Определение № 367 от 30.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. Варна, 30.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно търговско дело № 20263001000289 по описа за 2026 година

Производството по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от ищеца В. М. М., представляван от адвокат А. Р. срещу определение № 894/29.05.2026 година, постановено по търг. дело № 707/2025 година на ВОС, с което е оставена без уважение молба на ищеца, с която е поискано изменение на постановеното по делото решение, по повод произнасянето по разноските.

В частната жалба се поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение, като основното възражение на жалбоподателя е, че в настоящата хипотеза не са изпълнени предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Твърди, че единствената възможност за ищеца да защити правната си сфера е с предявяването на процесния иск, в който да упражни и възражението за погасяване по давност на вземането на ответника. В този смисъл ответникът е дал повод за завеждане на делото. Поддържа становище, че правопогасяващото възражение не може да се отправи в образуваното изпълнително производство пред съдебния изпълнител. Смята, че само по себе си, наличието на изпълнителен титул е обосновава в достатъчна степен интереса от водене на производството, за което ответникът е дал повод.

Намира, че в отговора на исковата молба, ответникът е признал, че погасителна давност е изтекла, но не е признал иска. Поради това и втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК не е осъществена. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждането на разноски.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по спора, с който се оспорва частната жалба като неоснователна, като се смята, че предявеният иск е признат безусловно от ответника и с поведението си ответникът не е бил причина за завеждане на делото. Намира предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за изпълнени, съответно определението за правилно. Изтъква, че ответникът изцяло се е дезинтересирал към вземането, което е видно и от представената по делото справка от ЦКР, и няма финансови претенции към ищеца. Ищецът не е търсил възможност отношенията между 1 страните да се осъществят извънсъдебно, факт който според ответника по жалба е относим към неговата теза, че не е дал повод за завеждане на делото.

Въззивната инстанция намира жалбата за процесуално допустима, подадена в предвидените срокове за обжалване, срещу съдебен акт подлежат на контрол и при интерес от провеждане на обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба предявена от В. М. М. против „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с която e предявен иск с правно основание чл.439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1, пр.3 ГПК за установяване на недължимостта, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, на сумите, за които по ч.г.д.№3568/2014г. по описа на Районен съд Варна, е издаден изпълнителен лист.

По издадения изпълнителен лист са образувани две изпълнителни дела, съответно дело № 20147180400742, което впоследствие е преобразувано в изпълнително дело № 20197180400266, двете по описа на ЧСИ С.Д., с рег.

№718. Изпълнителното производство е прекратено поради настъпила перемпция.

Не е спорно, че ответникът по делото се легитимира като кредитор по вземането въз основа на договор за прехвърляне на вземания от 23.07.2020 година, който след перемирането на изпълнителните производства не е предприемал последващи действия по събиране на дълга.

С отговора на исковата молба ответникът е направил изрично волеизявление, че признава основателността на предявения иск, като намира, че приложение следва да намери хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, по въпроса за разноските.

Поради наличие предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, първата инстанция е постановила решение, с което е уважила исковата претенция и е приела, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които по ч.г.д.

№3568/2014г. по описа на Районен съд Варна, е издаден изпълнителен лист.

Като не са присъдени разноски, защото е прието, че предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК са осъществени.

Основен спорен въпрос в настоящото производство е свързан с приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК и дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото.

Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

По приложението на разпоредбата в хипотеза на предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е формирана съдебната практика, която приема, че за да се прецени дали с поведението си ответникът/кредиторът е дал повод за завеждане на делото, съдът следва да вземе предвид и неговото поведение спрямо ищеца/длъжника, а в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК всички обстоятелства, разкриващи 2 намерението на ответника като кредитор да удовлетвори отричаното от ищеца право на принудително изпълнение; снабдяването с изпълнителен лист и поддържането на висящност на изпълнителното дело срещу длъжника са индиция за проявена от взискателя активност, насочена към удовлетворяване на вземането му, за разлика от продължаващото бездействие на взискателя, включително след изтичане на погасителната давност за вземането (определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, І V г. о., определение № 338/18.07.2018 г. по ч. гр. д. № 209/2018 г. на ВКС, І V г. о.

