Решение № 117 от 27.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Невена Грозева

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Петя Маринова като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20268002200056 по описа за 2026 година Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е на основание чл. 422 ал.1 т.5 НПК по повод направено от осъдената С. Р. Р. искане за възобновяване на НОХД № 193/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с постановената по което присъда тя е призната за виновна и осъдена за извършени престъпления по чл. 210 ал.1 т. 4, вр. чл. 209 ал.1 НК и по чл.

249 ал. 1, вр. чл. 26 ал.1 НК.

В саморъчно изготвеното искане се претендира наличието на основания за възобновяване, цифрово обозначени като такива по чл. 422 ал.1 т.1 и т.5 НПК. В тяхна подкрепа са изложени доводи в следните насоки:

-че по време на полицейското разследване са възприети като установени факти и обстоятелства, свързани с процесния кредит, които не съществуват в обективната действителност.

- че прокуратурата и съдът са приели факта, че тя е взела цялата процесна сума от пострадалия, но че това е нямало как да се случи.

- че пострадалият С. Б. й се е обадил на оставения от нея телефон за връзка, че ще я посети, тъй като можела да попълва онлайн-формуляри за отпускане на помощи и бързи кредити срещу съответно заплащане; че тогава Б. й обяснил, че каквито и пари да се отпуснат и вземат съпругата му не трябвало да разбира; че той сам я е помолил да му помогне отнякъде да вземе пари и че именно затова тя му е попълнила онлайн-формуляр за отпускане на бърз заем, като му попълнила данните, които той й продиктувал, и че още същият ден са го одобрили за сумата 700 лв.

1

- че разследващите твърдели, че тя му е откраднала личната карта, но че същевременно при отпускането на сумата се изисквало разговор с лицето, което кандидатства за сумата, селфи на това лице, снимка на личната му карта и видеоразпознаване.

-че е невъзможно самата тя да направи снимка-селфи с пострадалия и да проведе видео-разговор вместо него; че лично С. Б. сам е разговарял с кредиторите и е знаел за сумата и за размера на лихвения процент.

-че разследващите и прокуратурата са отказали очна ставка между нея и пострадалия (с постановление на ОП-Сливен от 26.03.2025 г.), като претендира, че при тази очна ставка е щяло да се докаже, че Б. не е измамен, че няма кражба на личната му карта и че си е получил сумата в размер на 400 лв., а на нея е дал сумата 200 лв. да си закупи лекарства, както и 100 лв. за нощувка в хотел, за да спи с нея.

- че прокуратурата и разследващите от РПУ-гр. Сливен са обсебени от нея и искат да я унищожат; че прокуратурата приема на 100 % за истина писаното от РПУ, без да разследват достоверността на нейните и на пострадалия показания.

- че разследващите са в престъпно сдружение с прокуратурата и с пострадалия, тъй като тяхната цел е тя да се признае за виновна, като са я заплашвали, че в противен случай ще е с „по-голяма“ присъда; че не са й разрешавали да върне дадената й от пострадалия по доброволен начин сума и че тя е искала да върне общо сумата в размер на 300 лв.

- че по време на съдебното заседание С. Б. не знаел какво да каже и даже не е предявил иск за дадената сума.

- че в случая няма как пострадалият да знае, че е измамен, а да спи с нея; че след като съпругата на пострадалия е разбрала, че е изтеглил пари, той е отишъл заедно с нея и е пуснал жалба, че е измамен, като нищо повече не е казал, а от РПУ си го съчиняват.

- че от РПУ е написано тя да е казала, че обезщетение се изплаща от /болница/, но че няма как да е казала това и няма как пострадалият да повярва, че болницата изплаща пари.

В заключение осъдената сочи, че има основателна причина да иска възобновяване на делото на основание чл. 422 ал.1 т.1 и т.5 НПК, като счита, че ако е налице измама, има право да върне щетата от 300 лв., но че била ограничена в упражняването на това право. Моли за възобновяване на делото.

В съдебно заседание осъдената С. Р. и назначеният й за нуждите на настоящото производство служебен защитник адвокат Д. Г.в поддържат депозираното искане и молят то да бъде уважено по изложените в него съображения, част от които отново се поставят на вниманието на ВКС.

