Решение № 267 от 24.04.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет Марчева при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет Марчева Гражданско дело № 2023363010**** по описа за 2023 година

Предявени е отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл.439 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Р. Д. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес с. В, ул.“Т“ №*** със съдебен адрес гр.Ш, ул.“С“ № ** ет*** ап*** чрез адв. Б З срещу „Ю Б“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С, район „В“, ул.“******“ № ***, представлявана от П Н, Д Б Ш и А В Я.

В исковата молба се твърди, че ищцата е единствен законен наследник на синът си М М К, починал на **/**/****г. На **/**/****г. й била връчена Покана за доброволно изпълнение по изп.д. № ***/****г. по описа на ЧСИ Д З за сумата общо от 19 001.94 лв. От приложените към поканата за доброволно изпълнение документи, ищцата установила, че в Съдебно - изпълнителна служба при ШРС било образувано изп.д. № ***/****г., като последно постъпилите суми били на дата **/**/****г., а делото било прекратено на **/**/****г. на основание чл.433, ал .1, т.8 от ГПК. На **/**/****г. било образувано ново изп.д. № ***/****г. пред ЧСИ Д З, като през месец ноември бил направен запор на пенсията й. Последното валидно действие по изпълнителното производство било извършеното плащане на **/**/****г., поради което към датата на образуване на новото дело, а именно **/**/****г. давността на вземанията за разноски и главници изтекла в нейна полза и вземанията били погасени по давност. Предприетото от ответника действие по налагане на запор на пенсията й било след изТне на 5 годишната давност на вземанията и съответно не подлежало на принудително изпълнение. Преценката на сроковете включвало и периода на обявеното извънредно положение с ЗМДВИПОРНСПП, като за периода от **/**/****г. до **/**/****г. давността е спряла, но дори и да бъде прибавен този период, то от **/**/****г.

(последното изпълнително действие) до **/**/****г., вземането също следва да се счита за 1 погасено преди образуване на новото изпълнително дело.

В заключение се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сума в размер на 19 001.94 лв. по изпълнителен лист № *** от **/**/****г. по ч.гр.д. ******* г. на ШРС по който било образувано изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Д З, включваща главница от 8293.57 лв., законна лихва от 423.16 лв. за периода от **/**/****г. до **/**/****, неолихвяеми суми за мораторна лихва и обезщетения от 7913.64 лв., адвокатски хонорар от 752.21 лв., такси от 1616.36 лв., посочени в Поканата за доброволно изпълнение, въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №***/*** г. на ШРС. Претендират се и разноските в производството.

Препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея са връчени надлежно на ответника, който депозирал в срок писмен отговор. В него се твърди, че искът е неоснователен, тъй като в изпълнителното дело № ***/****г. на ДСИ били предприемани множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността, включително и налагане на запори и насрочване на опис на движими вещи. След уведомяването на взискателят, че длъжникът е починал с молба вх.№ ****/**/**/****г., банката поискала конституиране на наследниците на починалия длъжник. Със смъртта на длъжника производството се спира на основание чл.229, ал.1, т.2 от ГПК до конституирането на наследниците му. След връчване на покана за доброволно изпълнение на наследника – ищцата, същата не депозирала изричен отказ от наследството, като се счита, че е приела наследството на синът си, като от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение делото е възобновено по силата на закона. Ответника твърди, че в периода от **/**/****г. – **/**/****г. давността не е текла.

Банката е депозирала молба от **/**/****г. за извършване на справка за налично имущество на наследника, като на **/**/****г. е получил справка, от която било видно, че банковите й сметки били запорирани от друг кредитор, поради което не можело да се счита, че е бил неактивен. В последствие след прекратяване на делото е образувано ново изп.д. № ***/****г. по описа на ЧСИ Д З. Същевременно за периода от **/**/****г. до **/**/****г. са спрени всички давностни срокове, като общия 5 – годишен давностен срок не е текъл в този период. Поради разпоредбата на чл.5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение на Народното събрание до два месеца след отмяната на извънредното положение се спират всички публични продани, налагането на запори на банкови сметки, трудови възнаграждения и пенсии на физическите лица, поради което и този срок следва да бъде прибавен към горния, поради наличието на законова забрана непозволяваща продължаване на изпълнението. Счита се, че давността по отношение на лихвите не е 3 – годишна, а 5 годишна, доколкото са включени в изпълнителния лист и заповедта за изпълнение, които са влезли в сила. В подкрепа на това се цитира и съдебна практика. В заключение молят искът да бъде оставен без уважение, като се претендират и съдебни разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, за нея се явява преупълномощения адв. С Г от ШАК, която поддържа исковата молба и в хода на съдебните прения излага доводи за основателността на иска.

2

В съдебно заседание за ответникът не се явява представител, като депозират становището си по хода по същество.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото доказателства се установява, че по ч.гр.д.№***/*** г. на ШРС бил издаден Изпълнителен лист № *** от **/**/****г., с който М М К с ЕГН ********** бил осъден да заплати на „Ю Б“ АД сумата от 8293.57 лв. – главница по Договор за потребителски кредит, сумата от 799.62 лв. – възнаградителна лихва от **/**/****г. до **/**/****г., сумата от 390.38 лв. – мораторна лихва от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 863.98 лв.