Определение № 2520 от 13.08.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 1389/2025 г., II т. о., ТК и др.). Преценката за поведението на кредитора – цесионер включва и преценка за поведението на неговите праводатели – цеденти /арг. чл. 102, ал. 3 ЗЗД/.

Настоящият състав на съда споделя така формираната практика на касационната инстанция, като смята, че следва да се извърши конкретна преценка на фактите и обстоятелствата по делото, за да се даде отговор на въпроса дали ответникът/кредитор е дал повод за завеждане на делото.

Следва да се съобрази, че в настоящия случай, изпълнителното производство е прекратено поради перемпция, което е обявено с Постановление от 09.10.2024 година (с оглед твърденията в ИМ и ОИМ). Няма спор по делото, а видно и от запорно съобщение (л. 22), последното изпълнително действие спрямо ищеца е налагане на запор на банкови сметки извършено със запорно съобщение от 30.05.2019 година. Като към този момент кредитор по вземането все още е „Юробанк България“ АД. Едва впоследствие, на 27.03.2020 година, процесното вземане е прехвърлено по силата на договор за цесия (л. 27), по който цедент е банката, а цесионер е „Свети Георги Груп“ АД. Последвал е друг договор за цесия от 11.12.2020 година (л. 51), с който цедента „Колект БГ“ АД /предходно наименование „Свети Георги Груп“ АД/ прехвърля вземането на новия приобретател и настоящ ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД /преобразуван чрез промяна на правната форма, с правоприемник „Еос Матрикс" ЕАД, с вписване рег. № 20251202130334, по партида на търговеца/. Няма данни последните двама приобретатели, в частност - ответникът по спора, да са извършвали каквито и да е действия по изпълнението.

На следващо място, с решение по търг. дело № 595/2024 година на ВОС, водено между солидарния длъжник по процесния изпълнителен лист и същия ответник, е признато за установено, че първият не дължи вземанията, предмет на изпълнителното основание, поради погасяването по давност. Като по този начин е установена недължимостта на процесните суми срещу главния длъжник. По делото са събрани доказателства по реда на чл. 192 ГПК за преустановяване подаване на задължението към ЦКР на 09.07.2025 година, които следва да се вземат предвид с оглед извънпроцесуалното поведение на ответника. Според изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър институциите по нея са длъжни да събират и подават към регистъра информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване, като по смисъла на възприетото в облигационното и търговското право погасяване настъпва не само при плащане на задължението, но и при останалите предвидени способи като 3 прихващане, опрощаване, сливане, погасителна давност и други, водещи до погасяване на правоотношението, а при липса на изрична уредба в Наредбата за предвидените в нея случаи следва да се използва понятието в същия смисъл, като всяко погасяване на част или цялото задължение, включително по давност, представлява изменение на кредита. В конкретния казус се установява, че ответникът, както и неговия праводател, не са предприемали каквито и да е активни действия по събирането на дълга.

Отделно от това, въззивната инстанция намира, че пред ищецът е стояла възможността преди да предявява настоящата претенция да прояви инициатива и да поиска от ответника или от всяко трето лице, което счика за заплаха за правата си, предаване на изпълнителния титул. Можел е да направи такова изявление дори и в процесната искова молба, но такива данни по делото липсват. Предявяването на иск е изцяло в правата на ищеца, който е преценил да предприеме процесуалния ход по чл. 439 от ГПК, успешното провеждане на който му гарантира защита срещу всякакви бъдещи претенции по повод горекоментирания изпълнителен лист. Конкретните факти по делото сочат че тези действия са предприети, след като насрещната страна не само години наред не е извършвала никакви активни действия, с които да манифестира намерение за претенции, но и е заявила недвусмислено, че се е дезинтересирал от вземанията по него, като в изявление в отговора на исковата молба, сочи че оригиналът на изпълнителния лист дори не се намира във фактическата власт на ответника. И при тези факти ищецът отново има право предяви иск, но следва да понесе тежестта от предприетите процесуални действия, за които не е бил предизвикан.

На база на така установените факти, съставът на въззивната инстанция счита, че са налице предпоставките посочени в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Възраженията направени във въззивната жалба са неоснователни.

Поради съвпадение правните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 894/29.05.2026 година постановено по търг. дело № 707/2025 година на ВОС, с което е оставена без уважение молба на ищеца В. М. М. за изменение на постановеното по делото решение по реда на чл. 248 ГПК.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5