В последната си дума осъдената Р. моли да се възобнови делото.

Представителят на ВКП изразява становище, че искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно, поради което моли да се остави без уважение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в искането за възобновяване доводи и изложените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания съдебен акт съобразно правомощията си, установи следното:

С присъда № 10/02.06.2025 г. на Окръжен съд-Сливен, постановена по НОХД № 2

193/2025 по описа на съда, С. Р. Р. е призната за виновна в това, че на 17.09.2024 г. в /населено място/, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила у С. Н. Б. заблуждение, че ще го регистрира онлайн, за да получи помощи за безработни по програма за Ковид-19 и с това му причинила имотна вреда в размер на 1 168.88 лв., като деянието е извършено повторно, в немаловажни случаи, поради което и на основание чл. 210 ал.1 т. 4, вр. чл. 209 ал.1 НК, вр. чл.58а ал. 1, вр. чл. 54 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим, като е оправдана да е причинила имотна вреда на пострадалия С. Н. Б. в резултат на престъплението по чл. 210 ал.1 т. 4, вр. чл. 209 ал.1 НК в размер над 1168.88 лв. до 1170.00 лв.

Със същата присъда С. Р. Р. е призната за виновна и в това, че на 17.09.2024 г. в /населено място/, в условията на продължавано престъпление, е използвала данни от платежен инструмент - виртуална /карта/, издадена от /фирма/, без съгласието на титуляря С. Н. Б., като от АТМ - устройство са извършени три успешни операции „теглене на суми“ общо за сумата от 700 лв. и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249 ал. 1, вр. чл. 26 ал.1 НК, вр. чл.58а ал. 1, вр. чл. 54 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален общ режим, и наказание глоба в полза на държавата в размер на 700.00 лв.

С присъдата на основание чл.23, ал.1 НК на С. Р. Р. е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален общ режим, и глоба в полза на държавата в размер на 700.00 лв.

С присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл и по въпросите относно разноските (осъждайки С. Р. Р. да заплати направените такива в хода на досъдебното производство в размер на 133,56 лв. в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен) и веществените доказателства (2 бp.CD-R Intenso 700mb с надпис „Договори по кредит /карта, номер/ С. Б.“, за които е постановено да се унищожат след влизане в сила на присъдата).

Върховният касационен съд намира, че искането за възобновяване на наказателното дело е формално допустимо, тъй като е направено от страна, имаща право на такова искане съгласно чл. 420, ал. 2 НПК; в установения в чл. 421, ал. 3 НПК срок; и срещу влязла в законна сила присъда, постановена от окръжен съд като първа инстанция и непроверена по касационен ред.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

След като в производството по глава 33 от НПК ВКС се произнася единствено по надлежно релевирани нарушения по чл. 348 ал.1 т.1-3 НПК, се налага да бъдат направени следните предварителни уточнения, определящи пределите на настоящата проверка:

Упражняването на правото на осъдените лица да искат проверка на влезли в сила съдебни актове в посочените от закона случаи по реда на глава тридесет и трета от НПК се осъществява чрез надлежно подаване на искане, което е процесуална предпоставка за образуване на производство пред съответния съд. Законът свързва упражняването на това право с определени изисквания за формата, съдържанието и срока, в който следва да се подаде искането, като относно съдържанието на искането за възобновяване са приложими правилата за касационното производство, доколкото липсата на изрични изисквания спрямо исканията по чл. 420, ал. 1 и 2 и по чл. 423, ал.

1 НПК е запълнена с препращащата норма на чл. 426 НПК. Поради това относно 3 съдържанието на искането за възобновяване, както и относно пределите на проверката в производството по възобновяване, приложение намират правилата по чл. 347, ал. 1 и чл. 351, ал. 1 и 3 НПК и при съобразяване на специфичността на производството по реда на глава 33 от НПК - че на проверка подлежат влезли в сила съдебни актове. Това означава, че за да може да изпълни процесуалната си функция, искането за възобновяване следва да съдържа в достатъчна яснота конкретни съображения на осъденото лице, обосноваващи претенцията му за наличието на претендираното основание за възобновяване. Посочените изисквания към съдържанието на искането за възобновяване (чл. 426 във вр. с чл. 351, ал. 1 НПК) са предвидени с оглед възможността на съответния съд да извърши проверка на атакувания съдебен акт само в пределите, посочени в искането (чл. 347 НПК), като вземе предвид съдържащите се доводи. Следователно в производството по възобновяване ВКС не извършва цялостен служебен преглед на атакувания съдебен акт, а съгласно чл. 426, вр. чл. 347, ал. 1 НПК се произнася единствено по възведените оплаквания и претенции, които трябва да са уточнени, за да означат ясно рамките на проверката.