– разноски по делото.

Страните не спорят, че на **/**/****г., въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № ***/****г. на ДСИ по молба на взискателя „Ю Б“ АД срещу длъжника М М К, в която се искало да бъдат наложени запори и възбрани. Налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника било поискано и с нарочна молба с рег. № **** от **/**/****г. По делото била изпратена Покана за доброволно изпълнение, в която призовкар при ШРС на **/**/****г. вписал, че адресът е посещаван многократно по различно време, включително и през почивните дни, но лицето не било открито, като било оставено и съобщение за получаването й, но без резултат. Запорното съобщение изх. № **** от **/**/****г. било изпратено и на работодателя на длъжника и връчено на **/**/****г.

Видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист по делото са постъпили суми от удръжки на трудовото възнаграждение на длъжника в размер на по 65 лева преведени от работодателя на **/**/****г., на **/**/****г., на **/**/****г., на **/**/****г. и на **/**/****г.

От приложеното по изпълнителното дело Удостоверение на наследници изх.№ **** от **/**/****г. се установява, че длъжникът М М К е починал на **/**/****г., като единственият му наследник била неговата майка Р. Д. Р. – ищца по настоящото дело.

На **/**/****г. постъпила молба от „Ю Б“ АД за конституиране на наследника, като длъжник по изпълнителното дело, като ищцата била конституирана като страна в производството на **/**/****г.. На **/**/****г. на ищцата била връчена Покана за доброволно изпълнение за заплащане на общо задължението от 12 453.68 лв. в двуседмичен срок от съобщаване. По искане на взискателя била извършена справка за наличните банкови сметки и сейфове с титуляр наследника на починалия, като копие от справката било изпратено на взискателя на **/**/****г. и други действия няма извършени по него.

С Постановление от **/**/****г. на ДСИ било прекратено изп.д. №***/****г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, влязло в законна сила на 3

**/**/****г..

По молба на взискателя на **/**/****г. било образувано ново изпълнително дело № ************** срещу длъжника М М К по описа на ЧСИ Д З, въз основа на същия изпълнителен лист № ***/**/**/****г., в която било поискано извършването на принудителни изпълнителни действия чрез налагане на запори, възбрана, изнасяне на публична продан. Делото било спряно същият ден - **/**/****г., поради факта, че длъжникът е починал, като били дадени указания от ЧСИ изпълнението да се насочи срещу правоприемниците на починалия. От взискателя била подадена молба изх. № *****/**/**/****г. за конституиране наследниците на починалия длъжник и при наличие на банкови сметки налагане на запор върху тях.

Било изпратено запорно съобщение до Банка „ДСК“ ЕАД с изх.№ ****/**/**/****г., получено на **/**/****г. С писмо от същата дата банката уведомила ЧСИ, че запорът е наложен върху наличната сметка, по която наследника получавал пенсията си, като запорът се изпълнявал с горницата над размера на минималната работна заплата. Поканата за доброволно изпълнение на Р. Д. Р. била връчена на **/**/****г. чрез Д М К упълномощено от длъжника лице.

Изпълнителното дело било спряно на основание Обезпечителна заповед № ** от **/**/****г., след като съдът с Определение № **** от **/**/****г. е допуснал исканата обезпечителна мярка по молба на ищцата.

Тази фактическа обстановка е възприета от съда от писмените доказателства по делото и приложените по делото изпълнителни дела, като обосновават следните правни изводи:

По допустимостта на иска : Предявения отрицателен установителен иск е депозиран от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от водене на настоящия спор. В случая наличието на предпоставките, необходими за обосноваване на извода за допустимост на специалния установителен иск по чл.439 от ГПК касаят обстоятелства настъпили след издаване на изпълнителното основание, предвид изложените твърдения в исковата молба.

По отношение основателността на иска: Законодателят е уредил защитата на длъжника по иска по чл.439, ал.1 от ГПК да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Или за уважаване на иска по чл.439 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че след издаване на изпълнителния лист, в който е обективирано вземането на ответника срещу него, са настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи факти.

В настоящия случай давността за вземанията по изпълнителния лист е петгодишна, тъй като последиците на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение. В практиката на ВКС се сочи, че влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства и доказателства, които са били известни на длъжника и с които е разполагал 4 до изТне на срока за възражение. В този смисъл са мотивите на Решение № 3 от 04.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС, в които се сочи, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изТнето на срока за подаване на възражение, а именно Определение № 480/27.07.2010г. на ВКС по ч.гр.д.№ 221/2010г., IV г.о., Определение № 443/30.07.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., Определение № 214 от **/**/**** г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. и други.

В случая няма спор и се установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист е влязла в сила с изТне на 14-дневния срок за възражение, съгласно действащата към тогава редакция на чл.414, ал.1 от ГПК, а именно 10.11.2017г.