Определение № 2437 от 04.10.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2179/2023
- Вид
- Определение № 2437
- Подписан
- 04.10.2023
- В сила
- 30.01.2024
- Състав
- Камелия Първанова, Димитър Мирчев, Георги Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2437 гр. София, 03.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Георги Иванов
Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502179 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 53876/06.06.2023 г. от В. И. Г., с ЕГН:
**********, подадена срещу определение № 5458 от 02.05.2023 г., постановено по гр. д. № 11972/2022 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, в която съдът е изменил на основание чл. 253 от ГПК определение № 706 от 18.01.2023 г. и е оставил без уважение молбата на жалбоподателката-ищец за освобождаване от такси по делото.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че ищцата не е разполагала със сумата от 148 850 лева преди завеждане на делото, тъй като е цедирала вземането си към банката преди да й бъде изплатено. Сочи се, че от представеното от ответника платежно нареждане е видно, че сумата е платена от длъжника по изпълнителното дело по сметка на частния съдебен изпълнител, а не по тази на взискателя. Към частната жалба е приложено копие от покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20218380403181 по описа на ЧСИ М. Б., както и платежно нареждане, от което е видно, че ЧСИ Б. е превел на М. С. сумата от 129 914,54 лева, получена по същото изпълнително дело. Жалбоподателят излага доводи, че към датата на депозиране на декларацията за материално състояние ищцата не е разполагала с доходи и не е получавала сумата в размер на 148 850 лева през 2022 г., нито същата е налична към датата на депозирне на исковата молба. Претендира да се отмени обжалваното определение и вместо него да се постанови друго, с което да се освободи ищцата от заплащането на държавни такси.
Съдът, като съобрази данните по делото, както и оплакванията на страната във връзка с обжалвания съдебен акт, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, същата изхожда от надлежна страна, която има право и интерес да обжалва, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищцата В. И. Г. е предявила против “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр.
София, с ЕИК: 831094393, иск с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 и чл.82 ЗЗД за обезщетяване на търпени от нея вреди-загуби и пропуснати ползи вследствие на непозволено увреждане, изразяващо се в образуване на заповедно и изпълнително производство срещу нея за защита на материално право, което не е съществувало в 1 патримониума на банката, за следните суми: 40 500 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за наем на жилище от 11.05.2016 г. до датата на исковата молба 14.11.2022 год.; 10 000 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди стойността на движимите вещи, които ищцата е била принудена да остави в жилището; 30 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от стрес, притеснения, страдания, вследствие от провеждано изпълнение по изп.дело № 20127190400632, ведно със законната лихва върху горните претенции от датата на исковата молба до окончателното им изплащане и сумата от 100 000 лева, частичен иск от 1 000 000 лева, представляваща обезщетение за пропусната полза, изразяваща се във пропускане на възможността да бъде обезщетена от строител с апартаменти, магазини и паркоместа срещу прехвърляне на право на собственост върху поземления имот, в който се извършва строителство.
С исковата молба ищцата е поискала от съда на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде освободена от заплащането на държавни такси по делото. Първоинстанционният съд е указал на същата, че е необходимо освен декларация да представи доказателства за евентуална регистрация като безработна, за здравословното си състояние, а също получава ли или получавала ли е година назад каквито и да е социални помощи. Молителката не е приложила нищо към декларацията, в която е изброила заболявания, неточен процент на собственост върху недвижим имот /при справка се вижда, че от 2012 год. притежава 40 % от имота, а не 20% както е декларирала/, не е посочила и никакви други доходи, освен че я издържа синът й - няма посочени имена, нито сума на издръжката.
С определение № 706 от 18.01.2023 г. СГС е приел, че молбата е частично основателна, че ищцата няма доходи, но разполага със средства за плащане на наема на апартамента, в който живее под наем и за живеене и следва да бъде освободена от частично внасяне на държавна такса над 500 лв. до дължимия размер от 7220 лв., тъй като с оглед дохода си е в състояние да поеме част от държавната такса за своя сметка.
След приключване на процедурата по чл. 131 от ГПК първостепенният съд е констатирал, че с оглед представените от ответника писмени доказателства, може да се направи извод, че ищцата е получила сума от 148 850 лв. през 2022 г., но въпреки това няколко месеца след това е декларирала, че няма средства за заплащане на държавната такса по иска. Така с обжалваното пред настоящата съдебна инстанция определение СГС по реда на чл. 253 от ГПК е изменил предходно свое определение, като е оставил без уважение молбата по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК на ищцата. Разпоредбата на чл. 253 от ГПК определя начина на процедиране по отношение на определението, с което се уважава молба по чл. 83, ал. 2 от ГПК /така определение № 318 от 05.06.2009 г. по ч.т.д. № 265/2009 г., Т.К. I на ВКС и др./.