В настоящия случай в искането за възобновяване не са ангажирани никакви конкретни доводи за наличието на съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.3 НПК (нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание), изпълващи и обосноваващи релевираното основание по чл. 422 ал.1 т.5 НПК. Затова, след като осъдената не е изяснила в какво точно се състои недоволството й от атакувания съдебен акт в посочените аспекти и не е изложила конкретни доводи в подкрепа на това недоволство, касационният съд няма правомощия самостоятелно да замести тази непълнота със собствени съображения. А относно въведеното (само цифрово) основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.1 НПК следва да се отбележи, че съгласно разпоредбите на чл. 420 ал.1 и ал.2 НПК искане за възобновяване на това основание може да направи единствено съответният окръжен, военен или европейски делегиран прокурор, но не и осъденото лице. С оглед на това настоящият съдебен състав не дължи отговор на формално посочените в искането за възобновяване оплаквания за наличието на коментираните основания за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т. 1 и т.3 НПК и по чл. 422 ал.1 т.1 НПК.

Под формата на претенция за наличие на основание за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т.5 НПК в по-голямата част от съдържанието на искането на практика са залегнали доводи срещу обосноваността на атакувания съдебен акт, както и срещу верността и правилността на възприетите от окръжния съд фактически констатации относно инкриминираното поведение на осъдената, които също насочват на възражения за необоснованост. Такива възражения са обективирани в доводите: че са възприети за установени факти и обстоятелства, свързани с процесния кредит, които не съществуват в обективната действителност; че прокуратурата и съдът са приели факта, че тя е взела цялата процесна сума от пострадалия, но че това е нямало как да се случи; че С. Б. й се е обадил на оставения от нея телефон за връзка, че ще я посети, тъй като можела да попълва онлайн-формуляри за отпускане на помощи и бързи кредити срещу съответно заплащане; че тогава Б. й обяснил, че каквито и пари да се отпуснат и вземат съпругата му не трябвало да разбира; че той сам я е помолил да му помогне отнякъде да вземе пари; че лично и сам С. Б. е разговарял с кредиторите и е знаел за сумата и за размера на лихвения процент; че в случая няма как пострадалият да знае, че е измамен, а да спи с нея; че няма как да е казала, че обезщетение се изплаща от /болница/ и че няма как пострадалият да повярва, че болницата изплаща пари. В тях се излага собствена на осъдената интерпретация на фактите относно 4 случилото се, като предложената в тази насока фактология е в подкрепа на лансираната от нея в искането версия, че Б. не е бил измамен, тъй като си е получил сумата в размер на 400 лв., а на нея доброволно й е дал сумата 200 лв. да си закупи лекарства, както и 100 лв. за нощувка в хотел, за да спи с нея. С излагането и поддържането на факти, обосноваващи тази версия, на практика се настоява касационният съд да възприеме нова, различна фактическа обстановка относно причините (повода) пострадалият С. Б. да се срещне с Р. и да посети дома й; инициативата за извършването на онлайн-регистрация на пострадалия и в частност кой е бил инициаторът за това; създадените у пострадалия представи за целите и естеството на извършената онлайн-регистрация, както и относно знанието/незнанието му за извършените от негово име действия за сключване на Договор за кредит /карта/, по силата на който в качеството му на „кредитополучател“ му е бил отпуснат револвиращ кредит с лимит 700 лв. Но след като фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание, в настоящото производство ВКС не дължи отговор на възраженията, чрез които се оспорва възприетата по делото фактическа обстановка относно осъществяването на инкриминираните деяния. Затова всички възражения в посочения смисъл също ще бъдат оставени без обсъждане.