01.2023 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1 ,143, както и Иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца мораторната лихва върху дължимите сумглавницата в общ размер на 761,80 лева за периода от 06.01.2020г. до 06.01.2023г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 06.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира за деловодните разноски. Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

Съществуващо служебно правоотношение между страните по ЗМВР, по което ищецът изпълнява длъжността „полицай“ в РДГП– Смолян , като нормалните смени по ЗМВР са били 8- часови смени при 5- дневнен режим на работа , с обща продължителност от 40 работни часа, но имало и 12 и 24 часови смени, 1 с полагане на нощен труд във времето от 22,00 часа до 06,00 часа. За времето от 06.01.2020г. до 06.01.2023 година ищецът е положил нощен труд, който не е бил преизчислен в дневен с коефициент 1 ,143 от работодателя и не му е заплатен. Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд не му е бил заплатен, съобразно разпоредбата на чл.187 от ЗМВР и Наредба № 8121з407/11.08.2014г., издадена от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Посочва, че задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за положения нощен труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок.

Ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава върху главницата.

Претендира присъждане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като твърди, че всички отработени от ищеца часове нощен труд са му заплатени, тъй като в ЗМВР няма препращаща норма към разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актова, каквато е НСОРЗ .

Посочва, че в подзаконовите актове, издадени на основание ЗМВР- издадени от министъра на вътрешните работи липсва основание за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143. Смята, че приложими са специалните правила на ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове и че не следва да се прилага по аналогия поради празнота чл.9 ал.2 о т НСОРЗ.

Твърди, че с изменението на ЗМВР от 07.07.2020г., със създадената нова ал.4 на чл.187 от ЗМВР, според която нощните часове труд се превръщат в дневни с коефициент 1, поради което и счита, че на ищеца не се дължи заплащане на приравнения в дневен труд, преизчислен с коефициент 1,143. Признава факта, 2 че в процесния период ищецът е работил на посочената длъжност и е полагал нощен труд.

В съдебно заседание ищецът не се явява, и се представлява от адв.В. Б., който поддържа исковата молба, като за 2-то по делото заседание е депозирана писмена молба с правно основание чл.232 от ГПК, с която се оттегля предявената искова молба, като се иска и прекратяване на производството по делото.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява, като от гл.юр.к.М.

Х., са постъпили писмени бележки, в които поддържа предявеният отговор на исковата молба, и счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по изложените съображения в отговора на исковата молба и в писмените бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца. Претендира присъждане на деловодните разноски- ю.к.възнаграждение.

В определеният от съда срок ответникът не е изразил становище по така предявената молба по чл.232 от ГПК за оттегляне на исковата молба, респ. за прекратяване производството по делото.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Производството по делото не може да бъде прекратено на основание чл.232 от ГПК, т.к. молбата е депозирана в съда след първото по делото заседание, и за прекратяването на същото следва да има съгласие на ответната страна, каквото в настоящото производство не е дадено, предвид и на което съдът следва да се произнесе с решение по съществото на правният спор.

Няма спор между страните и видно от представен ата кадрова справка, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период в ГПУ– Момчилград при РДГП- Смолян , на ГКПП „Маказа“ на длъжност „младши експерт“- командир на поделение.

От заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че като държавен служител в системата на МВР ищецът работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. През периода 06.01.2020г.– 06.01.2023г. е положил общо 1 568 часа нощен труд в 1 96 нощни смени. В заключението в табличен вид по 3 години е извършено преобразуване на положения 1 568 часа нощен труд в 1 792,22 часа дневен с коефициент 1,143 в съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ, в резултат на което е определен положен труд в размер на 224,22 часа на стойност 2 276,82 лв. Дължимата лихва е определена в размер на 303,88лв., начислена към 05.01.2023г. и е за периода от 01.02.2020г. до 05.01.2023г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не е оспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са главен иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР, акцесорен иск по чл.86 ал.1 о т ЗЗД, които разгледани по същество са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло, като съображенията за това са следните;

Съгласно ТР № 1/2020 от 15.03.2023г. на ВКС, ОСГК по тълк.д. № 1/ 2020г., при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и в частност разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредбата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, съгласно разпоредбата на чл.130 ал.2 от ЗСВ.

В разпоредбатата на чл.187 ал.1 от ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица, като съгл. ал.3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни– подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени– сумирано за тримесечен период. Определянето на 24 - часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според разпоредбата на чл.187 ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители 4 извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г., в чл.187 ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа.

С приетата нова ал. 4 на чл.187 е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работното време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1.

Безспорно се установи, че ищецът работи в процесния период по служебно правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в посочения период от време същият е положил 1 598 часа нощен труд, който след преобразуването му в дневен труд с коефициент 1 се равнява на 1 598 часа и е напълно заплатен на ищеца.

Поради и изложеното така предявеният иск с правно основание иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 от ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 500 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода 06.01.2020г. до 06.01.2023 г., е неоснователен и следва да се отхвърли.

При отхвърлянето на главният иск следва да бъде отхвърлен и аксесорният иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 761,80 лева, за посоченият период.

При този изход на делото съдът следва да се произнесе и за разноските, като на ищеца не се дължат разноски, а на основание чл.78 ал.8 вр. ал.3 от ГПК на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Освен изложеното следва ищецът да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Момчилград и сторените по делото разноски за изготвяне на съдебноикономическа експертиза, а именно сумата от 230 лева- възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното съдът,

5

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Б. Т. с ЕГН- ********, исковете с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД, срещу РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“СМОЛЯН, за сумата от 2 500 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден нощен труд в периода 06.01.2020г.–06.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2023г.– датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението, както и за сумата от 761,80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от06.01.2020г. до 06.01.2023г.

ОСЪЖДА С. Б. Т. с ЕГН- ********, ДА ЗАПЛАТИ на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“- СМОЛЯН, сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА С. Б. Т. с ЕГН- ********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РСМомчилград, сумата от 230 лева- направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 6