Видно от представената покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20218380403181 по описа на ЧСИ М. Б. до „Първа Инвестиционна Банка“ АД по изпълнителен лист от дата 08.02.2021 г. по гр.д. № 334/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, 14 състав и съгласно сключен договор за цесия от дата 20.02.2021 г. между В. И. Г.
/цедент/ и М. С. С. /цесионер/ длъжникът е поканен да заплати доброволно сумите по изпълнителния лист.
Видно от платежно нареждане от 13.06.2022 г. длъжникът по същото изпълнително дело е изплатил по сметка на ЧСИ Б. сумата от 148 850 лева.
От представеното към настоящата частна жалба копие от платежно нареждане е видно, че ЧСИ Б. е превел на М. С. сумата от 129 914,54 лева, получена по същото изпълнително дело.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна:
Съгласно трайната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, обстоятелствата, които следва да се преценят при формирането на извод за наличие на основание по чл. 83, ал. 2 ГПК, са доходите на лицето и неговото семейство, имущественото 2 състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, както и всички евентуални източници на доходи, които биха дали възможност на страната да заплати държавна такса и да осъществи правото си на защита по конкретния спор. Изводите за наличие на достатъчно средства се правят при конкретна преценка на събраните доказателства /декларации, удостоверения и др./ и установените факти. При преценка на размера на необходимите разноски, следва да се съобрази не само размера на държавната такса по предявения иск, в случай, че претенция по чл. 83, ал. 2 ГПК е заявена от ищеца, а и размера на предполагаемите разходи за събиране на доказателства. Преценката за необходимостта от освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски по делото следва бъде направена при цялостно изясняване на имущественото състояние на лицето и съпоставянето му с предполагамите разноски по делото.
От представената от жалбоподателката декларация и приложените към нея писмени доказателства (медицинска документация) е видно, че същата няма доходи, намира се във влошено здравословно състояние, от друга страна, липсват данни за евентуална регистрация като безработна, липсват данни за това дали получава пенсия, също получава ли или получавала ли е година назад каквито и да е социални помощи. Единствено е посочено, че я издържа синът й, но без да е посочен размерът на издръжката, същевременно са приложени копия от квитанции за заплатен наем на жилище лично от ищцата.
От представените по делото писмени доказателства може да се направи извод, че ищцата В. И. Г. е прехвърлила по силата на договор за цесия през 2021 г. свое вземане по изпълнителен лист от дата 08.02.2021 г. по гр.д. № 334/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, 14 състав на М. С.. Доколкото не е представен договора за цесия, то не може да се направи преценка дали същият е възмезден, съответно за каква сума е прехвърлено вземането. Следва да се има предвид, че ищцата е цедирала свое вземане по собствена воля, непосредствено преди предявяване на исковете по настоящото дело, като сама се е лишила от лични парични средства, намалявайки имущественото си състояние. Действително може да се обоснове, че същата е във влошено здравословно състояние, като няма данни да получава доходи, но при съвкупната преценка на всички представени доказателства се установява, че епосредствено преди завеждане на настоящото дело сама е намалила имущественото си състояние, поради което не може да се приеме, че са налице основания за освобождаване на същата от заплащане на държавни такси по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК. В допълнение, при анализ на писмените доказателства досежно материалното състояние се наблюдават неточности в декларираните проценти собственост върху недвижим имот, както и е налице неяснота относно размера на получаваната от ищцата издръжка.
По отношение на оплакването на жалбоподателката, че по нейна сметка не е постъпвала сумата от 148 850 лева следва да се посочи, че действително няма данни същата да е получила лично сума в този размер, но това е ирелевантно с оглед изводите на съда, че ищцата сама се е лишила от възможността да получи вземането си по изпълнителния лист от дата 08.02.2021 г. по гр.д. № 334/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, 14 състав, като го е цедирала на своя син. Доводите, че сумата е използвана за погасяване на стари задължения не могат да обусловят необходимост от освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски по делото поради затруднено материално и гражданско състояние.
При това положение, частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното определение потвърдено като правилно.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 53876/06.06.2023 г. от В. И. Г., подадена срещу определение № 5458 от 02.05.2023 г., постановено по гр. д. № 11972/2022 г. по описа на Софийски градски съд
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна жалба при условията на чл.280 ГПК пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4