Присъда № 134 от 16.08.2024, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 134 от 16.08.2024 година, постановена по НОХД № 462/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият А. А. А. /A.A.A./, роден на **********г. в гр.Триполи, Либия, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 20.07.2024 година, в района на гранична пирамида № 218, находяща се в землището на село Шарково, община Болярово област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и наказание глоба в размер на 500.00 лева.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание лично и по реда на чл.180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. Ж. Г. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на А. А. А..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Ж. Г. заявява, че въз основа на събраните по делото доказателства съдът следва да постанови спрямо подзащитният й оправдателна присъда, тъй като не се установи по категоричен начин А. А. А. да е осъществил престъплението, в което е обвинен, а алтернативно ако съдът признае подсъдимият за виновен, счита, че същият на основание чл. 279, ал.5 от НК не следва да бъде наказан, тъй като е влязъл в Р България, за да се възползва от правото си на убежище.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. А. А. /A.A.A./ е роден на **********г. в гр. Триполи, Либия и е гражданин на тази страна.

Подсъдимият живеел в родината си, но през м. юли 2024г. я напуснал и влязъл на територията на Република Турция като отишъл в гр. Истанбул. Желанието му било той да отиде в страна от Европа и по-конкретно в ИтА.я, като премине първоначално от Република Турция в Република България през границата на страната ни не по установения от закона ред - без съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта. В изпълнение на намерението си подсъдимият заедно с други шестима негови сънародници достигнА. границата на Република Турция с Република България с помощта на неустановено по делото лице срещу предварително договорено възнаграждение. На 20.07.2024 година /събота/ рано сутринта подсъдимият и останА.те лица от групата, заедно с техния водач преминА. през направен предварително отвор във възпрепятстващото съоръжение на турско - българската граница, като по този начин влязъл от Република Турция в Република България в района на 218 гранична пирамида в землището на село Шарково, община Болярово, област Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта След това подсъдимият и спътниците му, водени от водачът им продължили пеша движението си 1 на територията на Република България. Вървели в гориста местност, следвайки водача си и около 05.00 часа на 22.07.24г. стигнА. до място, където водачът им казал да спрат.

Свидетелят И. Г. - служител на ГПУ Болярово, бил на рА.та на 22.07.24г. и сутринта забелязал на стационарна камера, наблюдаваща определен район във вътрешността на страната ни, група от хора в землището на с.Ст. Караджово, в местността „Татар дере“. Незабавно тръгнал натам с колежката си Ж.И., за да установят какви са тези лица, като предположили, че са нелегални мигранти. След като отишли на мястото, там намерили група от седем лица – мъже, на възраст между 20 и 30 години, които нямА. документи за самоличност, не владеели български език и се самоопределили като граждани на Либия. Лицата, между които и подс. А. А. А. били задържани и отведени в ГПУ-Болярово.

От показанията на св. Ж. С. - ст. полицай в ГПУ-Болярово към РДГП Елхово се установява, че по време на рА.та, нощна смяна от 21.00 часа на 19.07.2024 г. до 09.00 ч. на следващия ден, при проверка на държавната граница той установил около 07.00 часа на 20.07.24г., че има отвор във възпрепятстващото съоръжение и нарушение на държавната граница в района на 218 гр. пирамида в земището на с.Шарково, за което докладвал на командира на отделение. На посоченото място освен намереният отвор в съоръжението имало и стъпки – следи по земята в посока от територията на Р Турция към наша територия, както и оставени бутилки. Два дни по-късно св. С. разбрал от колегите си, че са били задържани около с. Стефан Караджово 7 лица, отговарящи на рисковия профил за нелегални мигранти.

При регистрацията на лицата било установено, че един от тях е подсъдимият, който се представил като А. А. А. /A.A.A./, гражданин на Либия. При влизането си в страната ни подсъдимият А. А. А. не е носил документ за самоличност, нито е имал надлежно разрешение, даващо му право да влизане в Република България.

От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към МП на РБ, се установява, че А. А. А. не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите И. Г. и Ж. С., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Показанията на свидетелите И. Г. и Ж. С. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самия подсъдим и писмените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимият, макар и средство за защита, кореспондират с останА.я доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите И. Г. и Ж. С., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването и задържането му на територията на страната ни.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни 2 изводи:

Подсъдимият А. А. А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 20.07.2024 година, в района на гранична пирамида № 218, находяща се в землището на село Шарково, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. НА.це е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите И. Г. и Ж. С., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено.

Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е нА.це, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след което да продължи към ИтА.я.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България, след което да продължи към ИтА.я, където да намери по-добро място за живеене.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси 3 убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, след което да продължи към ИтА.я, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс.А. А. А. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствА. за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са нА.це многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.

Разпечатката съдържа 24 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a70ff99-3977-489a-8e26-b0ee71486741