Решение № 273 от 28.11.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Тетевен, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100764 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България” № 81 В, представлявано от управитЕ.те Петр Валента и Христо Маринов, чрез от юрк. Д. Р., срещу Е.

Г. К., ЕГН ********** с адрес: с. Б., област Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 7 с цена на иска:

900.00 лева.

В исковата молба се твърди, че на 10.02.хххх година длъжникът Е. Г. К., ЕГН **********, сключил Договор за потребителски кредит № хххххххххх със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 900.00 лева, срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски в по 400.00 лв. в срок до 10.05.хххх г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49.11 %.

Сочи се, в исковата молба, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през цЕ.я период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № хххххххххх на 10.02.хххх г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и 1 съобразно условията на договора.

Ищцовото дружество заявява, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повЕ.телните норми на чл. 10, чл.

11 и чл. 22 от ЗПК.

На следващо място се сочи, че процесният договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Заявява се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индидуализирано в Приложение № 1, към договора за прехвърляне на вземане.

Моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че Е. Г. К., ЕГН ********** дължи на дружеството „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 417/2025 г., а именно сумата в общ размер от 900.00 лв., формирана както следва:

1) главница в размер на 900.00 лв.;

2) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.

В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на Исковата молба, чрез назначеният особен представител, адв. К.. В отговора на исковата молба се оспорва изцяло ищцовата претенция по подробно изложени в отговора аргументи.

Правят се доказателствени искания.

Районен съд - Тетевен, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правна квалификация чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно сключен с ответника договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание, въз основа на който дружеството кредитор е предоставило на Е. Г. К. претендираната парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне на кредитора 2 предоставената сума и да заплати възнаградителна лихва в претендираните размери, като и че претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми, включително, че е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на главницата по договора.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК, в случай че от ищцовото дружество бъде доказано наличието на описаните предпоставки, в тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимите сума.

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД иск в тежест на ищеца е да установи възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да установи, че е погасил на падежа задължението си.

Между страните е безспорно, поради което е отделено като ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за паричен заем № хххххххххх на 10.02.хххх г.

От представения и приобщен към доказателствената маса Договор за паричен заем № хххххххххх на 10.02.хххх г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател и Е. Г. К., в качеството на заемополучател, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР, се установява в производството, че между страните по делото е сключен Договор за паричен заем № хххххххххх на 10.02.хххх г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя потребителски кредит в размер от 900.00 лева, а последният се е задължил да го върне в срок на 3 погасителни вноски с падеж на 11.05.хххх г. В договора е посочен годишен лихвен процент от 40,05 %.

Посочен е и годишен процент на разходите по кредите – 49,11 %.

Съгласно чл. 6.1 от договора за кредит, кредитополучателят се задължава да предостави в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума едно от изброените обезпечения: поръчител или банкова гаранция, резултат от което е претендираната от ищцовото дружество сума от 371.28 лева, представляваща неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит.

Предвидено е, че обезпечението следва да отговаря на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ към договорът за заем, а именно: поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на условията: да имат осигурителен доход на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчитЕ., размерът на осигурителният доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчитЕ. по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематЕ. по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от "редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Банковата гаранция, съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от ОУ следвало да бъде безусловна и издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва. В чл. 6. 2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на чл. 6, т. 1 от договора в тридневен срок от сключването му, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 371.28 лева, която се плаща разсрочено като се кумулира към падежните вземания по погасителния план.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира следното от правна страна: предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който 3 кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през цЕ.я период на тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния договор важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

На следващо място следва да се посочи, че ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал.

9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.