Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 154 от 24.02.2023, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 2276/2021
Вид
Решение № 154
Подписан
24.02.2023
В сила
18.03.2024
Състав
Калин Кирилов Василев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Кюстендил, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин К. В. при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело № 20211520102276 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба, депозирана от Д. И. К. против „Макавели Транспорт“ ЕООД.

В исковата молба се сочи, че страните били в трудовоправни отношения, възникнали въз основа на трудов договор № 014/22.04.2019г., като ищецът заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ при ответното дружество. Уговореното между страните трудово възнаграждение се равнявало на минималната за страната работна заплата, ведно със заплащане на дневни пари при командировка съгласно Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина. Твърди се, че поради забава в плащанията на трудовото възнаграждение на ищеца, трудовият договор бил прекратен със заповед № 018/03.06.2021г., считано от същата дата, на осн. чл. 327, ал.1, т.2 от КТ. Дължимите от дружеството на ищеца суми за трудово възнаграждение, дневни пари при командировки, както и следващите се обезщетения, не били изплатени и понастоящем, въпреки даваните от ответника обещания да го стори. По повод горното К. сезирал Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Кюстендил, която с писмо № 21074336/25.10.2021г. уведомила жалбоподателя, че е дала предписания на дружеството за изплащане на дължимите суми.

1

Така, към момента на депозиране на исковата молба, ответникът дължал на ищеца следните суми:

-58,22 лв., на осн. чл. 40, ал. 5 от КСО, представляващи обезщетение за първите три работни дни от временната неработоспособност на К. за месеците септември, октомври и ноември на 2020г., в размер 70 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение за месеца;

-1031,27 лв., на осн. чл. 128 от КТ, представляващи незаплатено трудово възнаграждение, както следва: 384,09 лв. – за 13 работни дни за м. април 2021г; 588,09 лв. – за 19 работни дни за м. май 2021г. и 59,09 лв. – за 2 дни за м. юни 2021г.;

-4933,85 лв., на осн. чл. 31 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина и приложение № 3 към него, вр. с чл. 215 КТ, представляващи обезщетение за времето на командироване в чужбина за месеците март, април, май и юни 2021г., както следва: 498,05 лв. – за м. март 2021г.; 1689,83 лв. – за м. април 2021г.; 2534,75 лв. – за м. май 2021г. и 211,22 лв. – за м. юни 2021 г.;

-735.18 лв., на осн. чл. 224, ал.1 от КТ, представляващи обезщетение за неизползван отпуск, както следва: 11 дни за 2020г. и 8 дни за 2021 г. – пропорционално на отработеното време до прекратяване на трудовото правоотношение;

-750,00 лв., на осн. чл. 221, вр. с чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, представляващи обезщетение за неспазено 30-дневно предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение.

Посочените суми ищецът претендира, ведно с мораторна лихва за забава.

Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено „Макавели Транспорт“ ЕООД, ЕИК 205040876, със седалище и адрес на управление в гр. К., ул „Б.“ № *, ет.* да заплати на Д. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв. „О.“, бл. **, ет.*, ап. ** сумата в общ размер на 7509,52 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2021г. до окончателното й изплащане и мораторна лихва в размер на 291,98 лв. за периода от края на месеца, следващ месеца, за който са възникнали задълженията до датата на подаване на исковата молба, в т.ч.:

-58,22 лв., на осн. чл. 40, ал. 5 от КСО, представляващи обезщетение за първите три работни дни от временната неработоспособност за времето за отпуск по болест за месец септември 2020г., ведно със законната лихва до окончателното плащане, считано от 10.11.2021г., както и мораторна лихва в размер на 6,07 лв. за периода от 01.11.2020г. до 10.11.2021г.;

-1031,27 лв., на осн. чл. 128 от КТ, представляващи незаплатено трудово възнаграждение за месеците април, май и юни на 2021г., ведно със законната лихва до окончателното плащане, считано от 10.11.2021г., както и мораторна лихва в размер на 40,79 лв. за периода от края на месеца следващ 2 месеца, за който се дължи трудовото възнаграждение до 10.11.2021г. ( 17,39 лв. върху сумата от 384,09 лв., считано от 01.06.2021г.; 21,73 лв. върху сумата от 588,09 лв., считано от 01.07.2021г. и 1,67 лв. върху сумата от 59,09 лв., считано от 01.08.2021г.).;

-4933,85 лв., на осн. чл. 31 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина и приложение № 3 към него, вр. с чл. 215 КТ, представляващи обезщетение за времето на командироване в чужбина за месеците март, април, май и юни 2021г., ведно със законната лихва до окончателното плащане, считано от 10.11.2021г., както и мораторна лихва в размер на 203,04 лв. за периода от края на месеца, следващ месеца, за който се дължи обезщетението до 10.11.2021г. ( 26,84 лв. върху сумата от 498.05 лв, считано от 01.05.2021г.; 76,52 лв. върху сумата от 1689.83 лв., считано от 01.06.2021г.; 93,69 лв. върху сумата от 2535.75 лв., считано от 01.07.2021г. и 5,99 лв. върху сумата от 211,22 лв., считано от 01.08.2021 г.);

-735,18 лв., на осн. чл. 224, ал.1 от КТ, представляващи обезщетение за неизползван отпуск, както следва: 11 дни за 2020г. и 8 дни за 2021 г. – пропорционално на отработеното време до прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва до окончателното плащане, считано от 10.11.2021г., както и мораторна лихва в размер на 20.83 лв. за периода от 01.07.2021г. до 10.11.2021г.;

-750,00 лв., на осн. чл. 221, вр. с чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, представляващи обезщетение за неспазено 30-дневно предизвестие от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва до окончателното плащане, считано от 10.11.2021г., както и мораторна лихва в размер на 21,25 лв. за периода от 01.07.2021г. до 10.11.2021г.

Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор.

Излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Не спори, че ищецът е изпълнявал сочената длъжност при дружеството за периода 22.04.2019г. до 02.06.2021 г. Твърди обаче, че не бил уговорен срок за изплащане на възнаграждението на работника, поради което и ответникът не бил изпаднал в забава досежно изпълнението на задължението за заплащането му. В тази връзка, не е имало и основание за прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 327, т.2 от КТ. Съответно, неоснователна била и претенцията с правно основание чл. 221, ал.1 от КТ.

Сочи, че общо дължимите на ищеца командировъчни възлизали на сума от 23706 евро, или 46364.91 лева; тези за трудово възнаграждение – на 10928,85 лв. и обезщетенията за временна неработоспособност за първите три дни от периодите – на 64,43 лв. Така, дружеството дължало на К. сума в общ размер на 57 358.19 лв., а видно от представените към отговора извлечения от банкови сметки било, че изплатената на ищеца такава възлизала на 76 343.00 3 лв. Тоест, надхвърляла дори дължимата такава.

Ето защо се иска отхвърляне на предявените искове в цялост.

В открито съдебно заседание предявените искове се поддържат от ищеца, чрез своя процесуален представител. Претендират се разноските по делото.

Ответникът, представляван от процесуалния си представител, претендира отхвърляне на исковите претенции, поддържа описаното в отговора на исковата молба, като моли съда да присъди направените по делото разноски.

И двете страни представят списък по чл.80 от ГПК.

С писмена молба от адв. О. и на основание чл.214 от ГПК е направено изменение на предявените искове относно размера им, като претенциите да се считат за предявени за сумите, както следва:

- По пункт първи от петитума на исковата молба, като вместо първоначално посочената сума от 58,20 лева, да се счита за предявен за 64,43 лева, по отношение на мораторна лихва предявена за 6,07 лева, да се счита предявен за 6,71 лева.

- По пункт втори, вместо първоначално предявения размер от 1031,27 лева, да се счита предявен за 1064,07 лева, мораторна лихва предявена в размер 40,79 лева, да се счита предявена за 43,14 лева.

- По пункт трети, първоначално предявената сума от 4933,85 лева, представляваща обезщетение за времето на командироване в чужбина за месеците март, април, май и юни 2021 г. да се счита за предявена за 4927,33 лева, а лихвата за забава върху сумата за периода от края на месеца следващ месеца за който се дължи обезщетението до 10.11.2021 г. в размер на 203,04 лева, да се смята за предявена за 222,08 лева.

- По пункт четвърти, сумата от 735,18 лева /брутно възнаграждение/, явяваща се обезщетение за неизплатено обезщетение за неизползван отпуск към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, да се смята за предявен за сумата от 747,50 лева, или 672,75 лева /нетно възнаграждение/, а лихвата за забава върху сумите за периода от 01.07.2021 г. до 10.11.2021 г., да се смята предявена за 27,62 лева /върху брутната сума/ или 24,85 лева /върху нетната сума/, вместо за 3 първоначално предявената в размер на 20,83 лева.

- По пункт пети, сумата от 750 лева, явяваща се обезщетение за 30дневно предизвестие от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, да се смята предявен за сумата от 657,80 лева /брутно възнаграждение/ или 592,02 лева /нетно възнаграждение/, а лихвата за забава върху сумите за периода от 01.08.2021 г. до 10.11.2021 г. да се смятат предявени за сумата от 18,64 лева /върху брутната сума/ или 16,77 лева /върху нетната сума/, вместо за първоначално предявената за сумата в размер на 21,25 лева.

4

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е безспорно, а се установява и от представените по делото писмени доказателства /Трудов договор от 22.04.2019г., Заповед № 018 от 03.06.2021г./, че в периода от 22.04.2019 г. до 03.06.2021 г. Д. И. К. и „Макавели Транспорт“ ЕООД са се намирали в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“ в предприятието на ответника. Трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед № 18/03.06.2021 г., считано от същата дата.

За периода от 14.09.2020г. до 17.10.2020г. ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност, като същата е продължила до 16.11.2020г., видно от представени по делото болнични листове.

От приложените по делото заповеди за командировка, пътни листове и товарителници се установява, че ищецът е осъществявал трудовата си дейност по маршрути Германия-Дания-Холандия и други страни от ЕС.

По делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. М. Й.. От нея се установява, че за периода от 01.03.2021г. до 31.03.2021г. водачът Д. К. е управлявал товарни автомобили с регистрационни номера *********, ********* и ********** или е ползвал седмични почивки общо 31 дни. За периода от 01.04.2021г. до 30.04.2021г. водачът Д. К. е управлявал товарни автомобили с рег.№ ******* и ********* или е ползвало седмични почивки общо 4 дни, като за 7 дни няма информация, записана върху картата на водача, тъй като е била извадена от дигиталния тахограф, за които дни е бил или в отпуск, или не е управлявал МПС, оборудвано с дигитален тахограф. За времето от 15.03 часа на 09.05.2021г. до 07.27 часа на 11.05.2021г. водачът Д. К. е ползвал седмична почивка, като картата му е била поставена в слота на дигиталния тахограф, монтиран в товарен автомобил ДАФ ФТ ХФ 105.410 с регистрационен номер ***********. В 07.27 часа на 11.05.2021г. започнал работния му ден, като за времето до 14:18 часа същия ден, когато е бил спрян за проверка от контролните органи на Кралство Дания, като е управлявал превозното средство 4 часа и 42 минути. При средна скорост на движение от 70 км/ч е изминал малко над 300 км., т.е. на 10.05.2021г. Д. К. е ползвал седмична почивка на разстояние от около 300 км от мястото на проверката в Кралство Дания.